Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/26“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разноолразни форми, напр.: <b>брат...,</b> <i>зват</i>. брате, братко; <b>сестра...,</b> <i>зват.</i> сестро; <b>госпожа...,</b> <i>зват.</i> госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: <b>учител...</b> <i>зват.</i> -ю; <b> | + | 4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разноолразни форми, напр.: <b>брат...,</b> <i>зват</i>. брате, братко; <b>сестра...,</b> <i>зват.</i> сестро; <b>госпожа...,</b> <i>зват.</i> госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: <b>учител...</b> <i>зват.</i> -ю; <b>господи`н...,</b> <i>зват.</i> -е. |
5. Формите се изписват съкратено по следния начин: | 5. Формите се изписват съкратено по следния начин: | ||
| − | А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: <b>учител,</b> -ят, -я, <i>мн.</i> -и; <b> | + | А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: <b>учител,</b> -ят, -я, <i>мн.</i> -и; <b>чи`чо,</b> -то, <i>мн.</i> -вци; <b>есен,</b> -та, <i>мн.</i> -и; <b>племе,</b> <i>мн.</i> -на; <b>врабче,</b> <i>мн.</i> -та. Изключение правят съществителните от женски род на <b>-ост</b> и др., при които към членната форма се изписва и крайното <b>-т</b> от основата, напр.: <b>радост,</b> -тта, <i>мн.</i> -и; <b>пролет,</b> -тта, <i>мн.</i> -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн.ч., напр.: <b>село,</b> <i>мн.</i> <b>-а.</b> |
Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна <b>г, к, х</b> се променя в <b>з, ц, с,</b> напр.: <b>ученик,</b> <i>мн.</i> -ци; <b>белег,</b> <i>мн.</i> -зи. <b>б)</b> При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна <b>е</b> или <b>ъ</b> изпада от окончанията, напр.: <b>жезъл,</b> <i>мн.</i> -зли; <b>литър,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра; <b>песен...</b> <i>мн.</i> -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на <b>-й</b> (-ой, -ай, -ей) или на <b>-я</b> (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: <b>герой,</b> -оят, -оя, <i>мн.</i> -йи; <b>славей,</b> -еят, ея, <i>мн.</i> -еи; <b>гений,</b> -ият, ия, <i>мн.</i> -ии; <b>хаджия,</b> -йята, <i>мн.</i> -йи. г) При съществителни от среден род на <b>-ие, -не, -ние,</b> напр.: <b>имение,</b> <i>мн.</i> -ия; <b>взимане,</b> <i>мн.</i> -ия. | Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна <b>г, к, х</b> се променя в <b>з, ц, с,</b> напр.: <b>ученик,</b> <i>мн.</i> -ци; <b>белег,</b> <i>мн.</i> -зи. <b>б)</b> При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна <b>е</b> или <b>ъ</b> изпада от окончанията, напр.: <b>жезъл,</b> <i>мн.</i> -зли; <b>литър,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра; <b>песен...</b> <i>мн.</i> -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на <b>-й</b> (-ой, -ай, -ей) или на <b>-я</b> (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: <b>герой,</b> -оят, -оя, <i>мн.</i> -йи; <b>славей,</b> -еят, ея, <i>мн.</i> -еи; <b>гений,</b> -ият, ия, <i>мн.</i> -ии; <b>хаджия,</b> -йята, <i>мн.</i> -йи. г) При съществителни от среден род на <b>-ие, -не, -ние,</b> напр.: <b>имение,</b> <i>мн.</i> -ия; <b>взимане,</b> <i>мн.</i> -ия. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
Членувана форма се дава в следните случаи: | Членувана форма се дава в следните случаи: | ||
| − | 1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -<i>ът (-ят), -а (-я):</i> а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: <b>град,</b> градът, града; <b>кон,</b> конят, коня. <b>б)</b> При деятелни съществителни със завършек <b>-тел, -ар, -яр,</b> за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: <b>учител,</b> -ят, -я; <b>другар,</b> -ят, я; <b>леяр,</b> -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на <b>-тел, -ар,</b> за да се означи правопис-но-правоговорният твърд варинат: <b>петел,</b> -ът, -а; <b>буквар,</b> -ът, -а. в) При съществителни с <b>ъ</b> в крайната сричка, която изпада при членуването: <b> | + | 1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -<i>ът (-ят), -а (-я):</i> а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: <b>град,</b> градът, града; <b>кон,</b> конят, коня. <b>б)</b> При деятелни съществителни със завършек <b>-тел, -ар, -яр,</b> за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: <b>учител,</b> -ят, -я; <b>другар,</b> -ят, я; <b>леяр,</b> -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на <b>-тел, -ар,</b> за да се означи правопис-но-правоговорният твърд варинат: <b>петел,</b> -ът, -а; <b>буквар,</b> -ът, -а. в) При съществителни с <b>ъ</b> в крайната сричка, която изпада при членуването: <b>анархи`-зъм,</b> -змът, -зма. |
Версия от 19:59, 24 ноември 2012
4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разноолразни форми, напр.: брат..., зват. брате, братко; сестра..., зват. сестро; госпожа..., зват. госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: учител... зват. -ю; господи`н..., зват. -е.
5. Формите се изписват съкратено по следния начин:
А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: учител, -ят, -я, мн. -и; чи`чо, -то, мн. -вци; есен, -та, мн. -и; племе, мн. -на; врабче, мн. -та. Изключение правят съществителните от женски род на -ост и др., при които към членната форма се изписва и крайното -т от основата, напр.: радост, -тта, мн. -и; пролет, -тта, мн. -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн.ч., напр.: село, мн. -а.
Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: ученик, мн. -ци; белег, мн. -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна е или ъ изпада от окончанията, напр.: жезъл, мн. -зли; литър, мн. -три, след числ. -тра; песен... мн. -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на -й (-ой, -ай, -ей) или на -я (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: герой, -оят, -оя, мн. -йи; славей, -еят, ея, мн. -еи; гений, -ият, ия, мн. -ии; хаджия, -йята, мн. -йи. г) При съществителни от среден род на -ие, -не, -ние, напр.: имение, мн. -ия; взимане, мн. -ия.
Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.
Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта, мн. няма, ж., и (по-рядко) кал, калът, кал а, мн. калове и калища, м. б) При съществителни (обикн.чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: хайта м и ж. в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площад м. и (остар.) площад, -та, мн. -и, ж.
Членувана форма се дава в следните случаи:
1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -ът (-ят), -а (-я): а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градът, града; кон, конят, коня. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учител, -ят, -я; другар, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правопис-но-правоговорният твърд варинат: петел, -ът, -а; буквар, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`-зъм, -змът, -зма.
