Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/326“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860. | — От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКАНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от американ. <i>Тя | + | <b>АМЕРИКАНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от американ. <i>Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина амерканени чаршафи. М.</i> Грубешлиева, ПП, 171. |
---- | ---- | ||
<b>АМЕРИКАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка. | <b>АМЕРИКАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка. | ||
Версия от 21:36, 7 декември 2012
АМБУЛАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с амбулатория. Амбулаторен персонал.
2. Лечение, при което болните се лекуват като сами` отиват в лечебно заведение, а не лежат, не са настанени в болницата. Амбулаторен преглед. Амбулаторно лечение. Амбулаторна здравна книжка.
АМБУЛАТОРИЯ ж. Здравно заведение, самостоятелно или в състава на болница, за обслужване на приходящи или лежащи болни по домовете им. Близо до Фили-повата кръчма беше амбулаторията на фелдшера — ниска бяла къщичка,.. С часове вече щам^чакаха болни, дошли да се прегледат. И. Йовков, ЖС, 202. На другия ден в амбулаторията на доктора влезе Азлалий-ката. Г. Караславов, СИ, 41. Мирише на йо-доформ, старомодно лекарство, което влизаше още в инвентара на полковите амбулатории и което партизаните бяха навярно пленили от някоя разбита войскова или жандармерийска част. Д. Димов, Т, 597.
— От лат. ambulatorius ’подвижен’ през рус. амбулатория и фр. ambulatoire.
АМБУЛАТОРНО. Нареч. от амбулаторен (във 2 знач.). Лекувам се амбулаторно.
АМВОН м. Църк. Издигнато място в черква, откъдето се произнасят молитви и се чете Евангелието. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Младият поп Дочо дърща, огнено слово от амвона на черквата. Й. Йовков, Ж, 1945, 66. Всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 70. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите прес-панци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127.
— От гр. a^ipcov.
АМВОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амвон. Амвонна стълба. Амвонно слово.
АМЕБА ж. Най-простото едноклетъчно животно, което е микроскопично по размери и няма постоянна форма. Микроскопът откри пред мене един вълшебен свят със свой живот, .. Капчицата е амеба, която се движи между нишки от спирогира. Б. Ангелов, ЗМ, 5.
— От гр. afioipii ’изменение’.
АМЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Прил. от амеба.
АМЕНОРЕЯ ж. Мед. Липса на менструация у полово зряла жена.
— От гр. a ’без’ + p.T|V, ^voq ’месец’+ pea) ’тека’.
АМЕР м. Рядко. Вид ликьор, приготвен от горчиви кори, корени, треви. Какво ще пийш: вермут, амер? /— Амер. Д. Дебеля-нов, Ст 1946, 162.
АМБУЛАТОРЕН
— Фр. ашег.
АМЕРИКАН м. Вид фабрично памучно грубо платно, което се употребява за чаршафи, подплата и пр. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна, .. , било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Жените се обличаха еднакво. . Бельото им дълго съхнеше на въжетата, за да може да се поизбели жълтият американ. М. Грубе-шлиева, ПП, 33. Нонка издействува от стопанството американ и уши за двамата престилки. И. Петров, НЛ, 55. Иззад познатото перде от евтин американ се мярна русата глава на Клавдия. Д. Добревски, БКН, 119.
— От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860.
АМЕРИКАНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от американ. Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина амерканени чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 171.
АМЕРИКАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка.
2. Мъж от населението на Съединените американски щати. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите. . Влязохме в залата, там се яви пред нас един млад американец, покани ни да разгледаме салоните, в които се допуща публиката. Ал. Константинов, БПр, 57. Един от учителите на младата генерация европейски писатели, американеца Торо, заявява, че той не би говорил сам за себе си, ако би имало други хора да познава тъй, както себе си познава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31. Пред мен излиза един висок американец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 177.
АМЕРИКАНИЗАЦИЯ ж. Придобиване на американски вид, дух с възприемане на черти от американския начин на живот. Американизация на Европа.
АМЕРИКАНИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Придавам на някого или на нещо американски вид, дух, черти. Очите му бяха черни, засенчени с дебели вежди. В бръснатото му лице и ниско остригана коса нямаше нищо турско. Работническият комбинезон го беше американизирал. Г. Белев, KB А, 135. американизирам се страд. АМЕРИКАНИЗИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Получавам американски вид, дух, черти. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. Ш, 46. Голяма част от тях [жените], .. , са се американизирали и в тях най-малко могат да се намерят чертите на истинската французойка. ЖД, 1969, кн. 11, 14.
АМЕРИКАНИЗИРАМ
