Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/352“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Д. Талев, ЖС, 296. <i>„Нека те не плаши, дете, / никаква злокобна мощ: / божи ангели на стража / бдят над тебе ден и нощ.“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55. <i>Ангел на смъртта.</i> | |
| − | 2. <i>Прен.</i> Много добър, кротък или много хубав човек. — <i>Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — <i>И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик.</i> П. Вежинов, BP, 184. <i>Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост.</i> Н. Бончев, Р (превод), 73. <i>// Гальов. Разг.</i> Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. <i>И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой.</i> К. Христов, ПВ, 51. —<i>Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97. | + | 2. <i>Прен.</i> Много добър, кротък или много хубав човек. — <i>Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — <i>И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик.</i> П. Вежинов, BP, 184. <i>Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост.</i> Н. Бончев, Р (превод), 73. <i>// Гальов. Разг.</i> Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. <i>И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой.</i> К. Христов, ПВ, 51. —<i>Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97. ◇ <b>Ангел небесен.</b> Обикн. <i>Ирон.</i> Много добър, много кротък, незлоблив човек. <b>Бия (блъскам, бъхтя) си ангелите (ангела)</b>. <i>Разг.</i> <b>1.</b> Влагам прекомерно старание и труд в някаква непосилна работа. — <i>Който смята да прави халва и катран, нека си бие ангелите из Доспата — отвръщаха недоволните.</i> Л. Стоянов, Б, 136. — <i>Хе-е-е, учил съм ги</i> [момчетата]. <i>Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, хаджи.</i> П. Тодоров, Събр. пр. II, 339. — <i>Ние си блъскаме ангелите с това пиано, а кой ще свири на него? — Има кой! — отвърнах загадъчно.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 283. <b>2.</b> Мъча се да намеря изход от някакво трудно положение, мъча се да разбера, да разреша нещо. <i>Аз тъкмо си биех ангелите и се чудех как да отговоря на мама.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. <i>Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. — <i>Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира — отвърна Малеев.</i> Ст. Марков, ДБ, 9. <i>— Нали е учен, иска да ни надхитри — .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш.</i> Д. Кисьов, Щ, 195. <b>3.</b> Съжалявам много, разкайвам се за нещо, станало по моя вина. <b>Изкарвам си / изкарам си ангелите.</b> <i>Разг.</i> Силно се изплашвам. <b>Слаб ми е ангелът.</b> <i>Разг.</i> За мъж — имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. <em>Иванов</em>: <i>Ах, Ирина! Чудо момиче!... Планински кристал.</i> <em>Квачков</em>: <i>Нали? <em>Иванов</em>: Усещам, нещо ме гъделичка вече в сърцето... знаеш, ангелът ми е много слаб.</i> Ст.Л.Костов, М, 48. — <i>Слаб му е ангелът на Моколо по тънката част.</i> С. Северняк, ИРЕ, 136. |
| − | + | — От гр. άγγελος; ’вестител’. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГЕЛО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: като ангел, ангелски, напр.: ангелолик, | + | <b>АНГЕЛО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: като ангел, ангелски, напр.: <em>ангелолик</em>, <em>ангелообразен</em>, <em>ангеловиден</em>, <em>ангелоподобен</em> и под. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЕЛОГЛА`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Книж.</i> Който има хубав глас. <i>Непрежалили свидната загуба на ангелогласната вълшебница, ние скърбим и за немарата към нейното божествено изкуство.</i> БНТ, 1940, бр.202, 2. <i>Макар и приключил твърде рано своята плодна сценическа дейност, тоя ангелогласен Баян на българското племе остави дълбоки и трайни следи в живота на младата ни оперна култура.</i> Ил. Арнаудов, БНТ, 1941, бр.209, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЕЛО`САМ СЕ</b>. Вж. <em>ангелосвам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНГЕЛО`СВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>ангелосам се</b>, -аш се, <i>св., непрех. Остар</i> и <i>диал.</i> 1. Ставам ангел (Ст. Младенов, БТР). |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Агонизирам, умирам. <i>Не видиш ли, че се е ангелосал? Отива си вече!</i> Ст. Младенов, БТР I, 76. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НГЕЛ-ПАЗИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> а`нгели-пази`тели, <i>м. Рядко.</i> Ангел-хранител. <i>Той се грижеше и за Елка, и за господаря си,.. , с нежността на ангел-пазител.</i> Елин Пелин, Съч. III, 72. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НГЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи или е присъщ на ангел, който е свързан с ангел (в 1 знач.). <i>Прохладен лъх от ангелско крило, / о ангел, о дете, / зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 116. <i>Защо сърцето няма свой собствен език? Защо не е ангелска арфа да излее в небесни химни радостта си?</i> ... Ив. Вазов, Съч. XX, 16. — <i>А що дириш в небесата? / — Покой подир бедите на земята. / И аз да вляза в ангелския хор / и да ме милва Божий кротък взор.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 127. <i>Аз влюбен съм във бляска на росата — / по-чиста и от ангелски сълзи.</i> К. Христов, ВС, 1898, кн.1, 64. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Който е присъщ на ангел (във 2 знач.). <i>— С него ти живот ще живееш. И на хубост хубаво, и душа ангелска има.</i> И. Петров, НЛ, 61. <i>Аз го погледнах с благоговение, защото неговото ангелско лице, неговий кротък поглед, в който блещеше небесна благодат — караха мя неволно да благоговея пред него.</i> В. Друмев, НФ, 28. <i>Като нищо да не е било, то обви тънката си ръка около шията на по-младия си брат и с ангелски израз на хубавото си личице, с меден глас попита: — Бате Лазе, ти нали ще станеш апостол?</i> Д. Талев, ЖС, 196. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Който е присъщ на ангел (във 2 знач.). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`НГЕЛ-ХРАНИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> а`нгели-храни`тели, <i>м.</i> 1. <i>Църк.</i> Ангел, който според народни вярвания съпровожда човека от раждането му и го пази, предпазва; ангел-пазител. <i>Застанахме около него като ангели-хранители и зачакахме.</i> Н. Каралиева, Н, 33. <i>Тогава готвачката се спусна като ангел-хранител върху него, покри го с щедрото си тяло и с женска самонадеяност разпери ръце за защита.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 73-74. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 04:43, 31 март 2013
Д. Талев, ЖС, 296. „Нека те не плаши, дете, / никаква злокобна мощ: / божи ангели на стража / бдят над тебе ден и нощ.“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55. Ангел на смъртта.
2. Прен. Много добър, кротък или много хубав човек. — Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик. П. Вежинов, BP, 184. Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост. Н. Бончев, Р (превод), 73. // Гальов. Разг. Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой. К. Христов, ПВ, 51. —Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97. ◇ Ангел небесен. Обикн. Ирон. Много добър, много кротък, незлоблив човек. Бия (блъскам, бъхтя) си ангелите (ангела). Разг. 1. Влагам прекомерно старание и труд в някаква непосилна работа. — Който смята да прави халва и катран, нека си бие ангелите из Доспата — отвръщаха недоволните. Л. Стоянов, Б, 136. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, хаджи. П. Тодоров, Събр. пр. II, 339. — Ние си блъскаме ангелите с това пиано, а кой ще свири на него? — Има кой! — отвърнах загадъчно. Бл. Димитрова, ПКС, 283. 2. Мъча се да намеря изход от някакво трудно положение, мъча се да разбера, да разреша нещо. Аз тъкмо си биех ангелите и се чудех как да отговоря на мама. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира — отвърна Малеев. Ст. Марков, ДБ, 9. — Нали е учен, иска да ни надхитри — .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 3. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, станало по моя вина. Изкарвам си / изкарам си ангелите. Разг. Силно се изплашвам. Слаб ми е ангелът. Разг. За мъж — имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. Иванов: Ах, Ирина! Чудо момиче!... Планински кристал. Квачков: Нали? Иванов: Усещам, нещо ме гъделичка вече в сърцето... знаеш, ангелът ми е много слаб. Ст.Л.Костов, М, 48. — Слаб му е ангелът на Моколо по тънката част. С. Северняк, ИРЕ, 136.
— От гр. άγγελος; ’вестител’.
АНГЕЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: като ангел, ангелски, напр.: ангелолик, ангелообразен, ангеловиден, ангелоподобен и под.
АНГЕЛОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има хубав глас. Непрежалили свидната загуба на ангелогласната вълшебница, ние скърбим и за немарата към нейното божествено изкуство. БНТ, 1940, бр.202, 2. Макар и приключил твърде рано своята плодна сценическа дейност, тоя ангелогласен Баян на българското племе остави дълбоки и трайни следи в живота на младата ни оперна култура. Ил. Арнаудов, БНТ, 1941, бр.209, 1.
АНГЕЛО`САМ СЕ. Вж. ангелосвам се.
АНГЕЛО`СВАМ СЕ, -аш се, несв.; ангелосам се, -аш се, св., непрех. Остар и диал. 1. Ставам ангел (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Агонизирам, умирам. Не видиш ли, че се е ангелосал? Отива си вече! Ст. Младенов, БТР I, 76.
А`НГЕЛ-ПАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. а`нгели-пази`тели, м. Рядко. Ангел-хранител. Той се грижеше и за Елка, и за господаря си,.. , с нежността на ангел-пазител. Елин Пелин, Съч. III, 72.
А`НГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи или е присъщ на ангел, който е свързан с ангел (в 1 знач.). Прохладен лъх от ангелско крило, / о ангел, о дете, / зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Защо сърцето няма свой собствен език? Защо не е ангелска арфа да излее в небесни химни радостта си? ... Ив. Вазов, Съч. XX, 16. — А що дириш в небесата? / — Покой подир бедите на земята. / И аз да вляза в ангелския хор / и да ме милва Божий кротък взор. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 127. Аз влюбен съм във бляска на росата — / по-чиста и от ангелски сълзи. К. Христов, ВС, 1898, кн.1, 64.
2. Прен. Който е присъщ на ангел (във 2 знач.). — С него ти живот ще живееш. И на хубост хубаво, и душа ангелска има. И. Петров, НЛ, 61. Аз го погледнах с благоговение, защото неговото ангелско лице, неговий кротък поглед, в който блещеше небесна благодат — караха мя неволно да благоговея пред него. В. Друмев, НФ, 28. Като нищо да не е било, то обви тънката си ръка около шията на по-младия си брат и с ангелски израз на хубавото си личице, с меден глас попита: — Бате Лазе, ти нали ще станеш апостол? Д. Талев, ЖС, 196.
А`НГЕЛ-ХРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. а`нгели-храни`тели, м. 1. Църк. Ангел, който според народни вярвания съпровожда човека от раждането му и го пази, предпазва; ангел-пазител. Застанахме около него като ангели-хранители и зачакахме. Н. Каралиева, Н, 33. Тогава готвачката се спусна като ангел-хранител върху него, покри го с щедрото си тяло и с женска самонадеяност разпери ръце за защита. Е. Кузманов, ЧДБ, 73-74.
