Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1013“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>mama с мехлеми.</i> М. Марчевски, ОТ, 140. 2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. <i>Изяде бурканче мед.</i> | <i>mama с мехлеми.</i> М. Марчевски, ОТ, 140. 2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. <i>Изяде бурканче мед.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРЛЕСКА <i>ж. 1. Литер.</i> Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението. 2. <i>Муз.</i> Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер. — От фр. burlesque. | + | <b>БУРЛЕСКА</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението. 2. <i>Муз.</i> Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер. — От фр. burlesque. |
---- | ---- | ||
| − | БУРЛИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> | + | <b>БУРЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> |
1. За време — през което бушува буря; бурен. <i>Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града!</i> Бл. Димитрова, Л, 149-150. <i>Море! Във тебе има чудовище грамадно: /то в часове бурливи на дъното мълчи.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 133 | 1. За време — през което бушува буря; бурен. <i>Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града!</i> Бл. Димитрова, Л, 149-150. <i>Море! Във тебе има чудовище грамадно: /то в часове бурливи на дъното мълчи.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 133 | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
-От рус. бурЛИВЬ1Й. | -От рус. бурЛИВЬ1Й. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРЛИ`ВО. <i>Поет. Нареч. от</i> бурлив. <i>Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 93. | + | <b>БУРЛИ`ВО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> бурлив. <i>Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 93. |
---- | ---- | ||
| − | БУРЛИ`ВОСГ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на бурлив. | + | <b>БУРЛИ`ВОСГ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на бурлив. |
---- | ---- | ||
| − | БУРМА <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Винт. — <i>Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 764. С <i>бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 48. <i>Завивам бурма. Стягам бурма.</i> | + | <b>БУРМА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Винт. — <i>Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 764. С <i>бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 48. <i>Завивам бурма. Стягам бурма.</i> |
2. <i>Диал.</i> Шайба за винт. | 2. <i>Диал.</i> Шайба за винт. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— Тур. burma. | — Тур. burma. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРМА-БЮРЕК <i>м. Разг.</i> Вита баница със сирене. | + | <b>БУРМА-БЮРЕК</b> <i>м. Разг.</i> Вита баница със сирене. |
— Тур. burma borek. | — Тур. burma borek. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРМАЛИЯ, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> 1. Който има нарез като на бурма. | + | <b>БУРМАЛИЯ</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> 1. Който има нарез като на бурма. |
2. Който е завит на кръг. <i>След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми.</i> Н. Хайтов, Хд, 256. <i>Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 25. | 2. Който е завит на кръг. <i>След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми.</i> Н. Хайтов, Хд, 256. <i>Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 25. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— От тур. burmali. - Друга форма: бурманли`я. | — От тур. burmali. - Друга форма: бурманли`я. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРМИЦА <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бурма; бурмичка. | + | <b>БУРМИЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> бурма; бурмичка. |
---- | ---- | ||
| − | БУРМИ`ЧКА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бурма; малка бурма. <i>Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка</i> | + | <b>БУРМИ`ЧКА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бурма; малка бурма. <i>Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка</i> |
Версия от 20:04, 5 декември 2012
mama с мехлеми. М. Марчевски, ОТ, 140. 2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. Изяде бурканче мед.
БУРЛЕСКА ж. 1. Литер. Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението. 2. Муз. Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер. — От фр. burlesque.
БУРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.
1. За време — през което бушува буря; бурен. Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 149-150. Море! Във тебе има чудовище грамадно: /то в часове бурливи на дъното мълчи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133
2. В който бушува буря. Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов, ПП, 84. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“. Ив. Вазов, Съч. II, 169. В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам. Ив. Вазов, Съч. II, 123.
3. За течаща вода — много бръз, много буен. Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Ду-нав, а в една мирна река. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето. Г. Бакалов, Избр. пр, 336.
4. Прен. Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов, БМ I, 198.
5. Прен. Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна. Ив. Вазов, Съч. V, 150. Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, I че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град. Т. Траянов, Съч. III, 82.
6. Прен. Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. На епохи две бурливи / бурите жънахме. Ив. Вазов, Съч. III, 192.
7. Прен. Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. Покойници, вий в други полк минахте,.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? Ив. Вазов, Съч. П, 169.
-От рус. бурЛИВЬ1Й.
БУРЛИ`ВО. Поет. Нареч. от бурлив. Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.
БУРЛИ`ВОСГ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бурлив.
БУРМА ж. 1. Разг. Винт. — Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите. Ст. Дичев, ЗС II, 764. С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат. Вл. Брънеков и др., СД, 48. Завивам бурма. Стягам бурма.
2. Диал. Шайба за винт.
3. Диал. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 332.
О Развила ми се е бурмата. Разг. Постъпвам неразумно, налудничаво. На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 92. На бурма. Диал. Спираловидно. Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма. Ст. Чилингиров, ХНН, 70.
— Тур. burma.
БУРМА-БЮРЕК м. Разг. Вита баница със сирене.
— Тур. burma borek.
БУРМАЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. 1. Който има нарез като на бурма.
2. Който е завит на кръг. След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми. Н. Хайтов, Хд, 256. Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци. Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.
3. За пръстен — изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част. Я стани, стани, хубава Генке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 57. Че й счупи пръстена, / пръстена бурмалията / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.
4. Който е стегнат с бурми. Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии. Нар. пес., СбНУ XLI, 406.
5. Като същ. бурмалия м. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).
— От тур. burmali. - Друга форма: бурманли`я.
БУРМИЦА ж. Рядко. Умал. от бурма; бурмичка.
БУРМИ`ЧКА ж. Разг. Умал. от бурма; малка бурма. Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка
