Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/981“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги. | — Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Сък в дърво; чвор. • Обр. | + | <b>БУДАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Сък в дърво; чвор. • Обр. <i>— Горкинката! С черен повой майка й я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци!</i> К. Петканов, ДЧ, 112. |
— Тур. budak. | — Тур. budak. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛА</b>, <i>зват.</i> будала и будало, <i>м.</i> и <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. <i>Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път.</i> А. Каралийчев, В, 80. <i>Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 196. | + | <b>БУДАЛА</b>, <i>зват.</i> будала и будало, <i>м.</i> и <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. <i>Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път.</i> А. Каралийчев, В, 80. <i>Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 196. <i>— Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил!</i> Зл. Чолакова, БК, 93. <i>— Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 54. <i>Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123. |
— Тур. budala. | — Тур. budala. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Глупост, будалщина. | + | <b>БУДАЛАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Глупост, будалщина. <i>— Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага!</i> П. Ангелов, Ж, 110. |
— Тур. budalalik. | — Тур. budalalik. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— Друга (диал.) форма: будалешки. | — Друга (диал.) форма: будалешки. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛАЩИНА</b> <i>ж. Рядко. Пренебр.</i> Будалщина; глупост. | + | <b>БУДАЛАЩИНА</b> <i>ж. Рядко. Пренебр.</i> Будалщина; глупост. <i>— Моето мнение е, че направихме голямо будалащина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. |
---- | ---- | ||
<b>БУДАЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Диал. Пренебр.</i> Глупав, недосетлив. <i>Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало.</i> Нар. прик., СбНУ XI, 108. | <b>БУДАЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Диал. Пренебр.</i> Глупав, недосетлив. <i>Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало.</i> Нар. прик., СбНУ XI, 108. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>БУДАЛИНА</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Будала. <i>Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 8. | <b>БУДАЛИНА</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Будала. <i>Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 8. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Разг. Грубо.</i> Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. | + | <b>БУДАЛКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Разг. Грубо.</i> Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. <i>— Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай</i> |
---- | ---- | ||
<b>БУГИ-ВУГИ</b> | <b>БУГИ-ВУГИ</b> | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<i>Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта?</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. <i>На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството.</i> А. Гуляшки, СВ, 193. <i>Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само!</i> Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | <i>Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта?</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. <i>На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството.</i> А. Гуляшки, СВ, 193. <i>Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само!</i> Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. 1. Разг. Грубо.</i> Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. | + | <b>БУДАЛКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. 1. Разг. Грубо.</i> Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. <i>— Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?</i> |
<i>— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша.</i> Д. Цончев, ЧС, 18. | <i>— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша.</i> Д. Цончев, ЧС, 18. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУДАЛЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Глупав, смахнат. | + | <b>БУДАЛЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Глупав, смахнат. <i>— Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 53. |
---- | ---- | ||
<b>БУДЕЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бу-дея. | <b>БУДЕЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бу-дея. | ||
Версия от 20:19, 17 юни 2013
БУГИ-ВУГИ ср. 1. Муз. Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точ-куван ритъм, който звучи постоянно, без промяна.
2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки.
— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги.
БУДАК, мн. -ци, м. Диал. Сък в дърво; чвор. • Обр. — Горкинката! С черен повой майка й я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци! К. Петканов, ДЧ, 112.
— Тур. budak.
БУДАЛА, зват. будала и будало, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ XI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123.
— Тур. budala.
БУДАЛАЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Глупост, будалщина. — Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага! П. Ангелов, Ж, 110.
— Тур. budalalik.
БУДАЛАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала; глупав, глу-пашки, будалски.
— Друга (диал.) форма: будалешки.
БУДАЛАЩИНА ж. Рядко. Пренебр. Будалщина; глупост. — Моето мнение е, че направихме голямо будалащина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
БУДАЛЕСТ, -а, -о, мн. и, прил. Диал. Пренебр. Глупав, недосетлив. Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало. Нар. прик., СбНУ XI, 108.
БУДАЛИНА м. и ж. Диал. Пренебр. Будала. Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 8.
БУДАЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо. Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай
БУГИ-ВУГИ
Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? П. Вежинов, ЗНН, 45. На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството. А. Гуляшки, СВ, 193. Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само! Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се страд. и взаим.
БУДАЛКАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Грубо. Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?
— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша. Д. Цончев, ЧС, 18.
2. Рядко. Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне. И. Петров, MB, 119.
БУДАЛКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от будалкам и от будалкам се.
БУДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала. Глупав, глу-пашки. Приказките му са будалски. Н. Геров, РБЯ 1,81. ^
БУДАЛСКИ` Разг. Пренебр. Нареч. от прил. будалски.
БУДАЛЩИНА ж. Разг. Пренебр. Глупост; гламавщина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛОСАМ. Вж. будалосвам. БУДАЛОСВАМ, -аш, несв.; будалосам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Будалкам.
БУДАЛОСВАМ СЕ несв.; будалосам се св., непрех. Правя се, преструвам се на будала.
БУДАЛОСВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от будалосвам и от будалосвам се.
БУДАЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Простонар. Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала.
БУДАЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Правя се, преструвам се на будала. 2. Постъпвам като будала, като глупак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Глупав, смахнат. — Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава. Л. Александрова, ИЕЩ, 53.
БУДЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бу-дея.
БУДЕЕНЕ
