Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/826“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО, <i>мн.</i> -ства, <i>ср. Книж.</i> Дейност на блюстител. | + | |
+ | ---- | ||
+ | <b>БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -ства, <i>ср. Книж.</i> Дейност на блюстител. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯ ДИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бъбрив, словоохотлив. <i>Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 38. | + | <b>БЛЯ ДИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бъбрив, словоохотлив. <i>Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 38. |
---- | ---- | ||
− | БЛЯДОСЛОВИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Бъбривост, словоохотливост. <i>Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото бля-дословие на едного человека.</i> П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65. | + | <b>БЛЯДОСЛОВИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Бъбривост, словоохотливост. <i>Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото бля-дословие на едного человека.</i> П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65. |
---- | ---- | ||
− | БЛЯКВАМ, -аш, <i>несв.;</i> блекна, -еш, <i>мин. св.</i> блекнах, се., <i>непрех. Диал.</i> За овца | + | <b>БЛЯКВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> блекна, -еш, <i>мин. св.</i> блекнах, се., <i>непрех. Диал.</i> За овца |
— изведнъж започвам да блея; изблейвам. <i>Овцете подушиха кърма и блекнаха.</i> Н. Геров, РБЯ 1,51. | — изведнъж започвам да блея; изблейвам. <i>Овцете подушиха кърма и блекнаха.</i> Н. Геров, РБЯ 1,51. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯКВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бляквам; изблейване. | + | <b>БЛЯКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бляквам; изблейване. |
---- | ---- | ||
− | БЛЯН<sup>1</sup>, блянът, бляна, <i>мн.</i> блянове, <i>м. Поет.</i> Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. <i>Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки.</i> Елин Пелин, Съч. III, 119. <i>За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове.</i> М. Марчевски, П, 137. <i>Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. <i>Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни.</i> Д. Бояджиев, С, 10. | + | <b>БЛЯН</b><sup>1</sup>, блянът, бляна, <i>мн.</i> блянове, <i>м. Поет.</i> Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. <i>Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки.</i> Елин Пелин, Съч. III, 119. <i>За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове.</i> М. Марчевски, П, 137. <i>Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. <i>Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни.</i> Д. Бояджиев, С, 10. |
---- | ---- | ||
− | БЛЯН<sup>2</sup>, блянът, бляна, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Сил-ноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бле-ника, блено биле. Hyoscyamus niger. | + | <b>БЛЯН</b><sup>2</sup>, блянът, бляна, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Сил-ноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бле-ника, блено биле. Hyoscyamus niger. |
— Друга форма: б л е н. | — Друга форма: б л е н. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> блесна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — <i>Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. <i>Но ние влизаме вече в улиците.., електрически лампи остро блясват.</i> К. Константинов, П, 32. <i>Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 44. <i>Тя никога не се смееше с висок глас,.., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите и`.</i> Елин Пелин, Съч. III, 18-19. <i>Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен,.., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание.</i> Хр. Смирненски, Съч. П1, 110. 2. <i>Прен.</i> За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В <i>ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл.</i> | + | <b>БЛЯСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> блесна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех.</i> 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — <i>Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. <i>Но ние влизаме вече в улиците.., електрически лампи остро блясват.</i> К. Константинов, П, 32. <i>Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 44. <i>Тя никога не се смееше с висок глас,.., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите и`.</i> Елин Пелин, Съч. III, 18-19. <i>Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен,.., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание.</i> Хр. Смирненски, Съч. П1, 110. 2. <i>Прен.</i> За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В <i>ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл.</i> |
---- | ---- | ||
− | БЛЮСТИТЕЛ СТВО | + | <b>БЛЮСТИТЕЛ СТВО</b> |
<i>Да отиде там.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 112. <i>Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда.</i> П. Стъпов, ГОВ, 33. <i>В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше.</i> В. Геновска, СГ, 196. <i>В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии</i>. Ем. Станев, ИК I, | <i>Да отиде там.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 112. <i>Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда.</i> П. Стъпов, ГОВ, 33. <i>В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше.</i> В. Геновска, СГ, 196. <i>В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии</i>. Ем. Станев, ИК I, | ||
Ред 29: | Ред 31: | ||
— Друга (диал.) форма: блъсвам. | — Друга (диал.) форма: блъсвам. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯСВАНЕ, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блясвам. <i>Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачка-</i>та. И. Йовков, Ж 1945, 173-174. | + | <b>БЛЯСВАНЕ</b>, <i>ср. Отгл. същ. от</i> блясвам. <i>Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачка-</i>та. И. Йовков, Ж 1945, 173-174. |
