Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/898“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
— Фр. bonet. | — Фр. bonet. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНЕЛА <i>ж. Диал.</i> Вилица; фаркулица. | + | <b>БОНЕЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Вилица; фаркулица. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНЗ, бонзът, бонза, <i>мн.</i> бонзове, след <i>числ.</i> бонза, <i>м. Книж.</i> Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. <i>Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъч-но лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 64. | + | <b>БОНЗ</b>, бонзът, бонза, <i>мн.</i> бонзове, след <i>числ.</i> бонза, <i>м. Книж.</i> Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. <i>Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъч-но лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 64. |
— От яп. през фр. bonze. | — От яп. през фр. bonze. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНИТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Сел.-стоп.</i> Бонитировка, ботиниране. | + | <b>БОНИТАЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Сел.-стоп.</i> Бонитировка, ботиниране. |
---- | ---- | ||
− | БОНИТЕТ <i>м. Сел.-стоп.</i> Условен показател за продуктивността на почва или гора. | + | <b>БОНИТЕТ</b> <i>м. Сел.-стоп.</i> Условен показател за продуктивността на почва или гора. |
— Нем. Bonitat. | — Нем. Bonitat. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Сел.-стоп. Прил. от</i> бонитет. | + | <b>БОНИТЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Сел.-стоп. Прил. от</i> бонитет. |
---- | ---- | ||
− | БОНИТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Сел.-стоп.</i> Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бони-тирам се <i>страд.</i> | + | <b>БОНИТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Сел.-стоп.</i> Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бони-тирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
− | БОНИТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от</i> бонитирам <i>и от</i> бони-тирам се; бонитировка, бонитация. | + | <b>БОНИТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от</i> бонитирам <i>и от</i> бони-тирам се; бонитировка, бонитация. |
---- | ---- | ||
− | БОНИТИРОВКА <i>ж. Сел.стоп.</i> Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация. | + | <b>БОНИТИРОВКА</b> <i>ж. Сел.стоп.</i> Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация. |
---- | ---- | ||
− | БОНИТИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Сел.стоп.</i> Който е свързан с бонитировка. <i>Бонитировъчна скала.</i> | + | <b>БОНИТИРОВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Сел.стоп.</i> Който е свързан с бонитировка. <i>Бонитировъчна скала.</i> |
---- | ---- | ||
− | БОНИФИКАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Търг.</i> Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното. | + | <b>БОНИФИКАЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Търг.</i> Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното. |
---- | ---- | ||
− | БОНЕЛА | + | <b>БОНЕЛА</b> |
898 | 898 | ||
Ред 41: | Ред 41: | ||
— От фр. bonification. | — От фр. bonification. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бопифи-цирам се <i>страд.</i> | + | <b>БОНИФИЦИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бопифи-цирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
− | БОНИФИЦИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> бонифицирам <i>и от</i> бонифи-циирам се. | + | <b>БОНИФИЦИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> бонифицирам <i>и от</i> бонифи-циирам се. |
---- | ---- | ||
− | БОНО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Разписка за получени пари; бон. | + | <b>БОНО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Разписка за получени пари; бон. |
— Ит. bono. | — Ит. bono. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНСАЙ, <i>мн.</i> -аи, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. <i>В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. 2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. <i>Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. <i>Сред най-интересното в нея</i> [изложбата] <i>са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай.</i> ДТ, 2000, бр. 252, 31. | + | <b>БОНСАЙ</b>, <i>мн.</i> -аи, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. <i>В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. 2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. <i>Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент.</i> Диал., 1990, бр. 8, 15. <i>Сред най-интересното в нея</i> [изложбата] <i>са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай.</i> ДТ, 2000, бр. 252, 31. |
— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: б о н з а и`. | — От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: б о н з а и`. | ||
---- | ---- | ||
− | БОНСИ`СТ <i>м.</i> Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското сту-дентство (1930-1945). <i>Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 317. <i>Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти ).</i> К. Константинова, НДД, 116-117. | + | <b>БОНСИ`СТ</b> <i>м.</i> Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското сту-дентство (1930-1945). <i>Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти.</i> Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 317. <i>Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти ).</i> К. Константинова, НДД, 116-117. |
---- | ---- | ||
− | БОНСИ`СТКА <i>ж.</i> Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). | + | <b>БОНСИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). |
---- | ---- | ||
− | БОНСИ`СТКИ` -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бон-систка). | + | <b>БОНСИ`СТКИ`</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бон-систка). |
---- | ---- | ||
− | БОНСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Българския общ народен студент | + | <b>БОНСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Българския общ народен студент |
---- | ---- | ||
− | БОНСОВ | + | <b>БОНСОВ</b> |
Версия от 22:01, 5 декември 2012
та в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите. Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си. Б. Болгар, Б, 71.
