Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/664“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗСЪМНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. <i>Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 20. | <b>БЕЗСЪМНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. <i>Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 20. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСЪМНЕНО</b> <i>нареч.</i> Обикн. като <i>вмет. дума</i> или с гл. съм, изглежда и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. <i>Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака.</i> П. Михайлов, МП, 8. | + | <b>БЕЗСЪМНЕНО</b> <i>нареч.</i> Обикн. като <i>вмет. дума</i> или с гл. съм, изглежда и др. в 3 <i>л. ед. ч.</i> За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. <i>Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака.</i> П. Михайлов, МП, 8. <i>— Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел.</i> Ст. Дичев ЗС I, 153. <i>Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов.</i> Т, 1954, кн. 4, 18. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСЪЗНАТЕЛНОСТ</b> | <b>БЕЗСЪЗНАТЕЛНОСТ</b> | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
2. <i>Поет.</i> Който не спи, който стои буден. <i>Дочула сякаш стъпките и`, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина.</i> Бл. Димитрова, Л, 181. <i>Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали.</i> Ем. Попдимитров, СР, 39. <i>Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна, / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар.</i> Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. <i>И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91. | 2. <i>Поет.</i> Който не спи, който стои буден. <i>Дочула сякаш стъпките и`, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина.</i> Бл. Димитрова, Л, 181. <i>Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали.</i> Ем. Попдимитров, СР, 39. <i>Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна, / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар.</i> Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. <i>И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗСЪНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. <i>Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието,</i> Ст. Дичев, ЗС I, 259. <i>Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ.</i> М. Кремен, СС, 65. | + | <b>БЕЗСЪНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. <i>Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието,</i> Ст. Дичев, ЗС I, 259. <i>Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ.</i> М. Кремен, СС, 65. <i>— Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние.</i> Ем. Манов, БГ, 112. <i>Страдам от безсъние.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗСЪНИЦА</b> <i>ж.</i> Безсъние. <i>Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .. , пушеше, кашляше.</i> Д. Калфов, ПЮН, 17. <i>Безсъници все по-често отегчаваха нощите и`, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. <i>Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .. , мъчителни размисли.</i> В. Андреев, ПР, 24. | <b>БЕЗСЪНИЦА</b> <i>ж.</i> Безсъние. <i>Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .. , пушеше, кашляше.</i> Д. Калфов, ПЮН, 17. <i>Безсъници все по-често отегчаваха нощите и`, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. <i>Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .. , мъчителни размисли.</i> В. Андреев, ПР, 24. | ||
Версия от 20:10, 17 юни 2013
телно, чрез неволно движение, сочел, че той иска да са отстрани от убийственият пек на огънят, царския щик на солдатина са забивал в месата му. 3. Стоянов, ЗБВ III, 305-306.
2. Без мислене, без разсъждаване, без осъзнаване на извършеното действие; несъзнателно, машинално. Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. Елин Пелин, Съч. I, 68. Запали безсъзнателно цигара и поръча още един меланж. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. А безкръвните му уста обаждаха автоматично и безсъзнателно с ленив и уморен глас за хиляден път съдържанието на картините. Ив. Вазов, Съч. IX, 122.
3. Без ясна оценка, преценка на извършваните постъпки; неосъзнато. Най-голямата част от българското общество по дух и стремления принадлежи към буржоазията и, макар и безсъзнателно, поддържа принципите на буржоазията. Д. Благоев, ЛКС, 102-103. Народът, като принял християнството, безсъзнателно смесвал новата вяра с езическите поверия. СбС, 104.
БЕЗСЪЗНАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. 1. Отсъствие на съзнание, на способност да се мисли, да се контролират постъпките. В цялата му физиономия се отражаваше само едно смущение, смайване, някаква безсъзнателност, нищо друго. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. 2. Остар. Безсъзнание, несъзнание, несвяст. В дюгенът на Даскалът намерихме само един селенин, пиян до безсъзнателност. 3. Стоянов, ЗБВ П, 153.
БЕЗСЪЛЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Книж. Който става без сълзи, без плач. Безсълзно ридание. Безсълзна раздяла.
БЕЗСЪЛЗНО нареч. Рядко. Книж. Без сълзи, без плач. Изплака безсълзно мъката си.
БЕЗСЪМНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел. Ст. Дичев, ЗС I, 20.
БЕЗСЪМНЕНО нареч. Обикн. като вмет. дума или с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно, очевидно. Не се виждаше нищо! А безсъмнено там имаше някой. Изправен, стои и чака. П. Михайлов, МП, 8. — Безсъмнено едно е най-важното: всеки от нас да съзнае своите задължения към отечеството, .. и да дава мило за драго, та да се постигне общата цел. Ст. Дичев ЗС I, 153. Много наши драматурзи сега трябва сериозно да се учат от големия майстор на българската комедия, какъвто е безсъмнено Стефан Лазаров Костов. Т, 1954, кн. 4, 18.
БЕЗСЪЗНАТЕЛНОСТ
БЕЗСЪМНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсъмнен; безспорност, очевидност.
БЕЗСЪНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. За нощ, вечер — който е прекаран без сън. Съсипана от трите безсънни нощи, Лина легна да спи. М. Грубешлиева, ПП, 214. Навярно мъките, нечовешките страдания, изпитанията и дългите безсънни вечери, прекарани в труд и бдения, са го направили горд, независим и предпазлив. П. Михайлов, МП, 18. Безсънни часове.
2. Поет. Който не спи, който стои буден. Дочула сякаш стъпките и`, стана / от своя шев безсънната жена / и през стъклото като прикована / впи поглед в уличната празнина. Бл. Димитрова, Л, 181. Останала самичка през нощта, / безсънна и загрижена в тъмата, / на масичката нощна тя свещта / запали. Ем. Попдимитров, СР, 39. Не ми е утеха да знам, че и ти си безсънна, / Не радост си вече за мене, а страшен кошмар. Д. Бояджиев, С, 18. • Обр. И в мъртвата вода на мъртвите фонтани / оглеждат своя сън безсънни дървеса. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 91.
БЕЗСЪНИЕ, мн. няма, ср. Липса на сън, разстройство на нормалния сън, обикн. поради нервно напрежение или неприятности; безсъница. Той се връщаше дома уморен: уморен от напрежението, от безсънието, глада, пътя, несигурността; уморен от разочарованието, Ст. Дичев, ЗС I, 259. Майката се събуждаше и от най-малкия шум, отваряше очи и дълго гледаше в тъмното .. И се измъчи в тежко безсъние цяла нощ. М. Кремен, СС, 65. — Човек винаги има неприятности — отвърна неопределено той. — Понякога ме хваща безсъние. Ем. Манов, БГ, 112. Страдам от безсъние.
БЕЗСЪНИЦА ж. Безсъние. Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня, .. , пушеше, кашляше. Д. Калфов, ПЮН, 17. Безсъници все по-често отегчаваха нощите и`, а когато призори изпадаше в тревожна дремка, стрескаше се в кошмарни бленувания. Ст. Загорчинов, ЛСС, 103. Как съм прекарал тая нощ, не искам и да си спомням. Кошмарна безсъница, .. , мъчителни размисли. В. Андреев, ПР, 24.
БЕЗСЪННО нареч. Рядко. Без сън, в будно състояние. Кратката лятна нощ я минах почти безсънно. Ив. Вазов, Съч. XII,
3. Безсънно цяла нощ пробдях, / безсънен ме зората свари. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 82.
БЕЗСЪННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Състояние на безсънен, безсъние.
БЕЗСЪННОСТ
