Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/348“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
анатема; афоресвам. <i>Омразата срещу фана-риотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне!</i> Д. Талев, ЖС, 294. <i>Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене. . А калугерите ме анатемосаха.</i> А. Карал ийчев, НЗ, 124.
+
анатема; афоресвам. <i>Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне!</i> Д. Талев, ЖС, 294. <i>Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха.</i> А. Каралийчев, НЗ, 124. <i>— Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш!</i> Кр. Григоров, Р, 204.
  
<i>— Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш!</i> Кр.Григоров, Р, 204.
+
2. <i>Разг.</i> Проклинам, кълна. <i>Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла.</i> А. Страшимиров, ЕД, 122. <i>Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 152. <i>Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството.</i> Ем. Манов, ПУ, 208. <b>анатемосвам се</b>, <b>анатемосам се</b> <i>страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление.</i> П. Велков, СДН, 16.
  
2. <i>Разг.</i> Проклинам, кълна. <i>Майка им, врачката Милкана,.. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .. , олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла.</i> А. Страшимиров, ЕД, 122. <i>Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 152. <i>Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството.</i> Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се <i>страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление.</i> П. Велков, СДН, 16.
+
— Друга (остар.) форма: <em>анатеми`свам</em>.
 
 
— Друга (остар.) форма: анатеми`свам.
 
 
----
 
----
<b>АНАТЕМОСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатемосвам <i>и от</i> анатемосвам се. <i>Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“,.. , възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. <i>Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици.</i> Д. Добревски, БИ, 15.
+
<b>АНАТЕМО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатемосвам <i>и от</i> анатемосвам се. <i>Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. <i>Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици.</i> Д. Добревски, БИ, 15.
  
— Друга (остар.) форма: анатеми`сване.
+
— Друга (остар.) форма: <em>анатеми`сване</em>.
 
----
 
----
<b>АНАТОКСИ`Н</b> <i>м. Мед.</i> Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. <i>Ана-токсин за имунизация срещу дифтерия. Те-таничен анатоксин.</i>
+
<b>АНАТОКСИ`Н</b> <i>м. Мед.</i> Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. <i>Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.</i>
  
 
— От гр.
 
— От гр.
 
----
 
----
<b>АНАТОМ</b> <i>м.</i> Учен, специалист по анатомия.
+
<b>АНАТО`М</b> <i>м.</i> Учен, специалист по анатомия.
 
----
 
----
<b>АНАТОМИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. 1. Спец.</i> Режа труп с научна цел. 2. <i>Прен. Книж.</i> Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се <i>страд.</i>
+
<b>АНАТОМИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. 1. Спец.</i> Режа труп с научна цел.
 +
 
 +
2. <i>Прен. Книж.</i> Изследвам подробно, анализирам детайлно, <b>анатомизирам се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
 
<b>АНАТОМИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатомизирам <i>и от</i> анатомизирам се.
 
<b>АНАТОМИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> анатомизирам <i>и от</i> анатомизирам се.
 
----
 
----
<b>АНАТОМИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Анатом. <i>Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человече-ските племена едно от друго.</i> А. Хиленда-рец, ВВИ (превод), 118.
+
<b>АНАТОМИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Анатом. <i>Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго.</i> А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118.
 
----
 
----
<b>АНАТЕМОСВАНЕ</b>
+
<b>АНАТОМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Анатомизирам. <b>анатомирам се</b> <i>страд.</i>
----
 
<b>АНАТОМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Анатомизирам. анатомирам се <i>страд.</i>
 
 
----
 
----
 
<b>АНАТОМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> анатомирам <i>и от</i> анатомирам се; анатомизиране.
 
<b>АНАТОМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> анатомирам <i>и от</i> анатомирам се; анатомизиране.
 
----
 
----
<b>АНАТОМИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до анатомия; анато-мически. <i>Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна.</i> П. Делирадев, В, 13. <i>Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 16. <i>Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.</i>
+
<b>АНАТОМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до анатомия; анатомически. <i>Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна.</i> П. Делирадев, В, 13. <i>Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 16. <i>Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.</i>
 
----
 
----
 
<b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Анатомичен. <i>Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката.</i> Ст. Михайлов, БС, 183. <i>По стените бяха накачени анатомически карти.</i> Ив. Вазов, ЗП, 27.
 
<b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Анатомичен. <i>Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката.</i> Ст. Михайлов, БС, 183. <i>По стените бяха накачени анатомически карти.</i> Ив. Вазов, ЗП, 27.
 
----
 
----
<b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> анатомически; анатомично. <i>Рисунката е анатомически точна. А Фигурата е построена анатомически добре.</i>
+
<b>АНАТОМИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> анатомически; анатомично. <i>Рисунката е анатомически точна. Фигурата е построена анатомически добре.</i>
 
----
 
----
 
<b>АНАТОМИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> анатомичен; анатомически.
 
<b>АНАТОМИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> анатомичен; анатомически.
 
----
 
----
<b>АНАТОМИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по анатомия са в края на седмицата. А Днес имам два часа по анатомия.</i>
+
<b>АНАТО`МИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. <i>Часовете по анатомия са в края на седмицата. Днес имам два часа по анатомия.</i>
  
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Не можах да си купя анатомия. А Под чина бяха забравени две анатомии.</i>
+
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Не можах да си купя анатомия. Под чина бяха забравени две анатомии.</i>
  
 
3. Само <i>ед.</i> Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. <i>Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата.</i> К. Величков, ПССъч. III, 158. <i>Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.</i>
 
3. Само <i>ед.</i> Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. <i>Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата.</i> К. Величков, ПССъч. III, 158. <i>Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.</i>
  
О Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. <i>Физиол.</i> Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анато
+
◇ <b>Анатомия на растенията.</b> Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. <b>Динамична анатомия.</b> <i>Физиол.</i> Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. <b>Патологична анатомия.</b>
----
 
<b>АНАТОМИЯ</b>
 
 
 

Версия от 19:10, 29 март 2013

Страницата е проверена


анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр. Григоров, Р, 204.

2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.

— Друга (остар.) форма: анатеми`свам.


АНАТЕМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анатемосвам и от анатемосвам се. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици. Д. Добревски, БИ, 15.

— Друга (остар.) форма: анатеми`сване.


АНАТОКСИ`Н м. Мед. Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.

— От гр.


АНАТО`М м. Учен, специалист по анатомия.


АНАТОМИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Режа труп с научна цел.

2. Прен. Книж. Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се страд.


АНАТОМИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от анатомизирам и от анатомизирам се.


АНАТОМИ`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Анатом. Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118.


АНАТОМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Анатомизирам. анатомирам се страд.


АНАТОМИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от анатомирам и от анатомирам се; анатомизиране.


АНАТОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до анатомия; анатомически. Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна. П. Делирадев, В, 13. Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство. Хр. Дилов и др., РВ, 16. Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.


АНАТОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анатомичен. Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката. Ст. Михайлов, БС, 183. По стените бяха накачени анатомически карти. Ив. Вазов, ЗП, 27.


АНАТОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анатомически; анатомично. Рисунката е анатомически точна. △ Фигурата е построена анатомически добре.


АНАТОМИ`ЧНО. Нареч. от анатомичен; анатомически.


АНАТО`МИЯ ж. 1. Само ед. Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по анатомия са в края на седмицата. △ Днес имам два часа по анатомия.

2. Разг. Учебник по този предмет. Не можах да си купя анатомия. △ Под чина бяха забравени две анатомии.

3. Само ед. Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. К. Величков, ПССъч. III, 158. Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.

Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. Физиол. Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анатомия.