Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/4“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ</b>
+
== Встъпителни думи ==
  
През 1976 година тогавашното издателство <b><i>Народна просвета</i></b> публикува съставения от мене справочник <b><i>Слято, полуслято, разделно писане</i></b>, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на <b><i>Правописния речник на съвременния български книжовен език</i></b>, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.
+
През 1976 година тогавашното издателство <i>Народна просвета</i> публикува съставения от мене справочник <i>Слято, полуслято, разделно писане</i>, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на <i>Правописния речник на съвременния български книжовен език</i>, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.
  
 
Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 2-3 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.
 
Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 2-3 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.
  
Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на <b><i>Новия правописен речник на българския език</i></b>, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство <b><i>Хейзъл</i></b> през 22 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализирани-ят материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.
+
Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на <i>Новия правописен речник на българския език</i>, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство <i>Хейзъл</i> през 2002 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му. Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализираният материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.

Версия от 18:22, 19 юни 2013

Страницата е проверена


Встъпителни думи

През 1976 година тогавашното издателство Народна просвета публикува съставения от мене справочник Слято, полуслято, разделно писане, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на Правописния речник на съвременния български книжовен език, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.

Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 2-3 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.

Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на Новия правописен речник на българския език, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство Хейзъл през 2002 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му. Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализираният материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.