Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/556“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>БАСНАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Пренебр. Прил. от</i> баснаджия. <i>Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 41. | <b>БАСНАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Пренебр. Прил. от</i> баснаджия. <i>Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 41. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАСНАДЖИЯ</b>, -йята и (остар.) -ият, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Пренебр.</i> Баснописец. | + | <b>БАСНАДЖИЯ</b>, -йята и (остар.) -ият, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Пренебр.</i> Баснописец. <i>— Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснад-жият ли?— извика учудено поп Сребро.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. |
---- | ---- | ||
<b>БАСНАРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Билярка. <i>„Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. | <b>БАСНАРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Билярка. <i>„Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БАСНОСЛОВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на баснословен. <i>Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123. | <b>БАСНОСЛОВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на баснословен. <i>Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАСНЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. <i>Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания!</i> Хр. Радев-ски, Б, 48. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша!</i> Ем. Поп-димитров, СР, 135. <i>Езопови басни.</i> 2. <i>Прен.</i> Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. | + | <b>БАСНЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. <i>Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания!</i> Хр. Радев-ски, Б, 48. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша!</i> Ем. Поп-димитров, СР, 135. <i>Езопови басни.</i> 2. <i>Прен.</i> Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. <i>— Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да</i> |
---- | ---- | ||
<b>БАСНЯ</b> | <b>БАСНЯ</b> | ||
Версия от 20:07, 17 юни 2013
БАСМИ`ЦА ж. Умал. от басма; басмич-ка. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. .. Ц. Гинчев, ГК, 47.
БАСМИЧКА ж. Умал. от басма; басмица. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини бас-мички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“. А. Гуляшки, Л, 493.
БАСНА. Вж. басвам.
БАСНАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Пренебр. Прил. от баснаджия. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад. Ив. Вазов, Съч. XII, 41.
БАСНАДЖИЯ, -йята и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Пренебр. Баснописец. — Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснад-жият ли?— извика учудено поп Сребро. Ив. Вазов, Съч. XII, 37.
БАСНАРКА ж. Диал. Билярка. „Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128.
БАСНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до басня (басни). Баснен сюжет. Баснени мотиви.
БАСНЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книга, в която са събрани басни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951.
БАСНИЧКА ж. Умал. от басня. Тъз басничка I е кратичка, но ясничка / и с поучения богата. Ст. Михайловски, СБ, 46.
БАСНОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Писател или поет, автор на басни. Той [Ст. Михайловски] е един от крупните наши баснопис-ци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, I би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей. Д. Подвърза-чов, Б, 17.
БАСНОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата. Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .. , които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави. Ст. Марков, ДБ, 15. Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .. , чудесата и баснрсловния разкош на тоя източен курорт. Й. Йовков, Разк. III, 178. Баснословни печалби. 2. Остар. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 138. Проме-тей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина. Н. Бончев, Р (превод), 124.
БАСМИ`ЦА
БАСНОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Съвкупност от митовете на един народ; митология. Това богосложение [на гърците и римляните] сега ся назива български басно-словие, а гречески митология. Ем. Васкидо-вич, ПП (превод), 62. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското ба-снословие, той бил син на Бишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.
БАСНОСЛОВНО нареч. 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. В тази работа [строежа на двореца Версай] той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие. Ив. Мирски, ПДЗ, 87. Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо. Знан., 1875, бр. 35, 228. 2. Остар. По митове, по легенди. А за Сар-матите не по-малко баснословно приказват. Г. Кръстевич, ИБ, 43.
БАСНОСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на баснословен. Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123.
БАСНЯ ж. 1. Литер. Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания! Хр. Радев-ски, Б, 48. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! Ем. Поп-димитров, СР, 135. Езопови басни. 2. Прен. Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да
БАСНЯ
