Page:RBE Tom1.djvu/560

2. Като същ. батальонният м. Разг. Командир на батальон. И те обаждат на батал-ъонния, батальонният води лекар, лекарят го преглежда внимателно и намира, че Бо-зев е сериозно болен от пневмония. Г. Караславов, ПМ, 105.

БАТАЛЯСАМ. Вж. б а т а л я с в а м.

БАТАЛЯСВАМ, -аш, несв.; баталясам,

-аш, св. Остар. и диал. 1. Непрех. За неодушевени предмети — излизам от употреба, ставам батал (във 2 знач.). В онова време тези воденички вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега, когато се изкорениха всичките околни .. гори, и пороите заринаха .. реката, и водениците баталясаха. Ц. Гинчев, ГК, 321. Вехтите облекла баталясаха, та излязоха нови. Н. Геров, РБЯ I, 27. 2. Прех. Правя нещо да стане батал (във 2 знач.), като го напускам, изоставям (Н. Геров, РБЯ).

БАТАЛЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от баталясвам.

БАТАРЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни.

1. Воен. Прил. от батарея. Младият бата-реен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Ив. Мартинов, ДТ, 257. Ба-тарейно учение.

2. Като същ. батарейният м. Разг. Командир на батарея. Последните войници също потвърдиха, че батарейният е назад. Л. Стоянов, X, 79. Щом батарейният застанеше пред строя, „дядките“ ставаха други — редиците се опъваха, силите се напрягаха, занятието завършваше добре. В. Ченков, ПС, 89.

БАТАРЕЕЦ, мн. -ейци, м. Рядко. Войник от военна единица батарея. А пък пистолета аз ще му пратя утре други ден с батарейците... П. Вежинов, НС, 266.

БАТАРЕЯ ж. Воен. 1. Бойна единица от артилерията или ракетните войски, снабдена с няколко оръдия или ракети. От София пристигнаха нови части от юнкери, войни-ци-отпускари и една батарея германска артилерия. К. Петканов, МЗК, 269. Той разказва повече за интимния и домашен живот на батареята, отколкото за село. И. Йовков, Разк. I, 52.

2. Няколко артилерийски оръдия на позиция като част от фронтовата линия. На една височина беше излязла на позиция една наша скорострелна батарея. Виждахме как блясваха зад скалите огнени светкавици, цоследвани от оглуиштелни гърмежи. Й. Йовков, Разк. И, 158. Без да разберем, навлязохме в района на зенитна батарея. Ж. Колев, ЧБП, 78.

— От фр. batterie през рус. батарея.

БАТ АТ м. 1. Едногодишно увивно тропическо растение, вид картофи, които се отглеждат заради подземните им сладки хранителни грудки; сладък картоф. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе, .. , батати, банани. К, 1963, кн. 2, 5. 2. Обикн. мн. Грудките на това растение като хранителен продукт. В един ъгъл димеше загаснал огън, на който негрите-роби навярно бяха пекли банани, батати и таро. Гр. Угаров, ПСЗ, 102.

БАТАЛЯСАМ

— От исп. batata.

БАТАЧАНИН, мн. батачани, м. Човек, който е роден или живее в Батак, селище в Западните Родопи; батаченец. Когато мнозина от батачани и перущенци вървяха към ятагана и дръвника, те знаеха къде отиват. К. Странджев, ЖБ, 7. На всички почти батачани едничкият и изключителен поминък е от гората. Пряп., 1903, бр. 81, 4.

БАТАЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Батак. След няколко дни стана един вид митинг пред портите на д-р Чо-макова от бежанците жени перущенки и батачанки. К. Странджев, ЖБ, 29.

БАТАЧЕНЕЦ, мн. -нци, м. Батачанин. “.е паднала духом, тя [Кина Кънчева] окуражавала русенци с думите: „По-добре да измрем като батаченци, но живи няма да се дадем на турците!“ Н. Ферманджиев, РХ, 241.

БАТАШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Батак. Срещу Батак действували башибозуш-ките банди на Ахмед Барутанлията. С помощта на баташките чорбаджии той измамил въстаниците да напуснат удобните си позиции и влязъл в селото. Ист. X-XI кл, 1965, 162. И тази [перущенска] сграда като баташката църква е превърната в мавзолей на героите от Априлското въстание. Ст. Михайлов, БС, 238. Баташка река.

БАТЕ, -то, мн. -вци, м. 1. Обикн. като обръщение — по-стар брат; батко, батьо.

— Бате — каза бедният гост на вавилонския владетел, — аз съм твоят по-малък брат. А. Каралийчев, ТР, 78. Чуваше в себе си гласа на сестра си, която днес беше викала отвън: „Бате, покажи се да видим, че си жив.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 550. В стаята ме чакаше бате. Л. Михайлова, Ж, 159.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него. — Пък ти, Цвето, нищо не си ми казала. — То не е имало и нищо за казване, мамо. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува, пошегува се и с мене. Елин Пелин, Съч. III, 121.

БАТЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бате, който се отнася до бате или е свързан с бате; батков, батьов. Тази книга е ба-тева. Ще взема батевия занаят. Облякох батевите дрехи. Те бяха батеви приятели. Дойдох за батевата сватба. 2. Като същ. Обикн. членувано батев(ият)

БАТЕВ