Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/317“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(поправка на гръцки думи)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 9: Ред 9:
 
<b>АЛУМИ`НИЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал.</i> Алуминиев. <i>Алуминиен съд.</i>
 
<b>АЛУМИ`НИЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал.</i> Алуминиев. <i>Алуминиен съд.</i>
 
----
 
----
<b>АЛУМИ`НИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Химически елемент А1 — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио-и авточасти, мотори, домакински съдове и
+
<b>АЛУМИ`НИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Химически елемент А1 — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио-и авточасти, мотори, домакински съдове и др.
 
 
др-
 
  
 
— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.
 
— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.
Ред 21: Ред 19:
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Смес от алуминиев прах и железен окис, из-ползувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Смес от алуминиев прах и железен окис, из-ползувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.
  
— От лат. alumen ’стипца’ + гр. 0ep(ir| ’топлина, горещина’.
+
— От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’.
 
----
 
----
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминотермит. <i>Алу-минотермитна заварка.</i>
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминотермит. <i>Алу-минотермитна заварка.</i>
Ред 28: Ред 26:
 
----
 
----
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Метод за получаване на метали и неме-даш, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.
 
<b>АЛУМИНОТЕРМИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Метод за получаване на метали и неме-даш, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.
 
} АЛУМИНОСИЛИКАТИ обикн. <i>мн., м. Хим.</i> Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.
 
 
“ АЛУМИНОСИЛИКАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминосиликат. <i>’Алуминосиликатни минерали. Алуминоси-Шкатни хидроокиси.</i>
 
 
* АЛУМИНОФОН <i>м. Муз.</i> Ударен музи-
 
 
Шкален инструмент, който има еднакво устро-о с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с *ени блокчета. ^нем. aluminophon.
 
 
^АЛУМОТЕРМИ`Т <i>м. Хим.</i> Алуминотер-
 
 
----
 
----
<b>АЛУМИНИЕН</b>
+
<b>АЛУМИНОСИЛИКАТИ</b> обикн. <i>мн., м. Хим.</i> Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.
 +
----
 +
<b>АЛУМИНОСИЛИКАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминосиликат. <i>’Алуминосиликатни минерали. Алуминоси-Шкатни хидроокиси.</i>
 +
----
 +
<b>АЛУМИНОФОН</b> <i>м. Муз.</i> Ударен музикален инструмент, който има еднакво устро-о с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с *ени блокчета. ^нем. aluminophon.
 +
----
 +
<b>АЛУМОТЕРМИ`Т</b> <i>м. Хим.</i> Алуминотермит.
 
----
 
----
 
<b>АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алуминотермичен. <i>Алумотермичен процес.</i>
 
<b>АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алуминотермичен. <i>Алумотермичен процес.</i>
 
----
 
----
<b>АЛУМОТЕРМИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Алуминотер-мия.
+
<b>АЛУМОТЕРМИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Алуминотермия.
 
----
 
----
 
<b>АЛУНИТ</b> <i>м. Минер.</i> Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.
 
<b>АЛУНИТ</b> <i>м. Минер.</i> Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.
Ред 51: Ред 45:
 
<b>АЛУШИВА</b> <i>ж. Диал.</i> Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.
 
<b>АЛУШИВА</b> <i>ж. Диал.</i> Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.
  
— От ит. lisciva през гр. аХкпра (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).
+
— От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).
 
----
 
----
 
<b>АЛФА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Название на първата буква a в гръцката азбука. — <i>Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 218. <i>Захванахме да сричаме / омеги и алфи?</i> Л. Каравелов, Съч. I, 104.
 
<b>АЛФА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Название на първата буква a в гръцката азбука. — <i>Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 218. <i>Захванахме да сричаме / омеги и алфи?</i> Л. Каравелов, Съч. I, 104.
Ред 59: Ред 53:
 
<i>3. Астрон.</i> Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — <i>А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина.</i> А, Гуляшки, Л, 253.
 
<i>3. Астрон.</i> Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — <i>А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина.</i> А, Гуляшки, Л, 253.
  
О Алфа и омега. <i>Книж.</i> Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — <i>Има истини, които трябва да се знаят от всички</i>
+
О Алфа и омега. <i>Книж.</i> Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — <i>Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота.</i> Ст. Чилингиров, РК, 40.
 
 
<i>— от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота.</i> Ст. Чилингиров, РК, 40.
 
  
— Гр. аХфа.
+
— Гр. ᾰλφα.
 
----
 
----
 
<b>АЛФА-</b>. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: <i>алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.</i>
 
<b>АЛФА-</b>. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: <i>алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.</i>
Ред 69: Ред 61:
 
О Алфа-лъчи. <i>Физ.</i> Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. <i>Физ.</i> Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.
 
О Алфа-лъчи. <i>Физ.</i> Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. <i>Физ.</i> Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.
  
— От ip. aXсрa.
+
— От гр. ᾰλφα.
 
----
 
----
 
<b>АЛФАБЕТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Азбука.
 
<b>АЛФАБЕТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Азбука.
  
— От гр. aX(pdpriT;o&lt;; през фр. alphabet.
+
— От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet.
 
----
 
----
 
<b>АЛФАБЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Азбучен. <i>Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.</i>
 
<b>АЛФАБЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Азбучен. <i>Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.</i>
 
----
 
----
 
<b>АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Азбучен, алфабетичен.
 
<b>АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Азбучен, алфабетичен.
 
алфабети`чески
 
 

Версия от 06:22, 10 декември 2012

Страницата не е проверена


ниев сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.

2. Техн. Който е от алуминий, който съдържа алуминий. Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.

3. Който е направен от алуминий. Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.

4. Който е свързан с производството на алуминий. Алуминиева промишленост.


АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Алуминиев. Алуминиен съд.


АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент А1 — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио-и авточасти, мотори, домакински съдове и др.

— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.


АЛУМИНИ`Т м. Минер. Алунит.

— От лат. през фр.аютшке и нем. Aluminit.


АЛУМИНОТЕРМИ`Т, мн. няма, м. Хим. Смес от алуминиев прах и железен окис, из-ползувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.

— От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’.


АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминотермит. Алу-минотермитна заварка.


АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до алу-минотермия; алумотермичен. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), елект-рометалургични и алуминотермични. Л. Калев, ВТЛ, 203. Алуминотермичен метод.


АЛУМИНОТЕРМИЯ, мн. няма, ж. Метал. Метод за получаване на метали и неме-даш, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.


АЛУМИНОСИЛИКАТИ обикн. мн., м. Хим. Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.


АЛУМИНОСИЛИКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминосиликат. ’Алуминосиликатни минерали. Алуминоси-Шкатни хидроокиси.


АЛУМИНОФОН м. Муз. Ударен музикален инструмент, който има еднакво устро-о с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с *ени блокчета. ^нем. aluminophon.


АЛУМОТЕРМИ`Т м. Хим. Алуминотермит.


АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Алуминотермичен. Алумотермичен процес.


АЛУМОТЕРМИЯ ж. Хим. Алуминотермия.


АЛУНИТ м. Минер. Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.

— От фр. alunite.


АЛУШИВА ж. Диал. Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.

— От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).


АЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква a в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.

2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.

3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А, Гуляшки, Л, 253.

О Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.

— Гр. ᾰλφα.


АЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.

О Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.

— От гр. ᾰλφα.


АЛФАБЕТ, мн. няма, м. Рядко. Азбука.

— От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet.


АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Азбучен. Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.


АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Азбучен, алфабетичен.