Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/445“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцки думи. Има „ἄ“.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>А`СТРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. | <b>А`СТРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄστρον ’звезда’. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОБИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Спец.</i> Лице, което се занимава с астробиология. | <b>АСТРОБИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Спец.</i> Лице, което се занимава с астробиология. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>АСТРОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. <i>Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще.</i> К. Калчев, СТ, 197-198. <i>Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече.</i> Й. Йовков, ВАХ, 8. | <b>АСТРОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. <i>Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще.</i> К. Калчев, СТ, 197-198. <i>Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече.</i> Й. Йовков, ВАХ, 8. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОЛО`ЖКА</b> <i>ж.</i> Жена астролог. <i>Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. | <b>АСТРОЛО`ЖКА</b> <i>ж.</i> Жена астролог. <i>Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. | ||
Версия от 09:20, 13 юни 2013
море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос.
2. Остар. Който е направен от астраган; астраганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. Вазов*, Съч. IX, 120.
А`СТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др.
— От гр. ἄστρον ’звезда’.
АСТРОБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.
АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробиоложки.
АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен. астробиоложки.
АСТРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.
АСТРОБИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.
АСТРОБОТА`НИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астроботаника.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроботаника; астроботанически.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроботаничен.
АСТРОГРА`Ф м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизичните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.
АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до астрограф; астрографически.
АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Астрографичен.
АСТРОГРА`ФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.
АСТРОЛА`БИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.
— От лат. astrolabium.
АСТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите .. кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.
АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астрологически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.
АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, а, о, мн. и, прил. Астрологичен.
АСТРОЛО`ГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. Й. Йовков, ВАХ, 8.
— От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’.
АСТРОЛО`ЖКА ж. Жена астролог. Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.
АСТРОМЕ`ТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).
АСТРОНАВИГА`ТОР м. Спец. Специалист по астронавигация.
АСТРОНАВИГА`ТОРКА ж. Спец. Жена астронавигатор.
АСТРОНАВИГА`ТОРСКИ, а, о, мн. -и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астронавигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.
