с решаваща роля в буржоазното общество, които използват в максимална степен наемен труд.
Средна буржоазия. Филос. Междинен слой собственици в буржоазната класа, използващи в известна степен наемен труд.
— От фр. bourgeoisie.
БУРЖОА`ЗКА ж. Жена, която принадлежи към класата на буржоазията. „Ето на`, дразня се от нейните женски капризи — мислеше той, — трябва да имам повече доверие. Тя е буржоазка .., в нея всичко е калпаво лустро ..“ Ем. Станев, ИК I-II, 84.
БУРЖОА`ЗНО. Нареч. от буржоазен. Мисли буржоазно.
БУРЖОА`ЗНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: буржоазен, напр.: буржоазнодемократичен, буржоазно-капиталистически, буржоазнолиберален, буржоазномонархически, буржоазнонационалистичен.
БУ`РИ мн., ед. (рядко) бур м. Потомци на европейски, главно холандски колонизатори в Южна Африка, основали там свои републики; африканери. Населението на ЮАР е около 15 милиона души. Мнозинството от европейското население са африканери (бури — потомци на холандски и други смесени с тях преселници). Ел. Нейков, ЮАР, 4-5. На сцената се изправи един млад брадат бур, с кротка физиономия. Ив. Вазов, Съч. X, 110.
— От хол. boer ’селянин’.
БУРИ`ЙКА1 ж. Диал. Умал. от бурия1; малка бурия, малка тръба.
БУРИ`ЙКА2 ж. Диал. Умал. от бурия2; малка бурия, малка бъчва. Той зел кучето и го завел у мазъта и го върдзал у бурийката у грездея. Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 169.
БУРИ`ЛКА ж. Диал. 1. Продълговато буре; малка бъчва. Докарват от Церово няколко бъчви вино и две-три бурилки ракия. Т. Влайков, Пр I, 99.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Тебе ща в огън да печа, / дорде изкажеш, невесто, / братовата ми печала, / печала и приносия: / бурилка жлъти жълтици / и каче кара-грошове. Нар. пес., СбНУ XIV, 59.
БУРИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бурилка. Започнал [Постол] да събира запазените от двете манастирски църкви книги. Намирал ги плесенясали, подложени под бурилата. Н. Инджов, ПП, 50. Ние сме донесли и шише, и бурило, пълни со вино, па и котле, пълно со ракия. Нар. прик., СбНУ VII, 56.
— От ит. barile.
БУРИ`ЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бурило; малко бурило. — Пък наш Стою чул жедията [джадия]. Нареждала си: .. в мойто бурилце — брък, в мойто чувалче — стриг! Н. Инджов, ПП, 38.
БУРИ`Я1 ж. Диал. 1. Меден духов инструмент със силна звучност; тръба. Най-отпред вървяха войнушките свирачи (не със зурни, бурии и даули, а нашенски — с гъдулки и украсени гайди). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 70. Откъм юг ми се счу нещо, като турска бурия. Понадигнах се и замръзнах: на превала редица хора. Аскер е. П. Росен, ВПШ, 107. Ка бурии засвириа, / ка пойдоа руска война / и топове покараа / на Дунаве бре прийдоа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 460. В това време откъм тъмната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Момчилка позна гласа на Голям Борован и обърна глава. Д. Ангелов, ЖС, 79.
2. Тръба за отвеждане на дим от печка в комин; кюнец.
◇ Глас като бурия. Диал. Много силен глас.
Рева (еча) като бурия. Диал. Рева много силно, високо. Из един път дохаждаш и се озоваваш зад гърба ми и захващаш да ревеш като бурия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 108.
— От тур. boru.
БУРИ`Я2 ж. Диал. Бъчва. Седнал в най-забутания ъгъл, до голяма бурия, .., той гледаше със смаяни очи странните хора, що влизаха и излизаха от задимената влажна маза. Ст. Дичев, ЗС I, 536. — Дай, божне ле, дай, / дай, ситен дъжд, дай / да полее нивята, / от нивята и лозята, / да напълним хамбари, / да напълним бурии. Нар. пес., СбВСт, 200. — Ратаи и ратакини ле, .. / от море вода земайте, / че я в бурии наливайте. Нар. пес., СбВСт, 450.
БУРКА`Н м. 1. Стъклен или порцеланов съд с широко гърло, цилиндричен по форма, в който се държи сладко, компот, мазнина и др., обикн. течни продукти. Там имаше .., буркани с компот, две-три кутии с бисквити и няколко кутии консерви. П. Славински, ПЩ, 189. Пелагея запали лампата, .. и сложи на масата масло, буркан със сладко. М. Марчевски, П, 109. Той извади от там .., изсъхнал и плесенясал хляб и един стъклен буркан с някаква течност. Й. Йовков, ПГ, 198.
2. Количество продукт, което се вмества, съдържа в такъв съд. Госпожата ме изпрати у тях, при старите. Занесох им буркан сладко. А. Гуляшки, Л, 464. Той обича много вишнево сладко и може да изяде на едни път половин буркан.
3. Прен. Разг. Синя лампа, подобна на обърнат буркан, която се поставя на покрива на полицейска кола.
— От унг. borkan ’кана за вино’, през рум. borcán.
БУРКА`НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от буркан. Какво ли не бе сложено в тая чанта! Най-първо — ръжени хлебчета, сладкиши, бурканчета със сладко от малини и трендафил. Д. Калфов, Избр. разк., 280. Отначало туземците., гледаха с недоверие малките стъкълца с риванол и бурканчетата
