Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/434“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцки символи.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>АСЕДЖИ`Я</b>, -ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86. | <b>АСЕДЖИ`Я</b>, -ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. askı ’палач, джелатин’. |
---- | ---- | ||
<b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Асеизмична област</b>. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. | <b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Асеизмична област</b>. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От лат. asexualis през фр. asexuel. | — От лат. asexualis през фр. asexuel. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСЕКСУА`ЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; безполовост. | + | <b>АСЕКСУА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; безполовост. |
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | 2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | ||
Текуща версия към 08:59, 21 август 2013
вертикално (отвесно) изкачване и спускане на хора и товари във високите сгради, шахти и под.; подемник. Асансьорът работеше и тя се изкачи с него на втория етаж. Д. Димов, Т, 673. Изкачването и слизането на хората в небостъргача става с бързи асансьори. Л. Мелнишки, ПП, 122. Асансьорът ни свали на двеста метра дълбочина под земята. Н. Фурнаджиев, МП, 76.
— Фр. ascenseur.
АСАНСЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от асансьор. Асансьорна кабина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.
АСАНСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асансьор.
АСЕДЖИ`Я, -ята, мн. -и`и, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
— От тур. askı ’палач, джелатин’.
АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Асеизмична област. Геол. Област, в която не стават земетресения.
АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Асеизмичен.
АСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който няма полови признаци, пол; безполов.
2. Книж. Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение.
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
АСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Биол. Отсъствие на полови признаци; безполовост.
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.
АСЕ`ПТИКА, мн. няма, ж. Мед. Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея.
— От гр. ἀ- ’не’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’.
АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от асептика. Асептична превръзка.
АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Асептичен.
АСЕПТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от асептичен. Операцията е извършена асептично.
АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.).
АСИГНА`ТИ мн., ед. (рядко) асигна`т, м. Истор. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение* във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации.
— От фр. assignats.
АСИГНА`ЦИИ мн., ед. (рядко) асигна`ция, ж. Финанс. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари — „асигнация“. Ист. X кл, 19. Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15 000 рубли асигнации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207.
— От фр. assignation.
АСИГНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигнирам се страд.
АСИГНИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от асигнирам и от асигнирам се.
АСИГНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.
АСИГНУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от асигнувам и от асигнувам се.
АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. Противоп. симетричен. Да надзърнем новия, работнически Ленинград .. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. Очевидно .. е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното .. могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини. Ст. Петров, П, 15.
2. Несъразмерен, нехармоничен. Асиметрично лице.
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Асиметричен.
