Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/594“
м (Туй-онуй) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>черна на врата ни тропа…</i> Ив. Вазов, Съч. III, 167. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`ТРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. През който не духа вятър; тих. <i>Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето.</i> Б. Несторов, АР, 40. <i>Августовският ден беше безветрен и горещ.</i> Ем. Станев, ИК I, 423. <i>Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта.</i> А. Христофоров, А, 51. |
| − | |||
| − | 1. През който не духа вятър; тих. <i>Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето.</i> Б. Несторов, АР, 40. <i>Августовският ден беше безветрен и горещ.</i> Ем. Станев, ИК I, 423. <i>Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта.</i> А. | ||
2. В който не духа вятър. <i>И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари.</i> Н. Каралиева, Н, 149. <i>В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено.</i> Л. Стоянов, X, 144. | 2. В който не духа вятър. <i>И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари.</i> Н. Каралиева, Н, 149. <i>В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено.</i> Л. Стоянов, X, 144. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`ТРЕНО</b> <i>нареч.</i> С гл. <em>съм</em> в Зл. <i>ед.</i> Означава, че някъде не духа вятър. <i>Тук е винаги безветрено, рядко падат мъгли и когато навали сняг, той не се задържа за дълго.</i> Б. Несторов, СР, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЕ`ТРИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Състояние на атмосферата, при което няма вятър; затишие. <i>Най-сетне призори [бурята] утихна. Настъпи безветрие, но разгневеният океан все още ръмжеше сърдито.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 662. <i>Купищата пепел от пожарището, останали неразвени поради пълното безветрие, се вдигнаха нагоре от нагорещения въздух и скоро съвсем затъмниха полесражението.</i> А. Дончев, СВС, 642. <i>След едно малко безветрие, .., духнал попътен вятър, платната ся надули и корабите тръгнали към запад.</i> Лет., 1873, 123. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВИ`ЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> Който се извършва без виза, при който не се изисква виза. <i>— На кого трябва да дам паспорта за визата? — На никого — .. — В България сега има безвизов режим.</i> Б. Райнов, НН, 356. <i>Безвизова зона.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн,</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Невинен. <i>Ако ти е драго, че си възбудил в сръцето на една злосчастна и безвинна мома любов, която не може да даде друг плод освен скръб и срам, то е най-греховно самохвалство.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 92. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗВИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безвинен; без вина. <i>Мене ма боли сърцето, Сократе, че ти умираш безвинно.</i> Н. | + | <b>БЕЗВИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безвинен; без вина. <i>Мене ма боли сърцето, Сократе, че ти умираш безвинно.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВКУ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. За храна, питие — който няма хубав, приятен вкус; блудкав. <i>Месото пристига замразено. Също е и с рибата, птиците, яйцата. Оттам и безвкусните гозби. Просто не изпитваш никакво удоволствие от яденето.</i> Г. Белев, КВА, 192. <i>Хлябът беше черен, безвкусен.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. <i>Месото на тия морски зверове е много тлъсто и на едение безвкусно.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 145. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Който не отговаря на естетическите изисквания; при който няма проява на естетически вкус. <i>Пречеше му една празна керамична ваза с безвкусни резедави шарки на оранжев фон. Той я взе и я пъхна под бюрото.</i> Ем. Манов, ДСР, 337. <i>В него [паметника] имаше нещо безвкусно, парвенюшко, което караше хората да се усмихват.</i> Д. Димов, Т, 651. <i>Безвкусна обстановка.</i> <i>Безвкусно облекло.</i> <i>Безвкусна шега.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВКУ`СИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. 1.</i> За храна, питие — отсъствие, липса на приятен вкус. <i>Поради всички известни и неизвестни причини за безвкусието на ханджийското вино от него остана за Вандо Мачока повече, отколкото му се полагаше в други такива случаи.</i> Т. Харманджиев, KB, З6О. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Отсъствие, липса на естетически вкус. <i>Противоп.</i> вкус. <i>Тая статуя, която отдалече прилича на гигантски кръст и се вижда от всички краища на Рио, е образец на безвкусие и бездарност.</i> Св. Минков, ДА, 70. <i>От старите паметници поколенията се учат, възхищават им се и черпят самочувствие в борбата с безвкусието.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВКУ`СИЦА</b> <i>ж. 1.</i> Само <i>ед.</i> Проява на безвкусие (във 2 знач.), на липса на естетически вкус. <i>Противоп.</i> вкус. <i>Такова изящество, вкус и простота има само в източната поезия. То трябва да се култивира у нашите пирографи, .. Техните произведения с малки изключения дразнят с примитивизма и безвкусицата си.</i> НК, 1958, бр. 39, 3. <i>Когато една вечер пътувах с такси по Бродуей .., мене ми се стори, че се намирам в някакъв тунел от електрически светлини — .. студени, изморяващи и отблъскващи поради претрупаността си и пъстрата безвкусица.</i> Г. Белев, КВА, 142. |
| − | + | 2. Произведение на изкуството, в което няма проява на естетически вкус. <i>Вазов беше голям поет и значителен художник .., поради което той никога не изненадва с някаква безвкусица.</i> С. Казанджиев, СбАСЕП, 520. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВКУ`СНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без приятен, хубав вкус. <i>Противоп.</i> вкусно. <i>Бързо се наситих на безвкусно сготвената, според мен, американска храна и затова започнах да посещавам различни други ресторанти.</i> Г. Белев, КВА, 176. |
| − | 2. | + | 2. Без естетически вкус. <i>Облечен безвкусно. Безвкусно обзаведен апартамент.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗВЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж</i>. 1. Който няма коса, косми на главата; плешив, безкос. <i>До безвласия старец Ескулап шъпнеше нещо Маркомир.</i> Н. Райнов, ВДБ, 91. |
| + | 2. <i>Рядко.</i> За лице — по който няма косми, брада; безбрад. <i>Единият от тях [конниците], с набръчкано и безвласо лице на скопец .., замаха ръце към момчето.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 335. | ||
Версия от 16:29, 12 септември 2013
черна на врата ни тропа… Ив. Вазов, Съч. III, 167.
