Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/337“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Проблематична)
м (За оглед на символа за неударена сричка при стихосложенията.)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 43: Ред 43:
 
<b>АМФИБРА`Х</b> <i>м. Остар. Литер.</i> Амфибрахий.
 
<b>АМФИБРА`Х</b> <i>м. Остар. Литер.</i> Амфибрахий.
 
----
 
----
<b>АМФИБРА`ХИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ^ ^ /{{?|Специфични символи.}}, напр.: <em>Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к.</em> П. К. Яворов, Съч. I, 58.
+
<b>АМФИБРА`ХИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / /{{?|Специфични символи. Такива са при АНАПЀСТ, стр. 344.}}, напр.: <em>Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к.</em> П. К. Яворов, Съч. I, 58.
  
 
— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.
 
— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.

Версия от 12:06, 31 март 2013

Имало е проблем при корекцията на страницата



АМФИБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по амфибиология.


АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Зоол. Прил. от амфибиолог и от амфибиология; амфибиологически.


АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Амфибиологичен.


АМФИБИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Наука за земноводните животни.

— От гр. ἀμφίβιος ’земноводен’ + λόγος ’наука’.


АМФИ`БИЯ ж. 1. Зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.).

2. Бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша.

3. Спец. Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. Автомобил-амфибия. Самолет-амфибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.

— От гр. ἀμφί ’на две страни’ + βίος ’живот’.


АМФИБО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е от амфибол, който съдържа амфибол. Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.


АМФИБО`Л м. Минер. Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали.

— От гр. ἀμφίβολος ’двусмислен’.


АМФИБОЛИ`Т м. Геол. Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз.


АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от амфиболит.


АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит.


АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Двузначен, двусмислен. 2. Мед. Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска.

— От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’.


АМФИБО`ЛИЯ ж. Литер. Двусмисленост, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва.

— Гр. ἀμφιβολία* ’двусмислица’.


АМФИБО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който съдържа амфибол. Амфиболови шисти.


АМФИБРА`Х м. Остар. Литер. Амфибрахий.


АМФИБРА`ХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ‿ — ‿ /???, напр.: Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.


АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий.


АМФИКТИО`НИЯ ж. Истор. Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония. Р, 1927, бр. 242, 3.

— От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’.


АМФИТЕАТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е разположен както местата в амфитеатър. Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове. П. Делирадев, В, 63-64. Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29.


АМФИТЕАТРА`ЛНО. Нареч. от амфитеатрален. Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители. Ал. Бабек, МЕ, 141. Приказно е Търново, .. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете. П. Вежинов, ДМ, 27.


АМФИТЕА`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол, .. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други, .. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е известният