Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/325“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(поправка на гръцка дума) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Фр. embrayage. | — Фр. embrayage. | ||
| − | + | <b>АМБРЕАЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Техн. Прил. от</i> амбреаж. — <i>Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи.</i> Д. Цончев, ЛВ, 29. | |
---- | ---- | ||
<b>АМБРОЗИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж. Рядко.</i> Амброзия. <i>Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е шо-сладък от амброзий.</i> Ал. Константинов, фъч. I, 209. <i>До забрава / от тялото Кипри-шно да пий / амброзий животворен!</i> П. П. (шавейков, Събр. съч. I, 38-39. ** АМБРОЗИЕН, -зийна, -зийно, <i>мн.</i> -зий-ни. <i>Прил. от</i> амброзия <i>и от</i> амброзий. <i>Ам-брозийно питие.</i> | <b>АМБРОЗИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж. Рядко.</i> Амброзия. <i>Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е шо-сладък от амброзий.</i> Ал. Константинов, фъч. I, 209. <i>До забрава / от тялото Кипри-шно да пий / амброзий животворен!</i> П. П. (шавейков, Събр. съч. I, 38-39. ** АМБРОЗИЕН, -зийна, -зийно, <i>мн.</i> -зий-ни. <i>Прил. от</i> амброзия <i>и от</i> амброзий. <i>Ам-брозийно питие.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АМБРОЗИЯ</b><sup>1</sup> <i>ж. Мит.</i> В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. <i>Медът тогава са получавали във вид на някаква каша,..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. <i>Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 127. | <b>АМБРОЗИЯ</b><sup>1</sup> <i>ж. Мит.</i> В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. <i>Медът тогава са получавали във вид на някаква каша,..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. <i>Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 127. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀμβροσία. - Друга (остар.) форма: амврозия. |
— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865. | — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865. | ||
| Ред 48: | Ред 46: | ||
— В. Стара планина, 1876. | — В. Стара планина, 1876. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 18:55, 10 декември 2012
на хиляди живели тук живота.. Ето — тук, на оня кей, са чакали,.., да се появат в пределната черта на Адриатика тримач-товите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи,.., маргарит и амбра. К. Константинов, ПЗ, 140. А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое. Н. Рай-нов, БЛ, 44.
2. Парфюмерийна есенция от това вещество. Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра. Ст. Дичев, ЗСI, 24. _От араб. през фр. ашЬге.
АМБРАЗУРА ж. 1. Воен. Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блеьцяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кри-вулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите. Й. Йовков, Разк. II, 73. Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав. Г. Райчев, Изор. съч. I, 62. Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата. П. Вежинов, BP, 98. 2. Архит. Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието. Лондонският мост,.., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества. Ал. Константинов, БПр, 1893, SH.V, 75.
— От фр. embrasure.
АМБРАЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Шрил. от амбразура.
АМБРЕАЖ м. Техн. Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя и`; съединител. Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо оцредели неговата изправност, Джек натисна амбреажа. Д. Димов, ОД, 86. Амбреаж ца мотор. Амбреаж на автомобил.
— Фр. embrayage.
АМБРЕАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Техн. Прил. от амбреаж. — Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи. Д. Цончев, ЛВ, 29.
АМБРОЗИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Книж. Рядко. Амброзия. Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е шо-сладък от амброзий. Ал. Константинов, фъч. I, 209. До забрава / от тялото Кипри-шно да пий / амброзий животворен! П. П. (шавейков, Събр. съч. I, 38-39. ** АМБРОЗИЕН, -зийна, -зийно, мн. -зий-ни. Прил. от амброзия и от амброзий. Ам-брозийно питие.
АМБРОЗИЯ1 ж. Мит. В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша,..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия. Кр. Григоров, ПЧ, 127.
— Гр. ἀμβροσία. - Друга (остар.) форма: амврозия.
— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
АМБРОЗИЯ2 ж. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.
АМБУЛАНТ м. Остар. Пътуващ търговец.
— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
АМБУЛАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин. Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село. Д. Немиров, Д № 9, 55. 2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. Амбулантна търговия.
— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.
АМБУЛАНТИН, мн. амбуланти, м. Остар. Амбулант. Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет. Ив. Вазов, Съч. VII, 165.
АМБУЛАНТНО. Нареч. от амбулантен. Най-големият му син помагаше в рабо-тилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете
— се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли. Д. Димов, Т, 73.
АМБУЛАНЦА ж. Остар. Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели. Тя беше току що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст. Ив. Вазов, Съч. XI, 179.
— От фр. ambulance през рум. ambulan^a.
АМБУЛАНЦИЯ ж. Остар. Амбуланца.
— В. Стара планина, 1876.
