Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/404“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцка дума.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>АРГОС</b> <i>м. Църк.</i> Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — <i>Да ме аргосат? Кой? Владиката?... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му!</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. | <b>АРГОС</b> <i>м. Църк.</i> Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — <i>Да ме аргосат? Кой? Владиката?... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му!</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀργός ’който не е зает, неработещ.’ |
---- | ---- | ||
<b>АРГОСАМ</b>. Вж. аргосвам. | <b>АРГОСАМ</b>. Вж. аргосвам. | ||
| Ред 60: | Ред 60: | ||
404 | 404 | ||
| − | |||
Версия от 17:07, 10 май 2013
АРГОНАВТИКА, мн. няма, ж. Остар. История на похода на аргонавтите.
— ОтТ. Р. Коджов, Речник, 1890.
АРГОНАВТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аргонавтите. Аргонавт-ски поход.
АРГОС м. Църк. Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — Да ме аргосат? Кой? Владиката?... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му! Ив. Вазов, Съч. XXV, 127.
— От гр. ἀργός ’който не е зает, неработещ.’
АРГОСАМ. Вж. аргосвам.
АРГОСВАМ, -аш, несв.\ аргосам, -аш, св., прех. Църк. Наказвам свещеник, като му забранявам временно да извършва богослужение; налагам аргос. — Ти да мълчиш, попе, че пак ще те аргосат. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. аргосвам се, аргосам се страд.
АРГОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Църк. Отгл. същ. от аргосвам и от аргосвам се.
АРГОТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или израз, свойствен на определено арго.
— От фр. argotisme.
АРГОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който е характерен за арго. Арготичен обрат. Арготичен израз.
АРГУМЕНТ м. 1. Книж. Довод в подкрепа на някаква твърдение. Но за да убедиш другите, не е достатъчно само голата вяра, нужни са факти, аргументи. Сл. Трънски, Н, 106. Г.Огнянов категорически ми заяви, че по причина на извънредна пре-умореност не е в състояние да играе. Никакви мои увещания, молби, аргументи не помогнаха. Ив. Вазов, ПЕМ, 107. Привеждам аргументи в полза на нещо. А Убедителен аргумент.
2. Лог. Съждение, което се привежда като доказателство за истинността на друго съждение, концепция, теория.
3. Мат. Независима променлива величина, от чиито стойности зависят стойностите на функцията. Аргумент на функция.
— От лат. argumentum през рус. аргумент и нем. Argument. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
АРГУМЕНТАЦИЯ, обикн. ед., ж. Книж. 1. Привеждане на аргументи, доводи в подкрепа на теза, становище, мнение и под.; аргументиране. Не се нуждае от аргументация твърдението, че Русия и Австрия правели опити да се намесят в румелийската анархия не за да подобрят положението на влашките селяни. В. Мутафчиева, KB, 221. Тук ще приемем без специална аргументация следните постулати, с оглед на които вестникарската реч ще се приема за по-ефективна. БЕз, 1999-2000, кн. 2, 40. Аргументацията на неговата теза беше убедителна.
2. Събир. Сбор от аргументи, доводи в подкрепа на нещо. Против сериозните аргументи на автора могат да се приведат сериозни възражения. Но срещу неговата строго научна постановка и разработка на интересуващия ни въпрос трябва да се излезе също така със строга научна аргументация. П. Делирадев, В, 37.
аргонавтика
— От лат. argumentatio ’доказателство’ през рус. аргументация и нем. Argumentation.
АРГУМЕНТИКА ж. Рядко. Книж. Съвкупност от аргументи в подкрепа на някакво твърдение, които се привеждат от някой автор или в някое произведение. От 1871 г. насам си пробиха път и в научната, и в учебната литература не само общият възглед на Дринов върху началата на Българското възраждане, но и неговата аргумен-тика. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 32.
АРГУМЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Привеждам аргументи, доводи в подкрепа на нещо; обосновавам, мотивирам.
— След моето изключване от партията, което аргументира така блестящо като представителка на градския комитет, тя дойде да ме пита имам ли условия за работа! Д. Димов, ЖСМ, 39. аргументирам се страд.
АРГУМЕНТИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Привеждам аргументи, доводи, за да защитя мнението, становището си; обосновавам се, мотивирам се. Тоя възрастен, почти без-книжен човек не би могъл и не се опитваше да се аргументира, да бъде убедителен. К. Константинов, ППГ, 308.
АРГУМЕНТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аргументирам като прил. Книж. Който е подкрепен, обоснован с убедителни аргументи; обоснован, мотивиран. Аргументирана защита. Аргументирано искане.
АРГУМЕНТИРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аргументирам и от аргументирам се; обосновано, мотивирано.
АРГУМЕНТИ`РАНО нареч. Книж. С аргументи, с доводи; обосновано, мотивирано. Има много предположения и тълкования на тази мистерия. И до днес някои изследователи на Запад са склонни да защищават тезата за отвличане на Соколски, теза, аргументирано оборена в един от трудовете на българския патриарх Кирил. Т. Жечев, БВ, 205. Още по-обстойно и по-ар-гументирано е застъпил същата теза Н. Пушкаров в статята си „Витоша през ле-дниковата епоха“. П. Делирадев, В, 32.
АРГУМЕНТИ`РАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на аргументиран; обоснованост, мотивираност. Аргументира-ността на тезата му не е достатъчна. А Той се защити с блестяща аргументира-ност.
АРГУС м. Остар. Книж. Строг, бдителен пазач (по името на Аргус, стооко чудо
аргус
404
