Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/784“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<i>прил. Книж.</i> 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. <i>Само Райна,.., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М.</i> Кремен, РЯ, 103. <i>Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена.</i> ИЗ 1877, 1881, 406. | <i>прил. Книж.</i> 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. <i>Само Райна,.., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М.</i> Кремен, РЯ, 103. <i>Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена.</i> ИЗ 1877, 1881, 406. | ||
| − | 2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. <i>Тостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните.</i> Т. Влайков, Пр I, 97. — <i>Нали ще отиде | + | 2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. <i>Тостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните.</i> Т. Влайков, Пр I, 97. — <i>Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът.. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте!.. Аз лично ще я предам!...</i> П. Вежинов, ДБ, 40. |
3. Който се намира в добро настроение на духа. <i>Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел.</i> Ил. Блъсков, КУ, 6. <i>Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени.</i> Ив. Вазов, Съч. ХП, 46. | 3. Който се намира в добро настроение на духа. <i>Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел.</i> Ил. Блъсков, КУ, 6. <i>Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени.</i> Ив. Вазов, Съч. ХП, 46. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> | <b>БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНО</b> <i>нареч. Книж.</i> | ||
| − | 1. Благосклонно. <i>Бай Марко я | + | 1. Благосклонно. <i>Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари!</i> Ив. Базов, Съч. XXII, 9. <i>Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер.</i> Ч. 1871, бр. 10, 310. |
2. <i>Остар.</i> С добро настроение. — <i>Хубаво си се наредил, Млаоене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т.</i> Влайков, Съч. Ш, 277. | 2. <i>Остар.</i> С добро настроение. — <i>Хубаво си се наредил, Млаоене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т.</i> Влайков, Съч. Ш, 277. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>БЛАГОРАЗСЪДЯ</b>. Вж. благораз-съждам. | <b>БЛАГОРАЗСЪДЯ</b>. Вж. благораз-съждам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОРАЗСЪЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> благоразсъди, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — <i>Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е челове-кът, когото дирите.. Там началството нека благоразсъди.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 79. <i>Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни коби`ети“ | + | <b>БЛАГОРАЗСЪЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> благоразсъди, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар. Книж.</i> Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — <i>Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е челове-кът, когото дирите.. Там началството нека благоразсъди.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 79. <i>Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни коби`ети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда.</i> Ас. Златаров, Йзбр. съч. П, 13.<i>Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък.</i> Знан., 1875, бр. 12, 192. <i>Заради фамилията на пок. [ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благо-</i> |
Версия от 21:49, 7 декември 2012
Остар. Книж. Правя някой да бъде добре разположен, добре настроен; предразполагам. Дружество от стари ученици на местното училище.., са си наложили свята длъжност да., принасят лептата си за умственото развитие на съотечествениците си. Колко приятна трябва да им е тая грижа и с какви сладки ученически възпоминания трябва да ги благоразполага. Ч, 1871, бр. 15, 459.
БЛАГОРАЗПОЛОЖА. Вж. благо-разполагам.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който е добре настроен към някого или нещо, готов да съдейства на някого или нещо; благосклонен. Само Райна,.., се досеща, но мълчи. Яворов долавя това и е доволен; в нейно лице той има един благоразположен съмишленик. М. Кремен, РЯ, 103. Той е бил принуден да си оздрави колкото било възможно приятелството на главатарите на повече или по-малко благоразположените към него племена. ИЗ 1877, 1881, 406.
2. Който изразява добро отношение към някого или нещо или добро разположение, настроение на духа. Тостът възтежко сяда на възглавницата, като хвърля благоразположен поглед към домашните. Т. Влайков, Пр I, 97. — Нали ще отиде [телеграмата] още тая вечер? — запита младежът.. Чиновникът откъсна квитанцията и му я подаде. Сега се виждаше цялото му лице — усмихнато и благоразположено. — Не се безпокойте!.. Аз лично ще я предам!... П. Вежинов, ДБ, 40.
3. Който се намира в добро настроение на духа. Сякога весел и благоразположен, който идеше при него, не можеше да не бъде и той весел. Ил. Блъсков, КУ, 6. Къде полунощ гостите се сбогуваха и си излязоха весели и благоразположени. Ив. Вазов, Съч. ХП, 46.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Проява на добро чувство, на доброжелателно отношение към някого; благосклонност. — Увери Теодора в моето благоразположение, и занапред.., тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почет и доволство. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 116. Михов, облекчен, остави слушалката и излезе на улицата. Благоразположението на генерала, който се оказа така внимателен към него, му върна доброто настроение. X. Русев, ПС, 244. Той се чувствуваше горд, че е спечелил благоразположението на своето началство. Т. Влайков, Съч. III, 114.
2. Остар. Добро, хубаво, разположение, настроение. Бетховен тогава съвсем не е имал „вид, на усамотен и тъжно затворен в себе си човек,..; напротив, целият му вид дищаше необикновено благоразположение“. В. Йонова и др., Б (превод), 56.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНО нареч. Книж.
1. Благосклонно. Бай Марко я [паницата] поднасяше на децата, като казваше благоразположено: — Пийте бре, маскари! Ив. Базов, Съч. XXII, 9. Защото монасите не мя приеха благоразположено, възседнах мулето и подир един час весело пътувание стигнахме в М. Ивер. Ч. 1871, бр. 10, 310.
2. Остар. С добро настроение. — Хубаво си се наредил, Млаоене, — каза той с дружеско задоволство, като седна на посоченото място някак важно и благоразположено. Т. Влайков, Съч. Ш, 277.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоразположен. И после, не помня, не съм видял аз да прояви той към мама не само някакви по-сърдечни чувства,.., но чужди са за него и отношенията на една по-естествена благоразположеност. Т. Влайков, Пр I, 72. Със задоволство и с някаква особена благоразположеност посряща той своите многобройни посетители. Т. Влайков, Съч. III, 171.
БЛАГОРАЗСЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който добре обмисля, разсъждава; разсъдителен, благораз-съдлив.
— Друга форма: благоразсуден.
БЛАГОРАЗСЪДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който умее добре да разсъждава; разсъдлив, благоразсъден.
БЛАГОРА3СЪДЛИ`В О СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъдлив.
БЛАГОРАЗСЪДНО. Нареч. от благоразсъден. Остар. Книж. — Нека си мисли всеки така, както намира за благоразсъд-но. Сл. Боянов, СК, 200.
БЛАГОРАЗСЪДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество или проява на благоразсъден.
БЛАГОРАЗСЪДЯ. Вж. благораз-съждам.
БЛАГОРАЗСЪЖДАМ, -аш, несв.; благоразсъди, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е челове-кът, когото дирите.. Там началството нека благоразсъди. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни коби`ети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда. Ас. Златаров, Йзбр. съч. П, 13.Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък. Знан., 1875, бр. 12, 192. Заради фамилията на пок. [ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благо-
