Page:RBE Tom1.djvu/552

ка - улучи да прояви барутния си нрав Тодор Камаринов. Д. Вълев, 3, 158. О Барутен погреб. Книж. Нещо, което може всеки момент да предизвика беда, катастрофа (обикн. бунт, въстание, война и под.).

БАР>ПГЕЦ, мн. няма, м. Умал. от барут; малко барут. Йото брадата, водачът на кервана, изровил пушката си изпод парцалите в колата, подсипал барутец на кремъка, вдигнал я и гръмнал. О. Василев, ЖБ, 6. Всеки трябва да си приготви я пушчица, я пищов, да си смаже ножа и ятагана, барутец и фишеци да си има, че ако по Великден ни нападнат да колят, няма да оголим врата си под ножа им, нали? П. Стъпов, ЖСН, 27.

БАРУТЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. Избухлив, сприхав, несдържан. И двамата избухват, и двамата барутлии. П. Незнакомов, БЧ, 152.

БАРУТНИК мн. -ци, м. Диал. Съд, обикн. направен от говежди рог, в който се носи барут; барутница.

БАРУТНИЦА ж. 1. Съд, в който в миналото са съхранявали барут. Какво не видяха в този музей! Снимки от старото Търново, портрети на бунтовници, документи от революционните борби, носии, вещи на борци за свобода, стари пушки, ятагани, барутници, пищови, писма на революционери, макети на крепостни стени, царски палати, църкви и стари къщи. П. Стъпов, ГОВ, 189. Петко разбра, разкопча силяха и подаде на четника желязната, изписана с калай, барутница: — Вземи! Ст. Сивриев, ПВ, 53.

2. Склад за барут; барутен погреб.

БАРУТХАНА ж. Остар. 1. Фабрика, работилница за барут. Всяка работа в пра-вянието на барута ся върши в особни здания, .. Но ако и да става толкова предпаз-вание, пак понякога ся изхвърлят на въздух цели барутхани, и ся избиват всичките колкото ся намерват вътре на работа. ИЗ 1874-1881, 1882, 134. 2. Склад за барут; барутен погреб. — От тур. bamthane. — Друга форма: барутана.

БАРУТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от барутчия. Устабашията Добри Братой държеше и тюфекчийските, и ба-рутчийските дюкяни. Д. Яръмов, БП, 72.

БАРУТЧИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Производител или продавач на барут. Ба-рутчии със сергиите си седяха с купове кре-мици, огнила и барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Затвориха са дюкяните на тю-фекчиите и барутчиите, тъй като се разбра, че те не работят само за аскера. Д. Яръмов, БП, 138.

БАРУШКА ж. Диал. Кожен калпак. На главата си и зиме, и лете носеше барушка с ниско дъно. Кр. Григоров, ТГ, 113. Бай Ангел е нахлупил кафявата си барушка чак до ушите. РД, 1950, бр. 109, 2.

БАРУТЕЦ

— От фр. barege през рум. bare§, bari§.

БАРХАН м. Геол. Геогр. Дюна в континенталните пустини, която има форма на сърп с рога, обърната в посока на вятъра, под чието действие се образува и движи; ма-терикова дюна, континентална дюна. Когато дюните са отдалечени една от друга, вятърът придвижва по-леко техните краища. Така дюната придобива сърповидна форма. Такива дюни се наричат бархани. Геогр. VIII кл, 1965, 92.

— От казах, през рус.

БАРХАТ м. Остар. Кадифе. С декарха дойдоха и десет души слуги с две коли, препълнени с бархат и скъпа покъщнина. П. Константинов, ПИГ, 33.

— Рус. бархат.

БАРХАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от бархат; кадифен. Напъти дава Жозефу добър бархатен жилет за то, че стоял зле на него. С. Радулов, ГМП (превод), 76.

БАРХЕТ м. Мъхеста памучна тъкан. Жените се обличаха еднакво. . Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Пристигне ли камионът на селкоопа със стоки от районния съюз, събират се и всичко искат да видят. Окото им не може да се насити на пъстроцветните басми и бархети. Н. Каралиева, Н, 108. Бархет за пижама.

— От нем. Barchent.

БАРХЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от бархет. Сутрешният хлад я събуди и тя, треперейки в бархетната си нощница, стана и притвори прозореца. Д. Кисьов, Щ, 70. Едно малко момиченце с дълга бархетна рокличка и червена кърпа, .. , тъкмо се беше изкачило по стълбата с голям котел вода. Л. Александрова, ИЕЩ, 16-17. Бархетена пижама. Бархетени пелени.

БАРХЕТИ`Н м. Подобна на бархет памучна тъкан, мъхеста от лицевата страна. Пенюар от бархетин.

БАРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бар¹ (в 3 знач.); малък бар¹. Вечерта преди отплаването пиха в едно неголямо барче заедно с неколцина партизани. Н. Антонов, В ОМ, 32. По-нагоре са барчетата с бюфети и по две-три масички. В тях е почти празно, движението и пъстрите групи са на улиците, които наподобяват пазарище. Пл, 1969, кн. 6, 88.

2. Малко заведение, обикн. част от учреждение, хотел и др., в което се продават кафе, напитки и закуски; бюфет. Но когато влязох в хола на хотела, разбрах, че няма да издържа, и се упътих към барчето в подземието. С. Северняк, В ДС, 12. - То при нас е една лудница, но .. като стегнат барчето и го заредят с вносна бира, ще седнем и ще си

БАРЧЕ