2. Спец. Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача. НА, 1959, бр. 3439, 2. Когато стъпихме върху палубата на „Първи май“, младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов.. Наложиха му телефонното боне (..) През кръста го опасаха с колан. А. Каралийчев, ПД, 62. Пилотско боне. // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи.
— Фр. bonet.
БОНЕЛА ж. Диал. Вилица; фаркулица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОНЗ, бонзът, бонза, мн. бонзове, след числ. бонза, м. Книж. Будистки жрец или монах в Япония, Китай и други съседни страни. Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъч-но лице на свещенноюродив бонз в храма на богиня Ци. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.
— От яп. през фр. bonze.
БОНИТАЦИЯ, мн. няма, ж. Сел.-стоп. Бонитировка, ботиниране.
БОНИТЕТ м. Сел.-стоп. Условен показател за продуктивността на почва или гора.
— Нем. Bonitat.
БОНИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Сел.-стоп. Прил. от бонитет.
БОНИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Сел.-стоп. Правя комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност, бони-тирам се страд.
БОНИТИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Сел-стоп. Отгл. същ. от бонитирам и от бони-тирам се; бонитировка, бонитация.
БОНИТИРОВКА ж. Сел.стоп. Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация.
БОНИТИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Сел.стоп. Който е свързан с бонитировка. Бонитировъчна скала.
БОНИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Търг. Добавка над договорната цена на стока заради по-високо качество от уговореното.
БОНЕЛА
898
2. Подобряване на качеството на нещо, обикн. зърнени храни. Грижите по опазване на храните трябва да бъдат още по-големи, като се вземе предвид .., че. . чистотата и качеството на същите, вследствие нарушаването на наредбата за бонификацията и сортировката, на някои места са чувствително влошени. ОФ, 1950, бр. 1933, 2.
3. Спорт. В многоетапни колоездачни състезания — подобряване с определено време постижението на състезателите, класирали се от първо до трето място в съответния етап, с оглед на крайния резултат.
— От фр. bonification.
БОНИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Подобрявам, правя нещо по-качествено, по-годно за използуване, бопифи-цирам се страд.
БОНИФИЦИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от бонифицирам и от бонифи-циирам се.
БОНО, мн. няма, ср. Остар. Разписка за получени пари; бон.
— Ит. bono.
БОНСАЙ, мн. -аи, м. 1. Само ед. Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена. Диал., 1990, бр. 8, 15. 2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент. Диал., 1990, бр. 8, 15. Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсай. ДТ, 2000, бр. 252, 31.
— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: б о н з а и`.
БОНСИ`СТ м. Член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), антифашистка организация на българското сту-дентство (1930-1945). Той слушал внимателно всички лекции .. И същевременно бил между най-дейните бонсисти. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 317. Вечерта в малката стаичка се събраха бонсистите. Преди, Сенко винаги се вълнуваше пред срещите си със студенти. (Та той беше завършил само прогимназия, а те, висшисти ). К. Константинова, НДД, 116-117.
БОНСИ`СТКА ж. Членка на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС).
БОНСИ`СТКИ` -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до БОНСС или до бонсист (бон-систка).
БОНСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Българския общ народен студент
БОНСОВ