Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/314“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и.</b> <i>Прил. от</i> <b>алпинист</b> <i>и от</i> <b>алпинизъм.</b> <i>Алпинистки екип.</i>
+
АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> алпинист <i>и от</i> алпинизъм. <i>Алпинистки екип.</i>
  
<b>АЛПИНКИ</b> <i>мн., ед.</i> <b>(рядко) алпи`нка</b> <i>ж.</i> <b>Вид спортни обувки за високопланински туризъм.</b>
+
АЛПИНКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алпи`нка <i>ж.</i> Вид спортни обувки за високопланински туризъм.
  
<b>АЛСЕКО</b> <i>ср. Изк.</i> <b>Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.</b>
+
АЛСЕКО <i>ср. Изк.</i> Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.
  
<b>— Ит. al secco 'на сухо'.</b>
+
— Ит. al secco 'на сухо'.
  
<b>АЛТ, алтът, алта,</b> <i>мн.</i> <b>алти`, след</b> <i>числ.</i> <b>алта,</b> <i>м. Муз.</i> <b>1. Нисък женски глас.</b> <i>Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт.</i> <b>Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308.</b> <i>Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят.</i> <b>Ст. Дичев, ЗСI, 511.</b>
+
АЛТ, алтът, алта, <i>мн.</i> алти`, след <i>числ.</i> алта, <i>м. Муз.</i> 1. Нисък женски глас. <i>Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. <i>Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 511.
  
<b>2.</b> <b>Певица или певец с такъв глас.</b> <i>Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и барито-ни.</i> <b>Ал. Бабек, МЕ, 54.</b> <i>Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт.</i> <b>РД, 1950, бр.196, 2.</b>
+
2. Певица или певец с такъв глас. <i>Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и барито-ни.</i> Ал. Бабек, МЕ, 54. <i>Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт.</i> РД, 1950, бр.196, 2.
  
<b>3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл.</b> <i>Партитура на алта.</i>
+
3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. <i>Партитура на алта.</i>
  
<b>4.</b> <b>Нисък детски глас у момчетата.</b>
+
4. Нисък детски глас у момчетата.
  
<b>5.</b> <i>Муз.</i> <b>Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.</b>
+
5. <i>Муз.</i> Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.
  
<b>— От ит. alto през нем. Alt.</b>
+
— От ит. alto през нем. Alt.
  
<b>АЛТАЕЦ,</b> <i>мн.</i> <b>-айци,</b> <i>м.</i> <b>Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация.</b> <i>Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин.</i> <b>ПЗ, 1981, кн. 10, 7.</b>
+
АЛТАЕЦ, <i>мн.</i> -айци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. <i>Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 7.
  
<b>АЛТАЗИМУТ</b> <i>м.</i> <b>Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.</b>
+
АЛТАЗИМУТ <i>м.</i> Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.
  
<b>— От лат. altus 'висок' + араб. assumut 'пътеки' през нем. Altazimut или рус. альтазимут.</b>
+
— От лат. altus 'висок' + араб. assumut 'пътеки' през нем. Altazimut или рус. альтазимут.
  
<b>АЛТАИКА</b> <i>ж.</i> <b>Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.</b>
+
АЛТАИКА <i>ж.</i> Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.
  
<b>АЛТАЙСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и.</b> <i>Прил. от</i> <b>Алтай</b> <i>и от</i> <b>алтаец.</b> <i>Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници.</i> <b>ПЗ, 1981, кн. 10, 6.</b>
+
АЛТАЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алтай <i>и от</i> алтаец. <i>Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 6.
  
<b>О</b> <b>Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.</b>
+
О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.
  
<b>АЛТАР</b> <i>м.</i> <b>1.</b> <i>Книж.</i> <b>Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник.</b> <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> <b>ВН, 1961, бр.3155, 4.</b> <b>2.</b> <i>Остар. Църк.</i> <b>Олтар.</b> <i>Прозорецът</i> <b>[в черквата]</b> <i>с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н.</i> <b>Бончев, ТБ (превод), 49.</b>
+
АЛТАР <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът</i> [в черквата] <i>с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н.</i> Бончев, ТБ (превод), 49.
  
