кладенец. А като остаря, .., направиха го [коня] алаша, туриха го да вади вода. Й. Йовков, АМГ, 114.
— Татар.
АЛАШЪ`К неизм. прил. Простонар. Научен, навикнал.
— От тур. alışık. — Друга форма: алаши`к.
АЛАЩИ`САМ. Вж. алащисвам и алащисувам.
АЛАЩИ`СВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Навиквам1, свиквам, приучвам се; алащисувам. Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано, .. Бях алащисал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чуш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
АЛАЩИ`СВАМ СЕ несв.; алащи`сам се, алащи`ша се св., непрех. Остар. Алащисвам; алащисувам се. — Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеш бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише. Нар. пес., СбНУ XLIII, 511.
— От тур. alışmak.
АЛАЩИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисвам и от алащисвам се; алащисуване, навикване1, свикване, приучване.
АЛАЩИ`СУВАМ, -аш, несв.; алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Алащисвам.
АЛАЩИ`СУВАМ СЕ несв.; алащи`сам се и алащи`ша се св. непрех. Остар. Алащисвам, алащисвам се.
АЛАЩИ`СУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисувам и от алащисувам се; алащисване, навикване1, свикване, привикване.
АЛАЩИ`ША. Вж. алащисвам и алащисувам.
АЛБА`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Албания.
АЛБАНЕ`ЗИН, мн. албане`зи, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.
— От фр. Albanais.
АЛБАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език.
АЛБА`НКА ж. Жена от основното население на Албания.
АЛБА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от албанец и от Албания. Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.
2. Като същ. албански м. Албански език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки. Ал. Бабек, МЕ, 30.
АЛБАТРО`С м. Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра. О, 1991, бр. 2, 7. Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода. П. Вежинов, ДМ, 26. Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос… Е. Багряна, ПЗ, 97. На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан, .., сега разтваряше широките си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.
— От исп. alcatraz през англ. albatross.
АЛБАТРО`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албатрос. Албатросов полет.
АЛБИГО`ЕЦ, мн. -о`йци, м. Истор. Привърженик на албигойството. В черковнославянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля .. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигойците) много охотно и ловко ги използуваха. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175.
— От фр. собств.
АЛБИГО`ЙКА ж. Истор. Привърженичка на албигойството.
АЛБИГО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до албигоец. Албигойско учение.
АЛБИГО`ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликянството.
АЛБИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.
— От фр. albinisme.
АЛБИНО`С м. Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лишено
