Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/641“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (ivelin) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. <i>Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп.</i> И. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324-. <i>Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха.</i> М. Марчевски, ГБ, 207. |
2. <i>Остар.</i> За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. <i>Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек,</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 173. | 2. <i>Остар.</i> За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. <i>Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек,</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 173. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От рус. беспорядочньти`. — Други (остар.) форми: | — От рус. беспорядочньти`. — Други (остар.) форми: | ||
| − | + | безпоря`дочен, безпоре`дъчен. | |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОРЯДЪЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. <i>Ето, намираме се на пчелина лятно време.. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха.</i> Б. Бижев, СП, 36-37. <i>Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията.</i> X. Русев, ПС, 74-75. | <b>БЕЗПОРЯДЪЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. <i>Ето, намираме се на пчелина лятно време.. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха.</i> Б. Бижев, СП, 36-37. <i>Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията.</i> X. Русев, ПС, 74-75. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Други (остар.) форми: безпорядочно, безпорядъчно. | — Други (остар.) форми: безпорядочно, безпорядъчно. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, |
<i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпорядъчен. | <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безпорядъчен. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— Други (остар.) форми: безпорядочност, безпорядъчно ст. | — Други (остар.) форми: безпорядочност, безпорядъчно ст. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПОСО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който не следва ощюделена посока. <i>Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 84. <i>Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг.</i> А. Наковски, БС, 96. <i>Безпосочно движение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПО`ЧВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. <i>Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство.</i> ВН, 1961, бр. 2997, 4. <i>Безпочвени култури.</i> |
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. <i>Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени.</i> Й. Вълчев, СКН, 464. <i>Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.</i> | 2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. <i>Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени.</i> Й. Вълчев, СКН, 464. <i>Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.</i> | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
41 Речник на българския език, т. I обществото. <i>И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М.</i> Кремен, РЯ, 296. <i>Безпочвен интелигент.</i> | 41 Речник на българския език, т. I обществото. <i>И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М.</i> Кремен, РЯ, 296. <i>Безпочвен интелигент.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
— От рус. беспочвеннми`. | — От рус. беспочвеннми`. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПО`ЧВЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко. Книж.</i> Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. <i>Изтръгнато из недрата на народа, .. , това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПО`ЧВЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Необосновано, неаргументирано. <i>Не може да се критикува така безпочвено.</i> 2. <i>Рядко.</i> Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. <i>Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено.</i> Ст. Грудев, АБ, 158. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОЧИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. <i>За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочи-вни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 452. 2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. <i>Потери, засади, безпочивни кървави сражения.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, <i>скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — /на безпочивен труд тогаз ще се отдам!</i> К. Христов, Избр. ст, 95. | <b>БЕЗПОЧИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. <i>За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочи-вни.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 452. 2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. <i>Потери, засади, безпочивни кървави сражения.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, <i>скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — /на безпочивен труд тогаз ще се отдам!</i> К. Христов, Избр. ст, 95. | ||
| Ред 41: | Ред 39: | ||
<b>БЕЗПОЧИ`ВНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безпочивен. | <b>БЕЗПОЧИ`ВНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безпочивен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПОЩА`ДА</b> <i>ж. Индив.</i> Безпощад-ност, жестокост. <i>Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / От-кърмяй дух на оезпощади, J духът на ангел и на лъв!</i> Т. Траянов, ББ, 39. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПОЩА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява милост, сниз-хождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва.</i> Т. Монов, СН, 51.5 <i>боя човек е безпощаден, но не жесток. В.</i> Андреев, ПР, 198. <i>— Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората.</i> Д. Димов, ЖСМ, 55. <i>Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 58. 2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. <i>Почна се нов бой, убийствен и безпощаден.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 104. <i>Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 13. <i>Безпощадна борба. Безпощадна критика.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОЩАДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без пощада, | <b>БЕЗПОЩАДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без пощада, | ||
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОЩАДНО</b> | <b>БЕЗПОЩАДНО</b> | ||
| − | |||
Версия от 12:32, 2 октомври 2013
БЕЗПОРЯ`ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. При който няма ред, който става без ред; безреден, разбъркан, хаотичен. Движението е безпорядъчно, ту се засилва и ротата тъй се разтяга, че ония, които са назад, трябва да тичат, ту пък неочаквано спира и всички се струпат на куп. И. Йовков, ДП, 1915, кн. 1, 324-. Започна се безпорядъчна стрелба. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207.