<b>алпинистки</b>
+
алпинистки
  
<b>— Лат. altar.</b>
+
— Лат. altar.
  
<b>АЛТАРЕН, -рна, -рно,</b> <i>мн.</i> <b>-рни.</b> <i>Книж. Прил. от</i> <b>алтар.</b>
+
АЛТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> алтар.
  
<b>АЛТЕРАЦИЯ</b> <i>ж. 1. Муз.</i> <b>Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар.</b> <b>2.</b> <i>Биол.</i> <b>Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.</b>
+
АЛТЕРАЦИЯ <i>ж. 1. Муз.</i> Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. <i>Биол.</i> Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.
  
<b>— От лат. alteratio 'изменение'.</b>
+
— От лат. alteratio 'изменение'.
  
<b>АЛТЕРНАНС</b> <i>м. JIumep.</i> <b>Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.</b>
+
АЛТЕРНАНС <i>м. JIumep.</i> Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.
  
<b>— Фр. alternance.</b>
+
— Фр. alternance.
  
<b>АЛТЕРНАНТ</b> <i>м. Езикозн.</i> <b>Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.</b>
+
АЛТЕРНАНТ <i>м. Езикозн.</i> Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.
  
<b>— От англ. alternant или рус. альтернант.</b>
+
— От англ. alternant или рус. альтернант.
  
<b>АЛТЕРНАТИ`ВА</b> <i>ж.</i> <b>Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват.</b> <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i><b>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65.</b> <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> <b>В. Геновска, СГ, 355-356.</b> <i>Но той</i> <b>[князът]</b> <i>бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С.</i> <b>Радев, ССБ I, 390-391.</b> <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> <b>О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.</b>
+
АЛТЕРНАТИ`ВА <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той</i> [князът] <i>бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С.</i> Радев, ССБ I, 390-391. <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.
  
<b>— От фр. alternative.</b>
+
— От фр. alternative.
  
<b>АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно,</b> <i>мн.</i> <b>-вни,</b> <i>прил.</i> <b>1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено.</b> <i>Съществуват два основни типа ме</i>
+
АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. <i>Съществуват два основни типа ме</i>
  
<b>314</b>
+
алтернативен
  
<b>алтернативен</b>
 

Версия от 01:10, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от алпинист и от алпинизъм. Алпинистки екип.

АЛПИНКИ мн., ед. (рядко) алпи`нка ж. Вид спортни обувки за високопланински туризъм.

АЛСЕКО ср. Изк. Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.

— Ит. al secco 'на сухо'.

АЛТ, алтът, алта, мн. алти`, след числ. алта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗСI, 511.

2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и барито-ни. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт. РД, 1950, бр.196, 2.

3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.

4. Нисък детски глас у момчетата.

5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.

— От ит. alto през нем. Alt.

АЛТАЕЦ, мн. -айци, м. Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.

АЛТАЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.

— От лат. altus 'висок' + араб. assumut 'пътеки' през нем. Altazimut или рус. альтазимут.

АЛТАИКА ж. Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.

АЛТАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алтай и от алтаец. Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.

О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.

АЛТАР м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.

алпинистки

— Лат. altar.

АЛТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от алтар.

АЛТЕРАЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.

— От лат. alteratio 'изменение'.

АЛТЕРНАНС м. JIumep. Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.

— Фр. alternance.

АЛТЕРНАНТ м. Езикозн. Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.

— От англ. alternant или рус. альтернант.

АЛТЕРНАТИ`ВА ж. Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците. В. Геновска, СГ, 355-356. Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С. Радев, ССБ I, 390-391. Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва! О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.

— От фр. alternative.

АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. Съществуват два основни типа ме

алтернативен