Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/204“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>от абаносово дърво.</i> А. Каралийчев, ПГ, <b>81-82.</b>
+
<i>от абаносово дърво.</i> А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
  
<b>АБАНОСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-тар.</i> Абаносов.
+
АБАНОСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-тар.</i> Абаносов.
  
<b>АБАР</b> <i>м. Диал.</i> Вест, хабер. <i>Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“.</i> Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.
+
АБАР <i>м. Диал.</i> Вест, хабер. <i>Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“.</i> Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.
  
<b>— От араб. през тур. haber.</b>
+
— От араб. през тур. haber.
  
<b>АБАТ</b> <i>м.</i> <b>1. В</b> католическата църква — управител, глава на абатство. <i>Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати.</i> Ист. X кл., 11.
+
АБАТ <i>м.</i> 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. <i>Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати.</i> Ист. X кл., 11.
  
 
2. <i>Разш.</i> Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
 
2. <i>Разш.</i> Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
  
3. Католически свещеник с тази титла. <i>Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Ма-вро Орбини, една част от което е посветена на българската история.</i> Б.Пенев, НБВ, <b>18.</b>
+
3. Католически свещеник с тази титла. <i>Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Ма-вро Орбини, една част от което е посветена на българската история.</i> Б.Пенев, НБВ, 18.
  
<b>— От сир. през лат. abbas, -atis.</b>
+
— От сир. през лат. abbas, -atis.
  
 
АБАТИСА <i>ж.</i> В католическата църква
 
АБАТИСА <i>ж.</i> В католическата църква
Ред 19: Ред 19:
 
— управителка на абатство; абатка.
 
— управителка на абатство; абатка.
  
<b>— Лат. abbatissa.</b>
+
— Лат. abbatissa.
  
<b>АБАТКА</b> <i>ж. Радко.</i> Абатиса.
+
АБАТКА <i>ж. Радко.</i> Абатиса.
  
<b>— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.</b>
+
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
  
<b>АБАТОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абат или се отнася до абат. <i>Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“.</i> П.Славински, ПЩ, 225.
+
АБАТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който принадлежи на абат или се отнася до абат. <i>Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“.</i> П.Славински, ПЩ, 225.
  
<b>АБАТОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Абатски.
+
АБАТОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Абатски.
  
<b>АБАТОВСКИ.</b> <i>Нареч. от прил.</i> абатов-ски; абатски.
+
АБАТОВСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатов-ски; абатски.
  
<b>АБАТСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.
+
АБАТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.
  
<b>АБАТСКИ.</b> <i>Нареч. от прил.</i> абатски; като абат; абатовски.
+
АБАТСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> абатски; като абат; абатовски.
  
<b>АБАТСТВО,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> <b>1.</b> Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
+
АБАТСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
  
 
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. <i>По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници.</i> К.Константинов, ПЗ, 150. <i>Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство.</i> Н.Боев, Г, 5.
 
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. <i>По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници.</i> К.Константинов, ПЗ, 150. <i>Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство.</i> Н.Боев, Г, 5.
Ред 41: Ред 41:
 
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.
 
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.
  
<b>АБАНОСКИ</b>
+
АБАНОСКИ
  
<b>АБДАЛ</b> <i>м. Простонар.</i> Глупак; будала, ахмак. <i>Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа.</i> Ем.Станев, ИК I, 253. <i>Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
+
АБДАЛ <i>м. Простонар.</i> Глупак; будала, ахмак. <i>Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа.</i> Ем.Станев, ИК I, 253. <i>Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
  
<b>— От араб. през тур. aptal.</b>
+
— От араб. през тур. aptal.
  
<b>АБДАЛИН,</b> <i>мн.</i> абдали, <i>м. Простонар.</i> Абдал.
+
АБДАЛИН, <i>мн.</i> абдали, <i>м. Простонар.</i> Абдал.
  
<b>АБДАЛСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Простонар. Прил.</i> от абдал; глупав.
+
АБДАЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Простонар. Прил.</i> от абдал; глупав.
  
<b>АБДАЛСКИ.</b> <i>Простонар. Нареч. от прил.</i> абдалски; като абдал, глупаво. <i>Гледа абдалски.</i>
+
АБДАЛСКИ. <i>Простонар. Нареч. от прил.</i> абдалски; като абдал, глупаво. <i>Гледа абдалски.</i>
  
<b>АБДАЛЩИНА</b> <i>ж. Простонар.</i> Постъпка, проява на абдал; глупост.
+
АБДАЛЩИНА <i>ж. Простонар.</i> Постъпка, проява на абдал; глупост.
  
<b>АБДЕСТ</b> <i>м. Рел.</i> У мохамеданите — обредно миене преди молитва. <i>А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията.</i> Св.Миларов, СЦТ, 126.
+
АБДЕСТ <i>м. Рел.</i> У мохамеданите — обредно миене преди молитва. <i>А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията.</i> Св.Миларов, СЦТ, 126.
  