БЕЗВЕ`ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който не духа вятър; тих. Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето. Б. Несторов, АР, 40. Августовският ден беше безветрен и горещ. Ем. Станев, ИК I, 423. Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта. А. Христофоров, А, 51.
2. В който не духа вятър. И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари. Н. Каралиева, Н, 149. В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено. Л. Стоянов, X, 144.
БЕЗВЕ`ТРЕНО нареч. С гл. съм в Зл. ед. Означава, че някъде не духа вятър. Тук е винаги безветрено, рядко падат мъгли и когато навали сняг, той не се задържа за дълго. Б. Несторов, СР, 49.
БЕЗВЕ`ТРИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на атмосферата, при което няма вятър; затишие. Най-сетне призори [бурята] утихна. Настъпи безветрие, но разгневеният океан все още ръмжеше сърдито. Гр. Угаров, ПСЗ, 662. Купищата пепел от пожарището, останали неразвени поради пълното безветрие, се вдигнаха нагоре от нагорещения въздух и скоро съвсем затъмниха полесражението. А. Дончев, СВС, 642. След едно малко безветрие, .., духнал попътен вятър, платната ся надули и корабите тръгнали към запад. Лет., 1873, 123.
БЕЗВИ`ЗОВ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се извършва без виза, при който не се изисква виза. — На кого трябва да дам паспорта за визата? — На никого — .. — В България сега има безвизов режим. Б. Райнов, НН, 356. Безвизова зона.
БЕЗВИ`НЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Ако ти е драго, че си възбудил в сръцето на една злосчастна и безвинна мома любов, която не може да даде друг плод освен скръб и срам, то е най-греховно самохвалство. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 92.
БЕЗВИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безвинен; без вина. Мене ма боли сърцето, Сократе, че ти умираш безвинно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 200.
БЕЗВКУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна, питие — който няма хубав, приятен вкус; блудкав. Месото пристига замразено. Също е и с рибата, птиците, яйцата. Оттам и безвкусните гозби. Просто не изпитваш никакво удоволствие от яденето. Г. Белев, КВА, 192. Хлябът беше черен, безвкусен. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Месото на тия морски зверове е много тлъсто и на едение безвкусно. П. Кисимов, OA I (превод), 145.
2. Прен. Който не отговаря на естетическите изисквания; при който няма проява на естетически вкус. Пречеше му една празна керамична ваза с безвкусни резедави шарки на оранжев фон. Той я взе и я пъхна под бюрото. Ем. Манов, ДСР, 337. В него [паметника] имаше нещо безвкусно, парвенюшко, което караше хората да се усмихват. Д. Димов, Т, 651. Безвкусна обстановка. Безвкусно облекло. Безвкусна шега.
БЕЗВКУ`СИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. За храна, питие — отсъствие, липса на приятен вкус. Поради всички известни и неизвестни причини за безвкусието на ханджийското вино от него остана за Вандо Мачока повече, отколкото му се полагаше в други такива случаи. Т. Харманджиев, KB, З6О.
2. Прен. Отсъствие, липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Тая статуя, която отдалече прилича на гигантски кръст и се вижда от всички краища на Рио, е образец на безвкусие и бездарност. Св. Минков, ДА, 70. От старите паметници поколенията се учат, възхищават им се и черпят самочувствие в борбата с безвкусието. Ал. Гетман, ВС, 44.
БЕЗВКУ`СИЦА ж. 1. Само ед. Проява на безвкусие (във 2 знач.), на липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Такова изящество, вкус и простота има само в източната поезия. То трябва да се култивира у нашите пирографи, .. Техните произведения с малки изключения дразнят с примитивизма и безвкусицата си. НК, 1958, бр. 39, 3. Когато една вечер пътувах с такси по Бродуей .., мене ми се стори, че се намирам в някакъв тунел от електрически светлини — .. студени, изморяващи и отблъскващи поради претрупаността си и пъстрата безвкусица. Г. Белев, КВА, 142.
2. Произведение на изкуството, в което няма проява на естетически вкус. Вазов беше голям поет и значителен художник .., поради което той никога не изненадва с някаква безвкусица. С. Казанджиев, СбАСЕП, 520.
БЕЗВКУ`СНО нареч. 1. Без приятен, хубав вкус. Противоп. вкусно. Бързо се наситих на безвкусно сготвената, според мен, американска храна и затова започнах да посещавам различни други ресторанти. Г. Белев, КВА, 176.
2. Без естетически вкус. Облечен безвкусно. Безвкусно обзаведен апартамент.
БЕЗВЛА`С, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. Книж. 1. Който няма коса, косми на главата; плешив, безкос. До безвласия старец Ескулап шъпнеше нещо Маркомир. Н. Райнов, ВДБ, 91.
2. Рядко. За лице — по който няма косми, брада; безбрад. Единият от тях [конниците], с набръчкано и безвласо лице на скопец .., замаха ръце към момчето. Ст. Загорчинов, ДП, 335.
