Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/637“
Mister sou (беседа | приноси) м (Петър) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Петър) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>БЕЗПОГРЕ`ШНО</b> <i>нареч.</i> Без грешка, без да се сбърка; съвсем вярно, правилно, точно, безгрешно. <i>Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори, това странно и многосложно име.</i> Й. Йовков, Разк. I, 5. <i>Свежата му селска памет запомняше безпогрешно всеки, с когото бе разговарял веднъж.</i> Д. Димов, Т, 243. <i>Офицерите се удивляват, когато го [Левски] виждат, че стреля безпогрешно във всяка посочена цел.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 87. <i>Пише безпогрешно.</i> | <b>БЕЗПОГРЕ`ШНО</b> <i>нареч.</i> Без грешка, без да се сбърка; съвсем вярно, правилно, точно, безгрешно. <i>Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори, това странно и многосложно име.</i> Й. Йовков, Разк. I, 5. <i>Свежата му селска памет запомняше безпогрешно всеки, с когото бе разговарял веднъж.</i> Д. Димов, Т, 243. <i>Офицерите се удивляват, когато го [Левски] виждат, че стреля безпогрешно във всяка посочена цел.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 87. <i>Пише безпогрешно.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПОГРЕ`ШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на грешки, недопускане на грешки; непогрешимост. <i>Уверен в своята | + | <b>БЕЗПОГРЕ`ШНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на грешки, недопускане на грешки; непогрешимост. <i>Уверен в своята безпогрешност, той бавно и методично изпълваше голям бял лист хартия със своя закръглен почерк.</i> Н. Каралиева, Н, 62. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОДЛО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Само в съчет.: Безподложно изречение. <i>Грам.</i> Едносъставно изречение, в което няма граматически подлог. | <b>БЕЗПОДЛО`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Само в съчет.: Безподложно изречение. <i>Грам.</i> Едносъставно изречение, в което няма граматически подлог. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
3. Който е изпълнен с безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен. <i>От тая мисъл косата му бърже побеляваше и сънят му стана безпокоен.</i> Елин Пелин, Съч. III, 14. <i>Безпокойни дни настъпиха и за нас. Откъм юг, откъм морето, .. , задимяха параходи и желязната</i> <i>ща</i> <i>броня зловещо залъщя на слънцето.</i> Й. Йовков, Разк. И, 88. <i>В края на септември и особено в началото на октомври в ума й все по-често се явяваха безпокойни мисли и страхове.</i> Г. Райчев, ЗК, 79. | 3. Който е изпълнен с безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен. <i>От тая мисъл косата му бърже побеляваше и сънят му стана безпокоен.</i> Елин Пелин, Съч. III, 14. <i>Безпокойни дни настъпиха и за нас. Откъм юг, откъм морето, .. , задимяха параходи и желязната</i> <i>ща</i> <i>броня зловещо залъщя на слънцето.</i> Й. Йовков, Разк. И, 88. <i>В края на септември и особено в началото на октомври в ума й все по-често се явяваха безпокойни мисли и страхове.</i> Г. Райчев, ЗК, 79. | ||
| − | <i>4. Остар.</i> Който няма покой, спокойствие; неспокоен. <i>Неделята е за нас най-тягостен ден в седмицата; тогава децата са по- | + | <i>4. Остар.</i> Който няма покой, спокойствие; неспокоен. <i>Неделята е за нас най-тягостен ден в седмицата; тогава децата са по-безпокойни и по-немирни от друг път.</i> ИЗ 1877, 438. <i>Баща му, .. , е бил безпокоен скитник, .. спрял в Артаня с намерение там да си остане, женил се за някава си открадната робиня .. и бозна къде изчезнал пак безследно.</i> П. П. Славейков., Събр. съч. IV, 9. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПОКОЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> безпокоя <i>и от</i> безпокоя се. | <b>БЕЗПОКОЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> безпокоя <i>и от</i> безпокоя се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПОКОИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Обезпокоителен, тревожен. <i>Още като бил в Пловдив той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 166. <i>Куршумите на военните им пушки | + | <b>БЕЗПОКОИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Обезпокоителен, тревожен. <i>Още като бил в Пловдив той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 166. <i>Куршумите на военните им пушки свиряха над главите ни и падаха чак в селото. БезпоКоителни женски гласове са чуха от селото, които още повече подействуваха на нашите въстаници.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, |
| − | |||
| − | |||
Версия от 11:33, 2 октомври 2013
им човешки слабости, .. И най-смелите, и най-героичните от тях изживяват и страх, и колебание, те не са безпогрешни в своите действия и планове. Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120.
2. В който няма грешки; точен, верен. Снарядът удари с безпогрешна точност, частите на картечницата се разлетяха във въздуха. П. Вежинов, BP, 141. Безпогрешен удар. Безпогрешен усет.
3. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; верен, точен. Всеки нов удар можеше да бъде безпогрешен. Й. Йовков, Разк. I, 82. // В съчет. с око. Който не допуска отклонение; верен, точен. Той има безпогрешно око и ще улучи.
4. Рядко. Който не е извършил грях, не е съгрешил; безгрешен, непогрешим, праведен. Римският папа е догматично прогласен безпогрешен. Ст. Младенов, БТР I, 127.
БЕЗПОГРЕ`ШНО нареч. Без грешка, без да се сбърка; съвсем вярно, правилно, точно, безгрешно. Рядко някой от войниците може безпогрешно да изговори, това странно и многосложно име. Й. Йовков, Разк. I, 5. Свежата му селска памет запомняше безпогрешно всеки, с когото бе разговарял веднъж. Д. Димов, Т, 243. Офицерите се удивляват, когато го [Левски] виждат, че стреля безпогрешно във всяка посочена цел. Ив. Унджиев, ВЛ, 87. Пише безпогрешно.
БЕЗПОГРЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на грешки, недопускане на грешки; непогрешимост. Уверен в своята безпогрешност, той бавно и методично изпълваше голям бял лист хартия със своя закръглен почерк. Н. Каралиева, Н, 62.
БЕЗПОДЛО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Само в съчет.: Безподложно изречение. Грам. Едносъставно изречение, в което няма граматически подлог.
БЕЗПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който няма подобен на себе си; единствен, несравним. Незабравимия Сера-пион от Черепишкия манастир .. имал една калимявка, подобна на хармоника. Балаба-новата шапка обаче беше безподобна. Преобразена до крайни предели, тя не можеше да бъде сравнена с нищо на света. А. Каралийчев, С, 80.
2. Който притежава в най-голяма степен някакво качество, обикн. отрицателно; изключителен, извънредно голям. — Аз ще му ударя един юмрук в муцуната! Лъжец безподобен! Г. Угаров, ПСЗ, 34. Безподобно нахалство. Безподобна глупост. Безподобен хитрец.
БЕЗПОДО`БНО нареч. За означаване на много висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, несравнимо. От обида заплака.. Може би заради цялата тази безподобно унизителна случка с крадената капия! Ч. Шинов, ПВ, 115. Безподобно глупав. Безподобно палав. Безподобно нахален.
безпогрешно
БЕЗПОДПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е направен без подпори. Над кубоподобната сграда стои съвсем леко безподпорен покрив, издут като платно на парашут. ВН, 1961, бр. 3106, 4. Безподпорен кофраж.
БЕЗПОКО`ЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. 1. Който изпитва вълнение, безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен, развълнуван. След първите весели думи той ме загледа безпокоен и попита. — Какво ти е? Защо си такъв потъмнял, Поливанов? Г. Райчев, Избр. съч. II, 134. Еньо ходеше мрачен и безпокоен из кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 135. Весел и спокоен чловек може да връши повече работа / .. , / нежели един угрижен и безпокоен чловек. НКАФ (превод), 31.
2. Който изразява тревога, вълнение, безпокойство; неспокоен, тревожен. Господин Фратъо хвърли безпокоен поглед към черквата и видя, действително, че трите й изхода заптиета вардеха. И в. Вазов, Съч. XXII, 146. Не преминаха нито два деня, а при мене довтасаха Паскал и Бойчо из Ка-лояново. Лицата им бяха уплашени, бледни и безпокойни. П. Хитов, МП, 43.
3. Който е изпълнен с безпокойство, тревога; неспокоен, тревожен. От тая мисъл косата му бърже побеляваше и сънят му стана безпокоен. Елин Пелин, Съч. III, 14. Безпокойни дни настъпиха и за нас. Откъм юг, откъм морето, .. , задимяха параходи и желязната ща броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. И, 88. В края на септември и особено в началото на октомври в ума й все по-често се явяваха безпокойни мисли и страхове. Г. Райчев, ЗК, 79.
4. Остар. Който няма покой, спокойствие; неспокоен. Неделята е за нас най-тягостен ден в седмицата; тогава децата са по-безпокойни и по-немирни от друг път. ИЗ 1877, 438. Баща му, .. , е бил безпокоен скитник, .. спрял в Артаня с намерение там да си остане, женил се за някава си открадната робиня .. и бозна къде изчезнал пак безследно. П. П. Славейков., Събр. съч. IV, 9.
БЕЗПОКОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от безпокоя и от безпокоя се.
БЕЗПОКОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Обезпокоителен, тревожен. Още като бил в Пловдив той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски. Ив. Вазов, Съч. XII, 166. Куршумите на военните им пушки свиряха над главите ни и падаха чак в селото. БезпоКоителни женски гласове са чуха от селото, които още повече подействуваха на нашите въстаници. З. Стоянов, ЗБВ II,