2. Остар. За човек — който не обича да поддържа ред; неподреден. Преди мене, живял в стаята друг един кавказец, от Грузия, твърде безпорядъчен человек, Ив. Вазов, Съч. XVI, 173.
— От рус. беспорядочньти`. — Други (остар.) форми:
безпоря`дочен, безпоре`дъчен.
БЕЗПОРЯДЪЧНО. Книж. Нареч. от безпорядъчен; без ред, безредно, разбъркано, хаотично. Ето, намираме се на пчелина лятно време.. Десетки и стотици хиляди пчели на различна височина, безпорядъчно, но в едно направление летят във въздуха. Б. Бижев, СП, 36-37. Полицаите и войниците разхвърляха всички сандъци, бъркаха из джобовете на сгънатите дрехи, надникваха в гърнетата, .. В безпорядъчно разхвърлената стая влезе старшията. X. Русев, ПС, 74-75.
— Други (остар.) форми: безпорядочно, безпорядъчно.
БЕЗПОРЯ`ДЪЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безпорядъчен.
— Други (остар.) форми: безпорядочност, безпорядъчно ст.
БЕЗПОСО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не следва ощюделена посока. Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг. А. Наковски, БС, 96. Безпосочно движение.
БЕЗПО`ЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растения — който се отглежда, който става без наличието на почва. Въпросът за безпочвеното отглеждане на растения е много важен у нас, особено в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство. ВН, 1961, бр. 2997, 4. Безпочвени култури.
2. Който не се опира на някаква основа, аргументи, доказателства; необоснован, неоснователен. Всички възвишени мисли, които извираха у него там, в Охрид, сега му изглеждаха смешни, наивни, безпочвени. Й. Вълчев, СКН, 464. Безпочвена критика. Безпочвени твърдения.
з. Рядко. Който не е свързан с никаква социална среда, който е откъснат, изолиран от
41 Речник на българския език, т. I обществото. И стига до тоя мироглед не като деен социолог, .., а като бленуващ поет, като безпочвен индивидуалист. М. Кремен, РЯ, 296. Безпочвен интелигент.
— От рус. беспочвеннми`.
БЕЗПО`ЧВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. Изтръгнато из недрата на народа, .. , това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.
БЕЗПО`ЧВЕНО нареч. Книж. 1. Необосновано, неаргументирано. Не може да се критикува така безпочвено. 2. Рядко. Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено. Ст. Грудев, АБ, 158.
БЕЗПОЧИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. 1. Който няма почивка, отдих, който се труди без почивка. За това по-добре да не мисли! — Сега и Полша е разпръснала чедата си навред, бездомни и безпочи-вни. Ст. Дичев, ЗС I, 452. 2. Който се извършва без почивка, без прекъсване; непрекъснат, неспирен. Потери, засади, безпочивни кървави сражения. Ст. Дичев, ЗС II, 29. О, скоро, скоро мир ще надделее там, / и разпилений дух спокойствие ще обземе — /на безпочивен труд тогаз ще се отдам! К. Христов, Избр. ст, 95.
БЕЗПОЧИ`ВНО. Рядко. Нареч. от безпочивен.
БЕЗПОЩА`ДА ж. Индив. Безпощад-ност, жестокост. Разлистяй лесове, дъбрави, / о край на буйствен праотец! / .. / От-кърмяй дух на оезпощади, J духът на ангел и на лъв! Т. Траянов, ББ, 39.
БЕЗПОЩА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява милост, сниз-хождение, който не е способен да пощади; безмилостен, безжалостен, жесток. Всъщност, бай Стамен обичаше този човек — неукротим, неуморим, дързък и безпощаден, когато потрябва. Т. Монов, СН, 51.5 боя човек е безпощаден, но не жесток. В. Андреев, ПР, 198. — Споменът за този човек ме прави почти безпощадна към глупостта, малодушието и подлостта у хората. Д. Димов, ЖСМ, 55. Кат гонено стадо от някой звяр гладен, / разпръснати ей ги навсякъде веч, — / тиранин беснеещ, кръвник безпощаден / върху им издигна за всякога меч. П. К. Яворов, Съч. I, 58. 2. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безжалостен, жесток. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Безпощадната експлоатация и насилията върху селското население се увеличават. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Безпощадна борба. Безпощадна критика.
БЕЗПОЩАДНО нареч. 1. Без пощада,
БЕЗПОЩАДНО
