Page:RBE Tom1.djvu/557

настъпи това царство на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Ганко,.. , прибърза да му съобщи приключението на доктора .. , като подсили разказа си с куп диви и безсмислени басни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 40.

3. Остар. Книж. Мит. За своето произхождение гърците разказвали следующите мити (басни). Н. Михайловски, РВИ (превод), 54.

4. Диал. Баяне; баилка, баянка (Н. Геров, РБЯ)_Ч

БАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. За глас, звук или музикален инструмент — който е с най-нисък тембър, присъщ за бас¹. Габор с гръмкия си басов глас наистина умее да взема цяла октава по-ниско от общия тон на пеещите. П. Славински, ПЩ, 125. Зад хълма прозвуча песен. Най-напред подхвана тънък мъжки глас, след него пое втори, по-груб, с басов тембър. Г. Караславов, Избр. съч. I, 297. Засвири рог. Звуците, малко дрезгави и басови, притихваха сякаш в гъсти гори, после пак се възземаха по-мощни... П. Стъпов, ГОВ, 172, Мурат сви опашка и се вмъкна в дупката. След малко под краката ни глухо закънтя басовият му лай. Ем. Станев., ЯГ, 47. Басова тръба. О Басов ключ. Муз. Музикален ключ, който се пише на четвъртата линия от петоли-нието и определя мястото на нота фа от малката октава.

БАСОВО нареч. С нисък тон или глас, рисъщ за бас¹. Варенов нарочно се мъчи да говори неестествено тежко и басово, вид_ии се, за да скрие някак, че е много млад. И. Йовков, Разк. I, 65. Гласът му беше се изменил и гърмеше басово, та съвсем заглушаваше малко пискливия глас на подпоручика. В. Геновска, СГ, 168.

БАСТА ж. Тясна, зашита гънка за украса на дреха, плат. Запомних завинаги нейното бяло, пламнало от свян лице,..; бялата й неспокойна блузка, яркочервената й рокля с големи басти. И. Петров, ЛСГ, 18.

— Ит. basta 'подгъвка на детска дреха'.

БАСТА междум. Разг. Възглас за израз на желание да се спре нещо неприятно; стига толкова, достатъчно. — Отсега нататък съм решил никому да не давам сметка. Казах, не съм джелатин на ваша служба и баста! Ем. Станев, ИК III и IV, 305. — Моряк, казват, да си на този свят .. — Баста!

— отсича рязък глас. — Аз си дадох моето. Стига толкова! За какъв дявол да плавам повече? Б. Трайков, ВО, 61. Неочаквано над тях се зачуват викове на жерави — Нека си хвърчи гроц. Аз и тъй съм ги бил. Бум! и — баста! Й. Йовков, Разк. I, 36.

— Ит. basta.

БАСТАРНИ мн., ед. (рядко) бастарнин м. Истор. Племе от германски произход с примес от келтски и сарматски елементи. Римляните търсели повод за подчинението им [на тракийските племена]. Такъв повод било нашествието на племето бастар-ни откъм Карпатите и опитът му да се засели по десния бряг на Дунав. Ист. X и XI кл, 12.

БАСОВ

БАСТИЛИЯ, мн. -ии, ж. Истор. Само ед., обикн. членувано, собствено име — крепост в Париж, използвана за затвор на политически дейци до разрушаването й през френската буржоазна революция в 1789 г.

• Обр. Ед. и мн. Край на кърви и насилия, / на терор и на бастилии! Д. Полянов, Избр. ст, 58. Големият беше комунист и като всички тия хора, които правят политика, винаги дърпаше към своите си теории. Трябва стените да паднат, да сринем бас-тилиите и тъй нататък. Б. Райнов, ДВ, 139. По тоя начин се изгради бастилията на българския символизъм, дето се закре-постиха Теодор Траянов, Николай Лилиев. М. Кремен, РЯ, 504. Из центъра на Букурещ се виждат много църкви .. те са басти-лиите на религиозния дух на бившата буржоазия. Г. Белев, КР, 25.

— От фр. собств.

БАСТИОН м. Архит. Ъглово укрепление, издадено навън от крепостна стена, предназначено за обстрелване на противник при защита на крепостта от нападения. По-нататък изведнъж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 110. На западния бастион, в основата на крепостния зид, на един от каменните блокове с разкривени, плитки букви стои издълбано име. П. Константинов, ПИГ, 65-66.

• Обр. Те [радиоточките] първи проникнаха, .., като авангард на културата и те първи, .., откриха „огън“ по бастионите на невежеството. Н. Хайтов, ШГ, 54.

— Фр. bastion през рус. бастион.

БАСТИ`САМ. Вж. басти`свам.

БАСТИ`СВАМ, -аш, несв.; басти`сам, -аш и басти`ша, -еш, мин. св. бастисах, св., прех. Остар. и диал. 1. Нападам ненадейно някого или нещо, нахлувам някъде, обикновено за грабеж. Втори път се вдигнал Хай-редин с петстотин души дружина, ала тоя път на север. Бастисали Станимака. Върнали се с плячка. А. Дончев, BP, 86. И сега славата му беше много по-голяма, .. Защото Индже не бастисваще села и касаби, не колеше, не убиваше. Й. Йовков, СЛ, 142. Като бастисали хазната, цялото богатство скрили в някаква пещера. П. Росен, ВПШ, 125. Казвал бил, че ще бастише нашенските златаре. Т. Влайков, Съч. 11, 240.

— Знаете ли вие, че селото гори на огън? Откакто сте заминали за балкана, два пъти ми бастисваха къщата селският мух-тарин и няколко турци, за да търсят вас. З.Стоянов, ЗБВ 1,211.

2. Надминавам, надвивам. — А пък аз съм Метушко, .. , надкосявали сме се в голямата ливада в чифлика на Карамановите.

557

БАСТИ`СВАМ