Page:RBE Tom1.djvu/301

но напълно или частично от пигментация. Преди да стихне настървеното джафкане на Белко, на вратата се изпречи Ибрям, ци-ганин-бургуджия, албинос. Д. Вълев, 3, 51. Макар и много рядко, но има бели сърни (албиноси) с червени очи. П. Петков, СП, 44-45.

_От португ. albinos.

АЛБИНОСКА ж. Жена, която има ал-бинизъм.

АЛБИНОСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албинос.

АЛБИОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Остар. Книж. сега ирон. Прил. от собств. име Албион — старо име на Англия. Синове ал-бионски.

АЛБОМ м. Остар. Книж. Албум. Тя се старае всякак да занимае бай Таня с нещо любопитно: предлага му разни албоми. Ал. Константинов, Мис., 1894, кн.2, 132.

— От рус. альбом.

АЛБОМИЦИ`Н, мн. няма, м. Апт. Антибиотик във вид на лесноразтворим жълт кристален прах, използуван за лечение на пневмонии, септични състояния и др. Циркулацията и разпределението на албомици-на в организма са тясно свързани с общото физиологическо състояние на организма и процесите на обмяна на веществата. Пр, 1952, кн. 5, 83.

— От лат. + гр.

АЛБУМ м. 1. Луксозна книга, в която се подреждат снимки, илюстровани картички, марки и др. Какво остава от нашето пътуване, освен спомените и два-три албума с изгледи на градове? Св. Минков, ДА, 115. Той бе седнал пред кръглата маса,.., и зел беше да преглежда картичките в албума. Т. Влайков, Съч. II, 199. // Разш. Специална книга, в която са събрани снимки и други материали с определена служебна цел. Матъо и Росинка му бяха известни само под лъжливите им имецр и полицията хранеше надежда, че той [Йонков] ще може да ги открие в албумите на Областното полицейско управление. Д. Ангелов, ЖС, 266. С пожълтелите си и щръкнали нагоре мустаци, мургав и кокалест,.., той много приличаше на фотография, извадена от страниците на стар работнически албум. А. Гуляшки, МТС, 74. Криминален албум. // Луксозна тетрадка за писане или рисуване на спомени, за събиране на автографи и др.; лексикон, споменик. Вън шумят момчета и девойки. След това две ученички направиха крачка към нас и ни помолиха да напишем нещо за спомен в техния албум. Г. Карасла-вов, Избр. съч. Ш, 171. Тогава напишете ми ^албума / така поне за спомен строфи две. Ем. Попдимитров, CP, 38. 2. Книга, печатно издание с художествени репродукции, гравюри, скици, чертежи и др. -Албум от цветни и черни репродукции. Ал-юум за народни носии.

301

албиноска

3. Остар. Книга за вписване имена на студенти във висше учебно заведение. Университетски албум.

— От лат. album 'бяла табличка за писане' през рум. или нем. Album. — Друга (остар. книж.) форма: албом.

АЛБУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до албум. Албумен формат. Албумен номер.

АЛБУМИН м. 1. Обикн. мн. албумини. Хим. Група прости белтъци, разпространени в природата като важна съставна част на всички животински и растителни тъкани. Серумен албумин. Яйчен албумин. Млечен албумин.

2. Разг. Белтъчни вещества в урината, които се отделят поради неправилно функциониране на бъбреците (при бъбречни, сърдечни, инфекциозни заболявания, преумора и др.). Бременната има албумин.

— От лат. albumen. — Друга (остар.) форма: албю-ми`н.

АЛБУМИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа албумин. Албуминова съставка на кръвния серум.

АЛБУМИНАТ м. Хим. Съединение на албумин с основа. Излъчването на оловото от организма става много бавно, защото то образува с клетъчните албумини неразтворими оловни албуминати. М. Василев и др., ВБ, 601-602.

— От лат. albumen 'белтък' през нем. Albuminat.

АЛБУМИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Ненормално увеличаване на албумина в кръвта.

АЛБУМИНУРИ`Я ж. Мед. Отделяне на белтъчни вещества в урината поради неправилно функциониране на бъбреците (при бъбречни, сърдечни, инфекциозни заболявания, преумора и др.). Наличността на кръвен белтък в урината е всякога болестно явление и се нарича албуминурия. М. Василев и др., ВБ, 246. Ранните симптоми на живачно засягане на бъбреците са албуминурия,.., хематурия. Л. Томов и др., СВВМ, 70.

— От лат. albumen 'албумин' + гр. ovpov 'урина' през лат. albuminuria.

АЛБУМНО нареч. Печат. За подреждане страниците на книга и др. — по специален начин, при който дължината на редовете в страницата е по дължината на хартиената страница. При някои специални изработки нареждането на страниците става албумно. Ил. Рашков, ПТ, 134.

АЛБУМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от албум (в 1 и 2 знач.). Прочете няколко страници, омръзна й и запрелиства малкото албумче, в което беше подредила личните си и семейни снимки. Ст. Марков, ДБ, 173. Ето аз щастливо разгръщах албумчето си с унищожени пощенски марки, спокойно облегнат на нашия стобор. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 77.

АЛБУМЧЕ