— Друга (диал.) форма: блъсване. | — Друга (диал.) форма: блъсване. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯСК, бляскът, бляска, <i>мн.</i> няма, <i>м. Старин. Поет.</i> Блясък. <i>Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог</i> | + | <b>БЛЯСК</b>, бляскът, бляска, <i>мн.</i> няма, <i>м. Старин. Поет.</i> Блясък. <i>Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог</i> |
<i>— / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. <i>Език свещен на моите деди, /.. / Ох, аз ще те обриша от калта /и в твоя чистий бляск ще те покажа.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 47-48. | <i>— / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. <i>Език свещен на моите деди, /.. / Ох, аз ще те обриша от калта /и в твоя чистий бляск ще те покажа.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 47-48. | ||
---- | ---- | ||
− | БЛЯСКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който излъчва, щгьска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. <i>Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе.</i> Д. Ангелов, ЖС, 136. <i>Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-нап-ред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни.</i> А. Каралийчев, ТР, 130. <i>Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят,., и част от бляскавата повърхност на морето.</i> Д. Добревски, БКН, 21. <i>Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М.</i> Кремен, Б, 33. <i>Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето</i> | + | <b>БЛЯСКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който излъчва, щгьска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. <i>Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе.</i> Д. Ангелов, ЖС, 136. <i>Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-нап-ред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни.</i> А. Каралийчев, ТР, 130. <i>Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят,., и част от бляскавата повърхност на морето.</i> Д. Добревски, БКН, 21. <i>Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М.</i> Кремен, Б, 33. <i>Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето</i> |
---- | ---- | ||
− | БЛЯСКАВ | + | <b>БЛЯСКАВ</b> |
Версия от 18:19, 5 декември 2012
БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО, мн. -ства, ср. Книж. Дейност на блюстител.
БЛЯ ДИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив, словоохотлив. Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.
БЛЯДОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бъбривост, словоохотливост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото бля-дословие на едного человека. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.
БЛЯКВАМ, -аш, несв.; блекна, -еш, мин. св. блекнах, се., непрех. Диал. За овца
— изведнъж започвам да блея; изблейвам. Овцете подушиха кърма и блекнаха. Н. Геров, РБЯ 1,51.
БЛЯКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бляквам; изблейване.
БЛЯН1, блянът, бляна, мн. блянове, м. Поет. Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки. Елин Пелин, Съч. III, 119. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове. М. Марчевски, П, 137. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни. Д. Бояджиев, С, 10.
БЛЯН2, блянът, бляна, мн. няма, м. Сил-ноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бле-ника, блено биле. Hyoscyamus niger.
— Друга форма: б л е н.
БЛЯСВАМ, -аш, несв.; блесна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Но ние влизаме вече в улиците.., електрически лампи остро блясват. К. Константинов, П, 32. Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река. Н. Фурнаджиев, МП, 44. Тя никога не се смееше с висок глас,.., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите и`. Елин Пелин, Съч. III, 18-19. Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен,.., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание. Хр. Смирненски, Съч. П1, 110. 2. Прен. За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл.
БЛЮСТИТЕЛ СТВО
Да отиде там. Г. Стаматов, Разк. II, 112. Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда. П. Стъпов, ГОВ, 33. В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше. В. Геновска, СГ, 196. В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии. Ем. Станев, ИК I,
3. Прен. Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. Искаше [Калит-ко] да блесне със своите знания. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 8. Той искаше да направи нещо, та да смае всички, за да каже нещо, неказа-но досега, в което би блеснал умът му с всичката си сила. Д. Талев, ПК, 198. Щеше да свири на мандолина.., да изнася учителски реферати пред колегите си, за да задоволява по този начин своите амбиции и да блясва от време на време с ума си. Ем. Станев, ИК III и IV, 488.
О Блясвам / блесна в очите на някого. Разг. Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре.
— Друга (диал.) форма: блъсвам.
БЛЯСВАНЕ, ср. Отгл. същ. от блясвам. Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачка-та. И. Йовков, Ж 1945, 173-174.
— Друга (диал.) форма: блъсване.
БЛЯСК, бляскът, бляска, мн. няма, м. Старин. Поет. Блясък. Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог
— / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. Език свещен на моите деди, /.. / Ох, аз ще те обриша от калта /и в твоя чистий бляск ще те покажа. Ив. Вазов, Съч. II, 47-48.
БЛЯСКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който излъчва, щгьска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе. Д. Ангелов, ЖС, 136. Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-нап-ред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни. А. Каралийчев, ТР, 130. Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят,., и част от бляскавата повърхност на морето. Д. Добревски, БКН, 21. Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М. Кремен, Б, 33. Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето
БЛЯСКАВ