<b>— Перс. през тур. abdest от ab 'вода' + dest 'ръка'.</b>
+
— Перс. през тур. abdest от ab 'вода' + dest 'ръка'.
  
<b>АБДЕРИ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>абдери`т,</b> <i>м. Книж.</i> 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. <i>Прен. Остар.</i> Глупави хора.
+
АБДЕРИ`ТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) абдери`т, <i>м. Книж.</i> 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. <i>Прен. Остар.</i> Глупави хора.
  
<b>— От собств.</b>
+
— От собств.
  
<b>АБДИКАЦИЯ</b> <i>ж. Полит.</i> Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз <i>питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“</i> С. Радев, ССБ II, 554. <i>Когато</i> [Батенберг] <i>се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация.</i> В. Геновска, СГ, 48.
+
АБДИКАЦИЯ <i>ж. Полит.</i> Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз <i>питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“</i> С. Радев, ССБ II, 554. <i>Когато</i> [Батенберг] <i>се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация.</i> В. Геновска, СГ, 48.
  
<b>— От лат. abdicatio през фр. abdication.</b>
+
— От лат. abdicatio през фр. abdication.
  
<b>АБДИКИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Полит.</i> За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. <i>На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К.</i> Константинов, ППГ, 326. <i>Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С,</i> 1894, бр. 1319, 2.
+
АБДИКИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Полит.</i> За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. <i>На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К.</i> Константинов, ППГ, 326. <i>Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С,</i> 1894, бр. 1319, 2.
  
<b>— От лат. abdico през фр. abdiquer.</b>
+
— От лат. abdico през фр. abdiquer.
  
<b>АБДИКИ`РАНЕ</b> <i>ср. Полит. Отгл. същ. от</i> абдикирам; абдикация. <i>Абдикиране от престола.</i>
+
АБДИКИ`РАНЕ <i>ср. Полит. Отгл. същ. от</i> абдикирам; абдикация. <i>Абдикиране от престола.</i>
  
<b>АБДОМЕН</b> <i>м. 1. Анат.</i> Коремна кухина. 2. <i>Биол.</i> Задната част от тялото на членестоного.
+
АБДОМЕН <i>м. 1. Анат.</i> Коремна кухина. 2. <i>Биол.</i> Задната част от тялото на членестоного.
  
<b>— Лат. abdomen.</b>
+
— Лат. abdomen.
  
<b>АБДОМИНАЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Анат.</i> Коремен.
+
АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Анат.</i> Коремен.
  
<b>— От лат. abdominalis.</b>
+
— От лат. abdominalis.
  
 
204
 
204
  
<b>АБДОМИНАЛЕН</b>
+
АБДОМИНАЛЕН
 +
 

Версия от 21:48, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


от абаносово дърво. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.

АБАНОСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Абаносов.

АБАР м. Диал. Вест, хабер. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“. Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.

— От араб. през тур. haber.

АБАТ м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл., 11.

2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.

3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Ма-вро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.Пенев, НБВ, 18.

— От сир. през лат. abbas, -atis.

АБАТИСА ж. В католическата църква

— управителка на абатство; абатка.

— Лат. abbatissa.

АБАТКА ж. Радко. Абатиса.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

АБАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П.Славински, ПЩ, 225.

АБАТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Абатски.

АБАТОВСКИ. Нареч. от прил. абатов-ски; абатски.

АБАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.

АБАТСКИ. Нареч. от прил. абатски; като абат; абатовски.

АБАТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.

2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К.Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н.Боев, Г, 5.

3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.

АБАНОСКИ

АБДАЛ м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.

— От араб. през тур. aptal.

АБДАЛИН, мн. абдали, м. Простонар. Абдал.

АБДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от абдал; глупав.

АБДАЛСКИ. Простонар. Нареч. от прил. абдалски; като абдал, глупаво. Гледа абдалски.

АБДАЛЩИНА ж. Простонар. Постъпка, проява на абдал; глупост.

АБДЕСТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св.Миларов, СЦТ, 126.

— Перс. през тур. abdest от ab 'вода' + dest 'ръка'.

АБДЕРИ`ТИ мн., ед. (рядко) абдери`т, м. Книж. 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. Прен. Остар. Глупави хора.

— От собств.

АБДИКАЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.

— От лат. abdicatio през фр. abdication.

АБДИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Полит. За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К. Константинов, ППГ, 326. Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С, 1894, бр. 1319, 2.

— От лат. abdico през фр. abdiquer.

АБДИКИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от абдикирам; абдикация. Абдикиране от престола.

АБДОМЕН м. 1. Анат. Коремна кухина. 2. Биол. Задната част от тялото на членестоного.

— Лат. abdomen.

АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Коремен.

— От лат. abdominalis.

204

АБДОМИНАЛЕН