Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/314“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 33: | Ред 33: | ||
О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици. | О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>АЛТАР</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът | + | <b>АЛТАР</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н.</i> Бончев, ТБ (превод), 49. |
алпинистки | алпинистки | ||
Ред 53: | Ред 53: | ||
— От англ. alternant или рус. альтернант. | — От англ. alternant или рус. альтернант. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>АЛТЕРНАТИ`ВА</b> <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той | + | <b>АЛТЕРНАТИ`ВА</b> <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С.</i> Радев, ССБ I, 390-391. <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор. |
— От фр. alternative. | — От фр. alternative. |
Версия от 21:36, 7 декември 2012
АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от алпинист и от алпинизъм. Алпинистки екип.
АЛПИНКИ мн., ед. (рядко) алпи`нка ж. Вид спортни обувки за високопланински туризъм.
АЛСЕКО ср. Изк. Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.
— Ит. al secco ’на сухо’.
АЛТ, алтът, алта, мн. алти`, след числ. алта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗСI, 511.
2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и барито-ни. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт. РД, 1950, бр.196, 2.
3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.
4. Нисък детски глас у момчетата.
5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.
— От ит. alto през нем. Alt.
АЛТАЕЦ, мн. -айци, м. Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.
АЛТАЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.
— От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут.
АЛТАИКА ж. Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.
АЛТАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алтай и от алтаец. Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.
О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.
АЛТАР м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
алпинистки
— Лат. altar.
АЛТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от алтар.
АЛТЕРАЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.
— От лат. alteratio ’изменение’.
АЛТЕРНАНС м. Литер. Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.
— Фр. alternance.
АЛТЕРНАНТ м. Езикозн. Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.
— От англ. alternant или рус. альтернант.
АЛТЕРНАТИ`ВА ж. Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците. В. Геновска, СГ, 355-356. Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С. Радев, ССБ I, 390-391. Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва! О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.
— От фр. alternative.
АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. Съществуват два основни типа ме
алтернативен