Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/683“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<b>БЕКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> бекчия. <i>Бекчийска колиба.</i> | <b>БЕКЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> бекчия. <i>Бекчийска колиба.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕКЧИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> бекчия; млад бекчия. <i>Не пита Стана се-ляне, / селяне, селски кметове, / на | + | <b>БЕКЧИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> бекчия; млад бекчия. <i>Не пита Стана се-ляне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъ-дарче: / къде да дене имане.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 184. |
---- | ---- | ||
<b>БЕКЧИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> | <b>БЕКЧИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> | ||
Версия от 21:46, 7 декември 2012
БЕКИ, (разш.) беким и (съкр.) бек, частица. Простонар. Белки. — Та беки зарад мене си дошъл сега тука? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 246. Да направя това добро, .. Клетнико! Какъв беше!. .. Беки и Бог се умилостиви и поживи детето. Ив. Вазов, Съч. XI, 8. — Ама беки и Тончо остава при тебе! — опули се Турлачката с големите си немигащи като на змия зелени очи. Ст. Даскалов, СЛ, 146. — Де да бях пиян, когато Щоф се хвалеше пред карбитния склад! Барем щях да имам повече кураж и беки го треснех с бургията. X. Русев, ПЗ, 141. Бек да го утепа? СбНУ VIII, 240. О Беки го е майка ми родила, че да го мисля. Диал. Ирон. Не ми е много близък някой, за да се тревожа за него.
БЕКИ`Л м. Спец. Устройство за подпи-ране на задната част на самолет при кацане.
— От фр. bequille.
БЕКЛЕМЕ, мн. -та, ср. Остар. 1. Сграда за стражата на граница или на важен път; караулница,стражница. На по-важните планински проходи, освен караулниците, турските беклемета, са строени и спасителни домове, т. е. планински ханчета. П. Делирадев, В, 273. ■— Гледайте, беклемето гори!
— извика някой. Вдясно от пътя на висока могила гореше турският полицейски пост. Л. Стоянов, Б, 105!
2. Стража на граница или на важен път.
— Тур. bekleme.
БЕКОН, мн. няма, м. Слабо осолено пушено свинско месо от гърдите със сланината.
— От англ. bacon.
БЕКОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бекон. Беконен тип свиня.
БЕКРИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Бекрия. Наска Танасе думаше: / „.. Мене ме мама не дава, / като на тебе винопиец, / като на тебе бекриец.“ Нар. пес., СбВСт, 723.
БЕКРИ`ЙКА ж. Диал. Жена бекрия. Лелки ли, мила, лелки ли, /. . нито съм болна лежала, / нито съм болен гледала, / на съм на зло налетяла, / на зла свекърва бек-рийка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.
БЕКРИ`Я, -йята, мн. -йи, м. и ж. Диал. Пияница, бекриец. В работен ден да купуваш и да пием ракия, трябва да си или чорбаджия, или бекрия. К. Петканов, СВ, 80. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея; / аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия. П. К. Яворов, Съч. I, 36. Велин баща долива, / руса си Вела не дава, / Вела за Бальо да иде, / че са йе Бальо, бре, прочул, / че си йе пуста бекрия; / на вино пие каймака, I я на ракия — първака. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. Митар ли, Митар Ми-тар делия! / Тая пияна, пияна бекрия! Нар. пес., НПМБ, 103.
— От араб. през тур. bekri.
беки
БЕКТАШ м. Истор. 1. Влиятелен таен мюсюлмански монашески орден в Османската империя, отричащ войната и убийствата, привърженици на който съществуват и до днес в някои балкански страни (напр. Албания). Одринлиева не търсеше да знае
— не питаше — какво готвят Орцеви? Защото така трябва: никой не бива да знае! И в такъв смисъл нейните срещи е бекта-ша бяха ценни: Гарвановци трябваше да се приспиват и да не предугадят часа. А. Страшимиров, Съч. V, 393.
2. Привърженик или член на този орден; дервиш. Фи, колко безсрамен беше старият бекташ: християнски смирен уж, а — сводник. А. Страшимиров, Съч. V, 393.
— От тур. bekta§i.
БЕКТАШКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от бекташ.
БЕКЧИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жена на бекчия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от бекчия. Бекчийска колиба.
БЕКЧИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от бекчия; млад бекчия. Не пита Стана се-ляне, / селяне, селски кметове, / на [най] пита Стана бекчийче, / бекчийче, младо пъ-дарче: / къде да дене имане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 184.
БЕКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар.
1. Полски пазач; пъдар. Тия пък ще да са нещо като кърските колиби на бекчиете, дето лятно време вардят кукурузята. Т. Влайков, Пр I, 179. Грозда отиде [на грозде], не дойде. / Па тя си влезла, в гроздано, / .. / Та си настъпи бекчия. / Па той е фатил за ръка / и си я въвел в одая. Нар. пес., СбВСт, 175.
2. Нощен пазач в селище. — Ама я чувай: огънят, който подпалихме, отива напред. Я чувай: бекчиите викат! Действително пожарът напредваше, повън ся чуваше голям ек и врява. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 69.
— От тур. bek?i.
БЕКЯР м. Разг. Неженен мъж; ерген. Криво да седим, право да си приказваме, времето, в което живеем, се е обърнало с главата надолу и човек май трудничко свързва двата края. Хайде, за бекярите, както ида е, — все ще се намери едно парче хляб и една завивка. Но за семейните въпросът е малко по-сложен. Св. Минков, РТК, 98-99. Бекяр по пътя ходеше / и се на Бога молеше: / — „Я дай ми, Боже, създай ми, / момиче на път да срещна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 564. Мен ми мама казала / с бекяр дума да немам, / нежели вода да давам! Нар. пес., СбНУ XLVI, 221. // Разш. Мъж, който живее сам, без семейството си. Ганчо (..):
— Все някак ще я наредим. Вилата е на два етажа. Цял палат. Всеки етаж по четири стаи. Близо до града. Най-малко двадесет
бекяр
