Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/820“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>блудим и спрепинами ся.</i> Лет., 1871, 158. <i>Ги-миджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 288. | <i>блудим и спрепинами ся.</i> Лет., 1871, 158. <i>Ги-миджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 288. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУЖДАЕНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блуждая. | + | <b>БЛУЖДАЕНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> блуждая. |
---- | ---- | ||
| − | БЛУЖДАЯ, -аеш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>несв., непрех. Книж.</i> 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. <i>Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 77. <i>Това</i> [кучето Балкан] <i>сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. И.</i> Йовков, Разк. I, 123-124. <i>Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротни-ца, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел.</i> Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — <i>Аз съм странник безприютен, /аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен/ и блуждая аз залутан/ в облаци, мъгли и дим.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 78. • Обр. <i>И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над дчи ръка —/и гледа... Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К.</i> Христов, ВС, 73. <i>Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки.</i> С, 1954, кн. 3, 91. 2. <i>Прен.</i> За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. <i>Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад.</i> П. Константинов, ПИГ, 137. <i>Ръцете и челюстта му</i> [на стария негър] <i>трепереха, а рчите му блуждаеха трескаво и безумно.</i> Й. Йовков, Разк. И, 13. <i>Мислите му блуждаеха съвсем в други области.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. <i>Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб.</i> Д. Немиров, Др, 9. <i>Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми.</i> Д. Бояджиев, Ст, 25. | + | <b>БЛУЖДАЯ</b>, -аеш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>несв., непрех. Книж.</i> 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. <i>Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 77. <i>Това</i> [кучето Балкан] <i>сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. И.</i> Йовков, Разк. I, 123-124. <i>Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротни-ца, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел.</i> Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — <i>Аз съм странник безприютен, /аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен/ и блуждая аз залутан/ в облаци, мъгли и дим.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 78. • Обр. <i>И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над дчи ръка —/и гледа... Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К.</i> Христов, ВС, 73. <i>Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки.</i> С, 1954, кн. 3, 91. 2. <i>Прен.</i> За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. <i>Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад.</i> П. Константинов, ПИГ, 137. <i>Ръцете и челюстта му</i> [на стария негър] <i>трепереха, а рчите му блуждаеха трескаво и безумно.</i> Й. Йовков, Разк. И, 13. <i>Мислите му блуждаеха съвсем в други области.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. <i>Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб.</i> Д. Немиров, Др, 9. <i>Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми.</i> Д. Бояджиев, Ст, 25. |
— От рус. блуждать. | — От рус. блуждать. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУЖДЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Блуждаене. <i>Не бива да се застоява дълго в ателието на Ивайло Рашев. Боите сякаш го упойваха, картините разсейваха вниманието му, а приказките на художника го възвръщаха към онова минало време на блуждения, от което той справедливо се свенеше сега.</i> А. Гуляшки, Л, 3o5-366. | + | <b>БЛУЖДЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Блуждаене. <i>Не бива да се застоява дълго в ателието на Ивайло Рашев. Боите сякаш го упойваха, картините разсейваха вниманието му, а приказките на художника го възвръщаха към онова минало време на блуждения, от което той справедливо се свенеше сега.</i> А. Гуляшки, Л, 3o5-366. |
---- | ---- | ||
