БАСМИ`ЦА ж. Умал. от басма; басмичка. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. .. Ц. Гинчев, ГК, 47.
БАСМИ`ЧКА ж. Умал. от басма; басмица. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини басмички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“. А. Гуляшки, Л, 493.
БА`СНА. Вж. басвам.
БА`СНАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Пренебр. Прил. от баснаджия. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо .. — Нека тя бъде за другите — .. такава баснаджийска слава с глад. Ив. Вазов, Съч. XII, 41.
БА`СНАДЖИЯ, -ията и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Пренебр. Баснописец. — Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснаджият ли? — извика учудено поп Сребро. Ив. Вазов, Съч. XII, 37.
БАСНА`РКА ж. Диал. Билярка. „Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, / рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128.
БА`СНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до басня (басни). Баснен сюжет. Баснени мотиви.
БА`СНЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книга, в която са събрани басни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БА`СНИЧКА ж. Умал. от басня. Тъз басничка / е кратичка, но ясничка / и с поучения богата. Ст. Михайловски, СБ, 46.
БАСНОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Писател или поет, автор на басни. Той [Ст. Михайловски] е един от крупните наши баснописци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, / би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей. Д. Подвързачов, Б, 17.
БАСНОСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата. Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .., които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави. Ст. Марков, ДБ, 15. Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .., чудесата и баснословния разкош на тоя източен курорт. Й. Йовков, Разк. III, 178. Баснословни печалби.
2. Остар. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 138. Прометей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина. Н. Бончев, Р (превод), 124.
БАСНОСЛО`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Съвкупност от митовете на един народ; митология. Това богосложение [на гърците и римляните] сега ся назива български баснословие, а гречески митология. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското баснословие, той бил син на Вишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.
БАСНОСЛО`ВНО нареч. 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. В тази работа [строежа на двореца Версай] той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие. Ив. Мирски, ПДЗ, 87. Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо. Знан., 1875, бр. 35, 228.
2. Остар. По митове, по легенди. А за Сарматите не по-малко баснословно приказват. Г. Кръстевич, ИБ, 43.
БАСНОСЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на баснословен. Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 122-123.
БА`СНЯ ж. 1. Литер. Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания! Хр. Радевски, Б, 48. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! Ем. Попдимитров, СР, 135. Езопови басни.
2. Прен. Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да
