Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/961“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>БРОЙНИ`ЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Броеница. <i>Всички тие люде,.., които се надваряха</i> | <b>БРОЙНИ`ЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Броеница. <i>Всички тие люде,.., които се надваряха</i> | ||
| − | 61 Речник на българския език, т. I <i>под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки,.. носяха на лицата си изражение на люде честити. К.</i> Величков, ПССъч. III, 5-6. <i>Употребява ся | + | 61 Речник на българския език, т. I <i>под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки,.. носяха на лицата си изражение на люде честити. К.</i> Величков, ПССъч. III, 5-6. <i>Употребява ся [кехлибарът] за чу буци,.., за бройници и за други украшения.</i> Д. Мутева, ЕИ, 137. |
---- | ---- | ||
<b>БРОЙКА</b> | <b>БРОЙКА</b> | ||
Версия от 21:54, 7 декември 2012
укрепление, тридесетина на брой,., се щураха насам-нататък. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Съч. IV, 15. Няма брой. Не може да се изброи, безброен, безчислен е. Хубава мома род няма, дълбока вода брод няма, често камъне брой няма. П. Р. Славейков, БП II, 198. Поговорките му нямаха край, епиграмите му нямаха брой! Ив. Вазов, Съч. VI, 165. Под брой. След изброяване, като се преброи. Всички къщи са еднакво големи,.., и керемидите им са поставени една по една, под брой. Д. Калфов, ПЮН, 113.
БРОЙКА ж. Отделна единица от общ брой еднородни единици. Новоизлязлата хубава книга се е похарчила в петстотин бройки всред шест милионното население на България. О. Василев, ЖБ, 38. Сега най-малкият тираж на отделна книга е 30 000, повечето книги излизат в 75 000 и 150 000 бройки. Н. Фурнаджиев, МП, 32. Едно е да пасеш пет-шест или десетина бравчета, друго е да се бялнат пред очите ти сто и тридесет, колкото са в едно кооперативно стадо. Трябва всяко да остане живо, да е бройка. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Без бюджет няма да ви оставим на мира. Най-малко 40 щатни бройки — певци, оркестър и администрация. П. Незнакомов, СМ, 17. О За една бройка. Разг. За малко, едва. За една бройка щях да изпусна влака.
БРОИКАМ,-аш, несв., прех. Жарг.
1. Следя, наблюдавам някого. Младежите на пейката бройкаха разсеяно минувачите.
2. Ухажвам, преследвам някого. Брат ми все бройка момичета по дискотеките, бро-йкам се страд. и взаим.
БРОЙКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бройкам и от бройкам се.
БРОЙЛЕР м. Нов. Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене. О Приличаме си като бройлери. Разг. Извънредно много си приличаме. Сега нашите хора това чакат — дай им гости да посрещат, .. В затънтените села е скучничко, дните си приличат като бройлери. Г. Кра-ев, СК, 21. — От англ. broiler.
БРОЙЛЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до бройлер; бройле-ров. Бройлерно производство.
БРОЙЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на бройлер. Бройлерово месо.
2. Който се отнася до бройлер; бройлерен. Понякога една меланхолична лисица може да преживее в клетка с бройлерова кокошка, без намерение да я яде. В. Йосифов, Избр. пр I, 226.
БРОЙНИ`ЦА ж. Остар. и диал. Броеница. Всички тие люде,.., които се надваряха
61 Речник на българския език, т. I под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки,.. носяха на лицата си изражение на люде честити. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Употребява ся [кехлибарът] за чу буци,.., за бройници и за други украшения. Д. Мутева, ЕИ, 137.
БРОЙКА
БРОКАР м. Остар. Брокат (в 1 знач.).
— Иди у модния магазин на мадам У. Там, видях аз чудесен един., брокар, чудо, прелест!... Безподобно нещо. Ив. Вазов, Съч. VII, 119.
— Фр. brocart.
БРОКАТ м. 1. Плътен, тежък копринен плат с втъкани или извезани златни или сребърни нишки. Хенеси,.., представляваше славна картина на изисканост и великолепие; чорапите му бяха копринени, панталоните — от чар атлаз, жилетката — от брокат, изтъкан със сребърни и златни нишки. Г. Белев, КВА, 201-204. В Тараса гостувахме на един истински милиардер.. По стените гоблени, леглата покрити с брокат. А. Каралийчев, С, 87-88.
2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи. Д. Димов, ОД, 13.
3. Обикн. мн. Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите и`. Д. Кися-ов, Щ, 395.
— От ит. broccato.
БРОКАТЕН, -а, -о, мн.-и, и (рядко) -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от брокат. Брокатена-та завеса пречеше светлината да проникне в предното отделение и да издаде бункера на врага. П. Вежинов, НС, 142. Брокатена рокля.
О Брокатно мастило. Печат. Печатарско мастило, приготвено със смляна слюда. Брокатен печат. Печат. Печат с брокатно мастило.
БРОКЕР м. Иконом. Посредник при сделки на фондовата или стоковата борса или на пазара на недвижими имоти, който защитава интересите на една от страните по сделката срещу комисиона. Нормалната ко-мисиона, която взимат посредниците от клиентите си, е до 2%, поясниха брокерите. 24 часа, 1998, бр. 138, 13. За всеки нает брокер агенциите ще внасят .. по 1 250 лв. ДТ, 1999, бр. 334, 6.
— Англ. broker.
БРОКЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брокер. Разбрах, че е почнал да се занимава с банково дело. Сега развива брокерска дейност. ЖТ, 1998, бр. 24, 6. БНБ регламентира и лицензира доста бро-керски къщи. Д, 1993, бр. 306, 4.
БРОКЕРСКИ