| − | БЛУЗА <i>ж.</i> 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. <i>Тя</i> [Нона] <i>беше с лека бяла блуза и синя пола.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 191. <i>Ирина се приготви за излизане.. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си.</i> Д. Димов, Т, 14. <i>Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб.</i> М. Грубешлиева, ПП, 139. 2, Мъжка горна работна риза, дълга до под югьста; рубашка. <i>Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. <i>Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 34. | + | <b>БЛУЗА</b> <i>ж.</i> 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. <i>Тя</i> [Нона] <i>беше с лека бяла блуза и синя пола.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 191. <i>Ирина се приготви за излизане.. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си.</i> Д. Димов, Т, 14. <i>Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб.</i> М. Грубешлиева, ПП, 139. 2, Мъжка горна работна риза, дълга до под югьста; рубашка. <i>Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. <i>Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 34. |
---- | ---- | ||
| − | БЛУЖДАЕНЕ | + | <b>БЛУЖДАЕНЕ</b> |
— От фр. blouse. | — От фр. blouse. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУЗИЧКА <i>ж. Умал. от</i> блуза. <i>Я да видим (..), каква хубава блузичка..</i> Ст. Л. Костов, Йзбр. тв., 359. | + | <b>БЛУЗИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> блуза. <i>Я да видим (..), каква хубава блузичка..</i> Ст. Л. Костов, Йзбр. тв., 359. |
---- | ---- | ||
| − | БЛУЗКА <i>ж. 1. Умал. от</i> блуза. <i>Те</i> [момиченцата] <i>са облечени с тънки сини блузки с матроски яки, с широки рокли и с широки шалвари.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П1, 19. | + | <b>БЛУЗКА</b> <i>ж. 1. Умал. от</i> блуза. <i>Те</i> [момиченцата] <i>са облечени с тънки сини блузки с матроски яки, с широки рокли и с широки шалвари.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П1, 19. |
2. Женска блуза (в 1 знач.). <i>Тя поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 111. <i>До тях бодро крачеха момичета по блузки, в сини поли, със своите градски обувки с токчета, съвсем непригодни за каменистия път.</i> А. Гуляшки, Л. 389. <i>Преди да тръгнат за курорта, госпожата й уши тънка басмяна блузка.</i> Г. Райчев, ЗК, 74. | 2. Женска блуза (в 1 знач.). <i>Тя поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 111. <i>До тях бодро крачеха момичета по блузки, в сини поли, със своите градски обувки с токчета, съвсем непригодни за каменистия път.</i> А. Гуляшки, Л. 389. <i>Преди да тръгнат за курорта, госпожата й уши тънка басмяна блузка.</i> Г. Райчев, ЗК, 74. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУЗОН <i>м.</i> Дълга блуза обикн. със спортна кройка, която се носи с панталон или клин. <i>Строгите официални сака отстъпват място на по-лежерните блузони.</i> ВЖ, 1999, бр. 24, 6. <i>Блузоните, якетата, комплектите с палта и панталони .. са с красиви модели и стилни детайли. СТ,</i> 1999, бр. 49, V. | + | <b>БЛУЗОН</b> <i>м.</i> Дълга блуза обикн. със спортна кройка, която се носи с панталон или клин. <i>Строгите официални сака отстъпват място на по-лежерните блузони.</i> ВЖ, 1999, бр. 24, 6. <i>Блузоните, якетата, комплектите с палта и панталони .. са с красиви модели и стилни детайли. СТ,</i> 1999, бр. 49, V. |
— Фр. blouson. | — Фр. blouson. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУМИ <i>мн., ед.</i> (рядко) блум, <i>м. Техн.</i> Стоманени греди, обработени на блуминг. | + | <b>БЛУМИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) блум, <i>м. Техн.</i> Стоманени греди, обработени на блуминг. |
— От англ. bloom. | — От англ. bloom. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУМИНГ <i>м. Техн.</i> Мощна прокатна машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение. | + | <b>БЛУМИНГ</b> <i>м. Техн.</i> Мощна прокатна машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение. |
— Англ. blooming. | — Англ. blooming. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУМИНГОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> блуминг. <i>Блумингов цех.</i> | + | <b>БЛУМИНГОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> блуминг. <i>Блумингов цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛУС, блусът, блуса, <i>мн.</i> блусове, <i>м. Муз.</i> 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопи-ран ритъм и лиричен и меланхоличен характер. | + | <b>БЛУС</b>, блусът, блуса, <i>мн.</i> блусове, <i>м. Муз.</i> 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопи-ран ритъм и лиричен и меланхоличен характер. |
2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. <i>Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок.</i> 24 часа, 1999, бр. 328, 36. | 2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. <i>Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок.</i> 24 часа, 1999, бр. 328, 36. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
3. Популярен съвременен танц за двойки в „такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притис | 3. Популярен съвременен танц за двойки в „такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притис | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛУС | + | <b>БЛУС</b> |
Версия от 18:15, 5 декември 2012
блудим и спрепинами ся. Лет., 1871, 158. Ги-миджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете. Нар. пес., СбНУ XXVII, 288.
БЛУЖДАЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блуждая.
БЛУЖДАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., непрех. Книж. 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там. Ив. Вазов, Съч. XIV, 77. Това [кучето Балкан] сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. И. Йовков, Разк. I, 123-124. Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротни-ца, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел. Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — Аз съм странник безприютен, /аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен/ и блуждая аз залутан/ в облаци, мъгли и дим. Хр. Смирненски, Съч. II, 78. • Обр. И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над дчи ръка —/и гледа... Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К. Христов, ВС, 73. Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки. С, 1954, кн. 3, 91. 2. Прен. За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад. П. Константинов, ПИГ, 137. Ръцете и челюстта му [на стария негър] трепереха, а рчите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. И, 13. Мислите му блуждаеха съвсем в други области. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб. Д. Немиров, Др, 9. Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми. Д. Бояджиев, Ст, 25.
— От рус. блуждать.
БЛУЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блуждаене. Не бива да се застоява дълго в ателието на Ивайло Рашев. Боите сякаш го упойваха, картините разсейваха вниманието му, а приказките на художника го възвръщаха към онова минало време на блуждения, от което той справедливо се свенеше сега. А. Гуляшки, Л, 3o5-366.
БЛУЗА ж. 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. Тя [Нона] беше с лека бяла блуза и синя пола. Й. Йовков, ЧКГ, 191. Ирина се приготви за излизане.. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си. Д. Димов, Т, 14. Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб. М. Грубешлиева, ПП, 139. 2, Мъжка горна работна риза, дълга до под югьста; рубашка. Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
БЛУЖДАЕНЕ
— От фр. blouse.
БЛУЗИЧКА ж. Умал. от блуза. Я да видим (..), каква хубава блузичка.. Ст. Л. Костов, Йзбр. тв., 359.
БЛУЗКА ж. 1. Умал. от блуза. Те [момиченцата] са облечени с тънки сини блузки с матроски яки, с широки рокли и с широки шалвари. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 19.
2. Женска блуза (в 1 знач.). Тя поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста. Й. Йовков, ЧКГ, 111. До тях бодро крачеха момичета по блузки, в сини поли, със своите градски обувки с токчета, съвсем непригодни за каменистия път. А. Гуляшки, Л. 389. Преди да тръгнат за курорта, госпожата й уши тънка басмяна блузка. Г. Райчев, ЗК, 74.
БЛУЗОН м. Дълга блуза обикн. със спортна кройка, която се носи с панталон или клин. Строгите официални сака отстъпват място на по-лежерните блузони. ВЖ, 1999, бр. 24, 6. Блузоните, якетата, комплектите с палта и панталони .. са с красиви модели и стилни детайли. СТ, 1999, бр. 49, V.
— Фр. blouson.
БЛУМИ мн., ед. (рядко) блум, м. Техн. Стоманени греди, обработени на блуминг.
— От англ. bloom.
БЛУМИНГ м. Техн. Мощна прокатна машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.
— Англ. blooming.
БЛУМИНГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от блуминг. Блумингов цех.
БЛУС, блусът, блуса, мн. блусове, м. Муз. 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопи-ран ритъм и лиричен и меланхоличен характер.
2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок. 24 часа, 1999, бр. 328, 36.
3. Популярен съвременен танц за двойки в „такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притис
БЛУС
