Page:RBE Tom1.djvu/390

на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиа-на“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император. Д. Динков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.

— От гр. аяоуешу 'отдалеченост от земята'.

АПОГЕЯ ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогея-та на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. X, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Ве-ронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.

АПОДОЗА ж. Грам. Аподозис.

АПОДОЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплод-ни, П, 20.

2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.

— Гр. алобоац.

АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до апозиция; а позиционен. Апозитивен обрат. Апозити-вни отношения. Апозитивно сказуемо.

АПОЗИЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Апозитивен. Апозиционна връзка.

АПОЗИ`ЦИЯ ж. Грам. Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, май-ка-героиня.

— От лат. appositio 'прибавяне, прилагане'.

АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от апокалипсис. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апо-калипсно слово. П. П. Славейков, КПIII, 6.

АПОКАЛИПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто оа не вярвате на очите си, като ги по-дигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.

апогея

2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.

— От гр. алокаЯ/иук; 'откриване, откровение'.

АПОКАЛИ`ПТИКА ж. Събир. Книж. Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците.

— От гр. шгокаАлжти`) 'откривам'.

АПОКАЛИПТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Църк. Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. 2. Прен. Книж. Който всява страх, ужас; апокалиптически. Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат ра-змеру.т§ на грамадни апокалиптични птици. Й. Йовков, Разк. II, 89. Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо. Д. Димов, ОД, 195.

АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Апокалиптичен. Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр. Ив.Ва-зов, Съч. ХХ1П, 93.

АПОКОПА ж. Езикозн. Изпускане на неударен гласен звук в края на думите.

— От гр. аяокотгп 'отсичане, отрязване'.

АПОКОПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Езикозн. Изпускам един или няколко звука в края на думите.

АПОКРИ`Ф м. 1. JIumep. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литератури“.., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи. 2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.

— От гр. шгокргхро<; 'скрит, таен'.

АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. JIumep. Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). Апокрифни книги. Апокрифна литература.

2. Прен. Книж. Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че \гскаше още на часа да я зацапа с вар. Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. Апокрифно издание.

АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара кнга,.., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше,.., тия странни апо-

390

апокрифи`чески