Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/324“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>-ски.</b> <i>Остар. Прил. от</i> <b>амбасадьор.</b>
+
-ски. <i>Остар. Прил. от</i> амбасадьор.
  
<b>АМБИВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,</b> <i>прил. Книж.</i> <b>Двойнствен, двузначен, противоречив.</b> <i>И тримата</i> <b>[писатели]</b> <i>сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение.</i> <b>АБВ, 1989, бр. 27, 4.</b>
+
АМБИВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, <i>прил. Книж.</i> Двойнствен, двузначен, противоречив. <i>И тримата</i> [писатели] <i>сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение.</i> АБВ, 1989, бр. 27, 4.
  
<b>— Фр. ambivalent.</b>
+
— Фр. ambivalent.
  
<b>АМБИВАЛЕНТНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж.</i> <b>1.</b> <i>Книж.</i> <b>Двойственост, двузначност, противоречивост. —</b> <i>Интересно е, че., се оформят в него</i> <b>[младежа]</b> <i>като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство.</i> <b>JI. Дилов, МСПА, 45. 2.</b> <i>Псих.</i> <b>Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.</b>
+
АМБИВАЛЕНТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Двойственост, двузначност, противоречивост. — <i>Интересно е, че., се оформят в него</i> [младежа] <i>като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство.</i> JI. Дилов, МСПА, 45. 2. <i>Псих.</i> Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.
  
<b>— От лат. ambo 'двама' + valens, -ntis 'имащ сила' през нем. Ambivalenz.</b>
+
— От лат. ambo 'двама' + valens, -ntis 'имащ сила' през нем. Ambivalenz.
  
<b>АМБИЛОГИЯ</b> <i>ж. Езикозн.</i> <b>Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.:</b> <i>Пет корита</i> <b</b> <i>Петко рита на чешмата.</i>
+
АМБИЛОГИЯ <i>ж. Езикозн.</i> Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.: <i>Пет корита</i> и <i>Петко рита на чешмата.</i>
  
<b>— От лат. ambo 'две' + гр. Xoyoq 'дума, реч'.</b>
+
— От лат. ambo 'две' + гр. Xoyoq 'дума, реч'.
  
<b>АМБИЦИЙКА</b> <i>ж. Умал. ирон. от</i> <b>амбиция.</b> <i>Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще.</i> <b>Г. Караславов, ПМ, 26.</b>
+
АМБИЦИЙКА <i>ж. Умал. ирон. от</i> амбиция. <i>Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще.</i> Г. Караславов, ПМ, 26.
  
<b>АМБИЦИОЗЕН, -зна, -зно,</b> <i>мн.</i> <b>-зни,</b> <i>прил.</i> <b>Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив.</b> <i>Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно.</i> <b>Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353.</b> <i>Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане.</i> <b>Д. Димов, Т, 51.</b> <i>А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен.</i> <b>Б. Болгар, Б, 91.</b>
+
АМБИЦИОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. <i>Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. <i>Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане.</i> Д. Димов, Т, 51. <i>А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен.</i> Б. Болгар, Б, 91.
  
<b>— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.</b>
+
— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
  
<b>АМБИЦИОЗНО.</b> <i>Нареч. от</i> <b>амбициозен; честолюбиво, самолюбиво.</b> <i>Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят.</i> <b>П.Вежинов, ДМ, 72.</b>
+
АМБИЦИОЗНО. <i>Нареч. от</i> амбициозен; честолюбиво, самолюбиво. <i>Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят.</i> П.Вежинов, ДМ, 72.
  
<b>АМБИЦИОЗНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж.</i> <b>Качество на амбициозен човек.</b> <i>Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество.</i> <b>Ст. Даскалов, СЛ, 223.</b> <i>Проявявам амбициозност.</i>
+
АМБИЦИОЗНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на амбициозен човек. <i>Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 223. <i>Проявявам амбициозност.</i>
  
<b>АМБИЦИРАМ, -аш,</b> <i>несв.</i> <b</b> <i>св., прех.</i> <b>Предизвиквам у някого амбиция.</b> <i>Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех,</i> <b>амбицирам се</b> <i>страд.</i> <b>АМБИЦИРАМ СЕ</b> <i>несв.</i> <b</b> <i>св., непрех.</i> <b>Обхваща ме амбиция.</b> <i>Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина.</i> <b>П. Славински, ПЩ, 331. —</b><i>Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал!</i> <b>Ст. Даскалов, СЛ, 364.</b>
+
АМБИЦИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Предизвиквам у някого амбиция. <i>Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех,</i> амбицирам се <i>страд.</i> АМБИЦИРАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Обхваща ме амбиция. <i>Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина.</i> П. Славински, ПЩ, 331. —<i>Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 364.
  
<b>АМБИВАЛЕНТЕН</b>
+
АМБИВАЛЕНТЕН
  
<b>АМБИЦИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> <b>амбицирам</b> <i>и от</i> <b>амбицирам се.</b>
+
АМБИЦИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> амбицирам <i>и от</i> амбицирам се.
  
<b>АМБИ`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> <b>1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо.</b> <i>Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция.</i> <b>И. Йовков, ПК, 108.</b> <i>Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество</i>
+
АМБИ`ЦИЯ <i>ж.</i> 1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо. <i>Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция.</i> И. Йовков, ПК, 108. <i>Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество</i>
  
<i>— благородната амбиция да не останат назад.</i> <b>Г. Караславов, ПМ, 82.</b> <i>Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки,.., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план.</i> <b>Ем.ъСтанев, ИК I, 240-241.</b> <i>Имам амбицията да се подготвя добре за изпита. А Нямам амбиции за нищо. А Той върши всичко с амбиция.</i>
+
<i>— благородната амбиция да не останат назад.</i> Г. Караславов, ПМ, 82. <i>Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки,.., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план.</i> Ем.ъСтанев, ИК I, 240-241. <i>Имам амбицията да се подготвя добре за изпита. А Нямам амбиции за нищо. А Той върши всичко с амбиция.</i>
  
<b>2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост.</b> <i>Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател.</i> <b>Кр. Велков, СБ, 43.</b> <i>Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците;.. Касабов потърси други пътища на действие.</i> <b>Ст. Дичев, ЗС I, 432.</b> <i>Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. ..</i> <b>Л. Стоянов, X, 166.</b> <i>Той постъпи така само от амбиция. А Болни амбиции. Дребни амбиции.</i>
+
2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. <i>Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател.</i> Кр. Велков, СБ, 43. <i>Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците;.. Касабов потърси други пътища на действие.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 432. <i>Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. ..</i> Л. Стоянов, X, 166. <i>Той постъпи така само от амбиция. А Болни амбиции. Дребни амбиции.</i>
  
<b>— От лат. ambitio през фр. ambition.</b>
+
— От лат. ambitio през фр. ambition.
  
<b>АМБОЛЯСАМ. Вж. амболясвам.</b>
+
АМБОЛЯСАМ. Вж. амболясвам.
  
<b>АМБОЛЯСВАМ, -аш,</b> <i>несв. \</i> <b>амболясам, -аш,</b> <i>св., прех. 1. Диал.</i> <b>Присаждам, ашладис-вам; болясвам.</b>
+
АМБОЛЯСВАМ, -аш, <i>несв. \</i> амболясам, -аш, <i>св., прех. 1. Диал.</i> Присаждам, ашладис-вам; болясвам.
  
<b>2.</b> <i>Остар.</i> <b>Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се</b> <i>страд.</i>
+
2. <i>Остар.</i> Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се <i>страд.</i>
  
<b>— От гр. (а) |17гоЯла£а) 'присаждам; ваксинирам'.</b>
+
— От гр. (а) |17гоЯла£а) 'присаждам; ваксинирам'.
  
<b>АМБОЛЯСВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> <b</b> <i>диал. Отгл. същ. от</i> <b>амболясвам.</b>
+
АМБОЛЯСВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> амболясвам.
  
<b>АМБРА</b> <i>ж.</i> <b>Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията.</b> <i>И наоколо се носи тръпката</i>
+
АМБРА <i>ж.</i> Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията. <i>И наоколо се носи тръпката</i>
  
<b>АМБРА</b>
+
АМБРА
  
<b>324</b>
 

Версия от 22:12, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


-ски. Остар. Прил. от амбасадьор.

АМБИВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив. И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.

— Фр. ambivalent.

АМБИВАЛЕНТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Книж. Двойственост, двузначност, противоречивост. — Интересно е, че., се оформят в него [младежа] като доминанти не идеите сами по себе си, не и емоциите, а една своеобразна амбивалентност идея — чувство. JI. Дилов, МСПА, 45. 2. Псих. Състояние, при което у някого се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли за нещо, някого.

— От лат. ambo 'двама' + valens, -ntis 'имащ сила' през нем. Ambivalenz.

АМБИЛОГИЯ ж. Езикозн. Двусмислица, която е резултат от особено подреждане на думите, напр.: Пет корита и Петко рита на чешмата.

— От лат. ambo 'две' + гр. Xoyoq 'дума, реч'.

АМБИЦИЙКА ж. Умал. ирон. от амбиция. Заради бълхата на своите дребнави амбицийки, искат да изгорят юргана на народното добруване, на щастливото бъдеще. Г. Караславов, ПМ, 26.

АМБИЦИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има, който е изпълнен с амбиция; честолюбив, самолюбив. Всички чакаха напрегнато и с нетърпение втория удар. Те виждаха, че момчето е много амбициозно, но предполагаха, че първият куршум е ударил там случайно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. Той изглеждаше само амбициозен, премного амбициозен и уверен в качествата си, за да понася заповеди или да бъде дребен чиновник във фирмата, за какъвто го издаваше износеният костюм и търпеливото чакане. Д. Димов, Т, 51. А Христофор искаше да напредва, той беше амбициозен. Б. Болгар, Б, 91.

— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АМБИЦИОЗНО. Нареч. от амбициозен; честолюбиво, самолюбиво. Бразилците играеха крайно амбициозно, на моменти дори остро и грубо, положиха всички възможни усилия, за да ни надиграят. П.Вежинов, ДМ, 72.

АМБИЦИОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на амбициозен човек. Тази нейна амбициозност се замени от грижите към малкия Чавдар. Тук, върху него, се пренесе цялото й същество. Ст. Даскалов, СЛ, 223. Проявявам амбициозност.

АМБИЦИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого амбиция. Амбицирам го да се яви на изпит и да го вземе с отличен успех, амбицирам се страд. АМБИЦИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Обхваща ме амбиция. Видор се е амбицирал, непременно иска да разстреля Ирена, само защото ми е роднина. П. Славински, ПЩ, 331. —Другарят Вълнаров ходи чак в секретариата на ЦК! .. Той е много честолюбив и амбициозен, а пък сега, понеже е прав, се е страшно амбицирал! Ст. Даскалов, СЛ, 364.

АМБИВАЛЕНТЕН

АМБИЦИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от амбицирам и от амбицирам се.

АМБИ`ЦИЯ ж. 1. Силно желание, стремеж към постигане на нещо. Работа в станцията почти нямаше, пък и колкото имаше, раздавачът я вършеше сам с готовност и с някаква скрита амбиция. И. Йовков, ПК, 108. Тези творци дават пример за работа на всички други младежи, които имат едно основно и много ценно качество

— благородната амбиция да не останат назад. Г. Караславов, ПМ, 82. Джупунката бе подтиквала някога мъжа си към смели сделки,.., беше пестила и живяла със стисната душа, за да забогатеят един ден. Постепенно тая амбиция се превърна от мечта в определен план. Ем.ъСтанев, ИК I, 240-241. Имам амбицията да се подготвя добре за изпита. А Нямам амбиции за нищо. А Той върши всичко с амбиция.

2. Силно изострено честолюбие; самолюбие, гордост. Беше дошло най-после време някогашният прост и кален селянин да заживее с амбициите и славолюбието на някакъв малък завоевател. Кр. Велков, СБ, 43. Развихрената у него амбиция заедно с ужаса, че популярността на Раковски може да го унищожи, че ще иде всичко на халос, ако не се вземат бързи мерки, го караше да не залага вече само на румънците;.. Касабов потърси други пътища на действие. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Те искат сметка. Сметка за хилядите млади момци, хвърлени в устата на чудовището, за децата на народа, избити за угодата на луди управници, за амбицията на една анормална коронована глава. .. Л. Стоянов, X, 166. Той постъпи така само от амбиция. А Болни амбиции. Дребни амбиции.

— От лат. ambitio през фр. ambition.

АМБОЛЯСАМ. Вж. амболясвам.

АМБОЛЯСВАМ, -аш, несв. \ амболясам, -аш, св., прех. 1. Диал. Присаждам, ашладис-вам; болясвам.

2. Остар. Ваксинирам; болясвам. амболясвам се, амболясам се страд.

— От гр. (а) |17гоЯла£а) 'присаждам; ваксинирам'.

АМБОЛЯСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от амболясвам.

АМБРА ж. Благовонно, прилично на восък вещество със сив цвят, което се изхвърля от кашалотите, употребявано в парфюмерията. И наоколо се носи тръпката

АМБРА