Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/220“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (→‎Некоригирана)
м (→‎Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
−
<b>АВЕНЮ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54.
+
АВЕНЮ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Книж.</i> Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. <i>Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл.</i> Г. Белев, КВА, 141. <i>В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54.
  
−
<b>— Фр. avenue.</b>
+
— Фр. avenue.
  
 
АВЕР <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46.
 
АВЕР <i>м. Простонар. Жарг.</i> Другар, приятел. — <i>Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера.</i> С. Чернишев, ВМ, 154. <i>Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 46.
  
−
<b>— От араб. през тур. havari 'привърженик'.</b>
+
— От араб. през тур. havari 'привърженик'.
  
−
<b>АВЕРИН,</b> <i>мн.</i> авери, <i>м. Простонар.</i> Авер.
+
АВЕРИН, <i>мн.</i> авери, <i>м. Простонар.</i> Авер.
  
 
АВЕРС <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др.
 
АВЕРС <i>м. Книж.</i> Лицева страна на монета, медал и др.
  
−
<b>— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.</b>
+
— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.
  
−
<b>АВЕРСИЯ</b> <i>ж. JIumep.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
+
АВЕРСИЯ <i>ж. JIumep.</i> Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
  
−
<b>— От лат. aversio 'отклоняване'.</b>
+
— От лат. aversio 'отклоняване'.
  
−
<b>АВЕРСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски.
+
АВЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Простонар. Жарг.</i> Другарски, приятелски.
  
−
<b>АВЕРСКИ.</b> <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски.
+
АВЕРСКИ. <i>Простонар. Жарг. Нареч. от прил.</i> аверски.
  
−
<b>АВИАТИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика.
+
АВИАТИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Специалист по авиатика.
  
 
2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2.
 
2. <i>Остар.</i> Летец, авиатор. <i>Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания.</i> БД, 1909, бр. 19, 2.
  
−
<b>АВИАТИКА</b> <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
+
АВИАТИКА <i>ж.</i> Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
  
−
<b>— От нем. Aviatik през рус. авиатика.</b>
+
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
  
−
<b>АВИАТОР</b> <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП 1,31.
+
АВИАТОР <i>м.</i> Летец. <i>Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“.</i> Е. Багряна, ЗМ, 74. <i>Реквием на трагично загиналите български авиатори.</i> К. Христов, ПП 1,31.
  
−
<b>— От фр. aviateur.</b>
+
— От фр. aviateur.
  
−
<b>АВИАТОРКА</b> <i>ж.</i> Жена авиатор.
+
АВИАТОРКА <i>ж.</i> Жена авиатор.
  
−
<b>АВИАТОРСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i>
+
АВИАТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авиатор; пилотски. <i>Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.</i>
  
−
<b>АВИАТОРСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор.
+
АВИАТОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на авиатор.
  
−
<b>авеню</b>
+
авеню
  
−
<b>АВИАЦИОНЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i>
+
АВИАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). <i>Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.</i>
  
 
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i>
 
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. <i>Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.</i>
Ред 47: Ред 47:
 
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри. II</i> Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i>
 
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). <i>Авиационна компания. Авиационни кадри. II</i> Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). <i>Авиационен бензин. Авиационен мотор.</i>
  
−
<b>АВИАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С.,</i> 1952, кн. 12, 184.
+
АВИАЦИЯ <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. <i>Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С.,</i> 1952, кн. 12, 184.
  
−
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, <b>МП,</b> 100.
+
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. <i>Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз.</i> ВН, 1958, бр. 2032, 1. <i>Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 100.
  
 
3. Въздушни войски. <i>Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип.</i> ОФ, 1950, бр.1824, <i>3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.</i>
 
3. Въздушни войски. <i>Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип.</i> ОФ, 1950, бр.1824, <i>3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.</i>
  
−
<b>— От фр. aviation.</b>
+
— От фр. aviation.
  
−
<b>АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i>
+
АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i>
  
−
<b>АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i>
+
АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i>
  
−
<b>АВИЗИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се <i>страд.</i>
+
АВИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се <i>страд.</i>
  
−
<b>— От фр. aviser.</b>
+
— От фр. aviser.
  
−
<b>АВИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се.
+
АВИЗИ`РАНЕ <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се.
  
−
<b>АВИ`ЗО<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
+
АВИ`ЗО<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
  
−
<b>220</b>
+
авизо<sup>1</sup>
  
−
<b>авизо<sup>1</sup></b>
 

Версия от 21:51, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


АВЕНЮ, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.

— Фр. avenue.

АВЕР м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.

— От араб. през тур. havari 'привърженик'.

АВЕРИН, мн. авери, м. Простонар. Авер.

АВЕРС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.

— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.

АВЕРСИЯ ж. JIumep. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.

— От лат. aversio 'отклоняване'.

АВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.

АВЕРСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.

АВИАТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.

2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.

АВИАТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.

— От нем. Aviatik през рус. авиатика.

АВИАТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП 1,31.

— От фр. aviateur.

АВИАТОРКА ж. Жена авиатор.

АВИАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.

АВИАТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.

авеню

АВИАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.

2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.

3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. II Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.

АВИАЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн. 12, 184.

2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.

3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.

— От фр. aviation.

АВИ`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.

АВИ`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.

АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.

— От фр. aviser.

АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.

АВИ`ЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или

авизо1

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Page:RBE_Tom1.djvu/220&oldid=428“.