Page:RBE Tom1.djvu/313

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена



АЛПАКА`2 ж. 1. Южноамериканско опитомено млекопитаещо животно от рода на ламите с фина, дълга вълна.

2. Вълна от това животно.

3. Плат от вълната на това животно.

4. Вид изкуствена качествена вълна.

— От исп. alpaca.


А`ЛПЕНЩОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Дълъг бастун с железен шип на долния край, който се използува при изкачване на планини.

— Нем. Alpenstock ’алпийски бастун’.


АЛПИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Жител на селище в Алпите. Към теб се рва, / .. / тъй както в тъмна нощ за дома / алпиецът усамотен / бленува планините снежни, / от месечината огрени. П. П. Славейков, Съч. V, 168.

2. Спорт. Спортист, скиор в алпийски дисциплини. „Генерална репетиция“ пред световното първенство по ски бяха състезанията в Кицбюел (Австрия), които събраха най-добрите скиори-алпийци в света.


АЛПИ`ЙКА ж. 1. Жителка на селище в Алпите.

2. Спорт. Спортистка, скиорка в алпийски дисциплини. Докато утре за Италия ще заминат наши скиорки-алпийки, в събота на Витоша ще започнат международните скисъстезания за купата „Алеко“.* ВН, 1960, бр. 2667, 3.


АЛПИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Алпите, свързан е с Алпите (най-високата планинска система в Европа, разположена на територията на Италия, Швейцария, Франция, Германия, Австрия, Словения и Лихтенщайн). Алпийските вършини с леден поглед / намръщено се взират към Лагорн. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 76. Аз забравих и алпийските снежни върхове, и норвежките фиорди. Ив. Вазов, Съч. IX, 112. Наляво се разнесе звукът на един алпийски рог и след него един квартет от тиролци и тиролки ни пренесе в цивилизования мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* 4, 48. Алпийски пейзажи.

2. Който се намира, расте високо (над 2500 м) в планината; високопланински*. По ниските склонове — клек .., под който виреят със стотини алпийски билки. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 150. Местността „Котлините“ има 2500 м надморска височина и носи всички белези на високопланинския (алпийския) пояс. Алпийска шипка. Алпийска растителност.

3. Спорт. Който е свързан с високопланинския спорт. Алпийски дисциплини. Алпийска техника. Алпийски клубове.

4. Стесн. Алпинистки. Алпийски лагер. Алпийски чукове. Алпийски спални чували. Алпийски инвентар.

Алпийска роза. Бот. Малък храст без бодли с розови или червени цветове, който вирее из горите и високопланинските ливади на Стара планина, Рила, Родопите, Витоша и др. Rhododendron myrtifolium. Безоблачното небе сияеше* ярко, а в пукнатините на скалите цъфтяха алпийски рози. Д. Димов, Т, 421.


АЛПИНЕ`УМ м. Място в градина, в парк, където се отглеждат високопланински растения за научни или декоративни цели. В езерото ще има разноцветни рибки и водни лилии, а покрай специалните камъни на алпинеума ще бъде посята алпийска растителност. ВН, 1960, бр.* 2603, 1. Живеехме в окрайнините на града в една кокетна къщичка от полирано дърво с малко дворче, нали знаете японските дворчета, бухнали в цвят, с малък алпинеум, с няколко бамбукови стръкчета и дръвчета-джуджета. .. П. Бобев, К, 60-61.

— От собств.


АЛПИНИА`ДА ж. Спорт. Цикъл спортни състезания по алпинизъм. Секцията по туризъм при института устройва осемдневна алпиниада в Малъовишкия дял на Рила. ВН, 1959, бр.* 2524, 3. Българските алпинисти се готвят с чест за II конгрес на БТС [Български туристически съюз]. Като завършък на тяхната активна подготовка е републиканската зимна алпиниада — най-масовата ни зимна проява, която ще се състои в Мальовишкия дял на Рила. ОФ, 1961, бр.* 5147, 3.


АЛПИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Вид спорт, който се състои в изкачване и преминаване на труднодостъпни планински върхове, ледници, скали с помощта на специални съоръжения (въжета, клинове и др.); високопланински туризъм. В 20 спортни дружества работят активно секции по алпинизъм, все по-голяма популярност придобиват състезанията по скално катерене. Е, 1979, бр. 20, 4. Състезания по алпинизъм.

2. Учебен предмет за този вид спорт в спортно учебно заведение. Конкурс за преподавател* по алпинизъм.

— От фр. alpinisme.


АЛПИНИ`СТ м. Спортист, който се занимава с алпинизъм. Навярно за един опитен алпинист като мене не е трудно да пропълзи тези двадесетина разкрача и да застане до самата вряща каша, за да се полюбува на огнедишащата й жар… П. Бобев, К, 56. Тя [стената] беше висока може би петдесет* метра и толкова гладка, че нито един алпинист не би могъл да се покачи по нея. М. Марчевски, ТС, 35.

— Фр. alpiniste.


АЛПИНИ`СТКА ж. Жена алпинист. Кокетният алпийски лагер, разположен до самата река Лом, под отвесните скали край Басарабово, Русенско, приюти най-добрите алпинисти и алпинистки от цялата страна. НС, 1958, бр.* 122, 3.