Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/380“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <em>Ватерлоо</em> вм. <em>Наполеон</em>. | |
— Гр. avxovo^aaia ’преименуване’. | — Гр. avxovo^aaia ’преименуване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАКНО`ЗА</b> <i>ж. Бот.</i> Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. <i>Антракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.</i> |
— От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’. | — От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАКО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах. |
— От гр. av0pa^ ’въглен’. | — От гр. av0pa^ ’въглен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НТРАКС</b> <i>м. Мед.</i> Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. <i>Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни.</i> НТМ, 1961, кн. 9, 25. <i>Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони.</i> РД, 1950, бр.171,2. |
— От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’. | — От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НТРАКСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Мед. Прил. от</i> антракс. <i>В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори.</i> НТМ, 1961, кн. 9, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРА`КТ</b> <i>м.</i> Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. <i>Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт…</i> Ел. Багряна, ПЗ, 92. <i>Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 291. <i>— То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта!</i> В. Пламенов, ПА, 12. <i>Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.</i> |
— Фр. entracte през рус. антракт. | — Фр. entracte през рус. антракт. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАЦЕ`Н</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. <i>Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена.</i> Д. Лазаров, ОЛЕП, 25-26. |
— От фр. anthracene. | — От фр. anthracene. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАЦЕ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> антрацен. <i>Антраценово масло.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАЦИ`Т</b>, <i>мн.</i>няма, <i>м.</i> Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. <i>Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит.</i> Геол. IX кл, 47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРАЦИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> антрацит. <i>Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 125. <i>В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 10. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТРАША`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хореограф.</i> В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти. | |
| − | |||
| − | <b>АНТРАША</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хореограф.</i> В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти. | ||
— От фр. entrechat. | — От фр. entrechat. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. <i>Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор.</i> В. Геновска, СГ, 55. <i>Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало.</i> А. Наковски, МПП, 45. | + | <b>АНТРЕ`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. <i>Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит.</i> Д. Димов, Т, 227. <i>Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор.</i> В. Геновска, СГ, 55. <i>Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало.</i> А. Наковски, МПП, 45. |
2. <i>Остар. Готв.</i> Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. <i>За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.</i> | 2. <i>Остар. Готв.</i> Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. <i>За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.</i> | ||
| Ред 45: | Ред 43: | ||
— От фр. entree ’влизане; вход’. | — От фр. entree ’влизане; вход’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРЕ</b><sup>2</sup> <i>неизм. Остар.</i> За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. <i>Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре! — извика докторът. Кандов влезе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12. | + | <b>АНТРЕ`</b><sup>2</sup> <i>неизм. Остар.</i> За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. <i>Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре`! — извика докторът. Кандов влезе.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12. |
— От фр. entrer ’влизам’. | — От фр. entrer ’влизам’. | ||
| − | <i> | + | <i>АНТРЕКО`Т м. Готв.</i> Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене. |
— Фр. entrecote през рус. антрекот. | — Фр. entrecote през рус. антрекот. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТРЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> антре (в 1 знач.); малко антре. <i>Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята.</i> Ем. Станев, ИК I, 48. <i>Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето.</i> Ст. Марков, ДБ, 121. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТРЕПОЗИ`Т</b> | + | <b>АНТРЕПОЗИ`Т</b> <i>м. Остар.</i> 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристигнали |
| − | |||
Версия от 18:29, 22 април 2013
Ватерлоо вм. Наполеон.
— Гр. avxovo^aaia ’преименуване’.
АНТРАКНО`ЗА ж. Бот. Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. Антракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.
— От гр. aviSpa^, -ако<; ’въглен’ + vоаос, ’болест’.
АНТРАКО`ЗА ж. Мед. Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах.
— От гр. av0pa^ ’въглен’.
А`НТРАКС м. Мед. Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони. РД, 1950, бр.171,2.
— От гр. avi9pa£, -ако<; ’въглен, жар’.
А`НТРАКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от антракс. В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори. НТМ, 1961, кн. 9, 26.
АНТРА`КТ м. Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт… Ел. Багряна, ПЗ, 92. Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията. Ал. Константинов, Съч. I, 291. — То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта! В. Пламенов, ПА, 12. Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.
— Фр. entracte през рус. антракт.
АНТРАЦЕ`Н мн. няма, м. Хим. Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена. Д. Лазаров, ОЛЕП, 25-26.
— От фр. anthracene.
АНТРАЦЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от антрацен. Антраценово масло.
АНТРАЦИ`Т, мн.няма, м. Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит. Геол. IX кл, 47.
АНТРАЦИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от антрацит. Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища. Ем. Станев, ПЕГ, 125. В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. Й. Радичков и др., ГСП, 10.
АНТРАША`, мн. няма, ж. Хореограф. В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти.
— От фр. entrechat.
АНТРЕ`1, мн. -та, ср. 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Д. Димов, Т, 227. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор. В. Геновска, СГ, 55. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало. А. Наковски, МПП, 45.
2. Остар. Готв. Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.
3. Театр. Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
— От фр. entree ’влизане; вход’.
АНТРЕ`2 неизм. Остар. За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре`! — извика докторът. Кандов влезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12.
— От фр. entrer ’влизам’.
АНТРЕКО`Т м. Готв. Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене.
— Фр. entrecote през рус. антрекот.
АНТРЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от антре (в 1 знач.); малко антре. Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята. Ем. Станев, ИК I, 48. Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето. Ст. Марков, ДБ, 121.
АНТРЕПОЗИ`Т м. Остар. 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристигнали
