на хиляди живели тук живота .. Ето — тук, на оня кей, са чакали, .., да се появат в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, .., маргарит и амбра. К. Константинов, ПЗ, 140. А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое. Н. Райнов, БЛ, 44.
2. Парфюмерийна есенция от това вещество. Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра. Ст. Дичев, ЗС I, 24.
— От араб. през фр. ambre.
АМБРАЗУ`РА ж. 1. Воен. Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите. Й. Йовков, Разк. II, 73. Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав. Г. Райчев, Избр. съч. I, 62. Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата. П. Вежинов, BP, 98.
2. Архит. Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието. Лондонският мост, .., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 75.
— От фр. embrasure.
АМБРАЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амбразура.
АМБРЕА`Ж м. Техн. Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя й; съединител. Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо определи неговата изправност, Джек натисна амбреажа. Д. Димов, ОД, 86. Амбреаж на мотор. Амбреаж на автомобил.
— Фр. embrayage.
АМБРЕА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Техн. Прил. от амбреаж. — Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи. Д. Цончев, ЛВ, 29.
АМБРО`ЗИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Книж. Рядко. Амброзия. Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е по-сладък от амброзий. Ал. Константинов, Съч. I, 209. До забрава / от тялото Кипридино да пий / амброзий животворен! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 38-39.
АМБРО`ЗИЕН, -зийна, -зийно, мн. -зийни. Прил. от амброзия и от амброзий. Амброзийно питие.
АМБРО`ЗИЯ1 ж. Мит. В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша, ..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия. Кр. Григоров, ПЧ, 127.
— Гр. ἀμβροσία. — Друга (остар.) форма: амвро`зия.
— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
АМБРО`ЗИЯ2 ж. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.
АМБУЛА`НТ м. Остар. Пътуващ търговец.
— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
АМБУЛА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин. Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село. Д. Немиров, Д № 9, 55.
2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. Амбулантна търговия.
— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.
АМБУЛА`НТИН, мн. амбула`нти, м. Остар. Амбулант. Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет. Ив. Вазов, Съч. VII, 165.
АМБУЛА`НТНО. Нареч. от амбулантен. Най-големият му син помагаше в работилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете — се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли. Д. Димов, Т, 73.
АМБУЛА`НЦА ж. Остар. Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели. Тя беше току-що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст. Ив. Вазов, Съч. XI, 179.
— От фр. ambulance през рум. ambulanță*.
АМБУЛА`НЦИЯ ж. Остар. Амбуланца.
— В. Стара планина, 1876.
