Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/812“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските.</i> К. Смирнов, 3, 88. <i>Езикът им</i> [на черногорците],.., <i>е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский. С.</i> Бобчев, ПОС (превод), 99. 5. <i>Разг.</i> С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. <i>Близо четири месеца вече как трае войната.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 98. <i>Исъоренският чифлик-чия Щанолаки .. беше близо шейсетгоди-шен.</i> И. Йовков, ЧКГ, 9. <i>Близо седемдесет негови другари са избити от жандарме-рийските и войскови шайки.</i> Г. Караславов, ПМ, 23. <i>Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории.</i> А. Каралийчев, С, 270. О Близо до ума е. <i>Разг.</i> Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. <i>Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян,.., и затова бързо,.., напуска селото.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 64. Близо ми е до сърцето. <i>Разг.</i> Много ми е мил, скъп. <i>Известно ви е,.., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. | <i>заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските.</i> К. Смирнов, 3, 88. <i>Езикът им</i> [на черногорците],.., <i>е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский. С.</i> Бобчев, ПОС (превод), 99. 5. <i>Разг.</i> С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. <i>Близо четири месеца вече как трае войната.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 98. <i>Исъоренският чифлик-чия Щанолаки .. беше близо шейсетгоди-шен.</i> И. Йовков, ЧКГ, 9. <i>Близо седемдесет негови другари са избити от жандарме-рийските и войскови шайки.</i> Г. Караславов, ПМ, 23. <i>Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории.</i> А. Каралийчев, С, 270. О Близо до ума е. <i>Разг.</i> Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. <i>Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян,.., и затова бързо,.., напуска селото.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 64. Близо ми е до сърцето. <i>Разг.</i> Много ми е мил, скъп. <i>Известно ви е,.., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОГЛЕД, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Късоглед. <i>Близоглед човек.</i> | + | <b>БЛИЗОГЛЕД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Късоглед. <i>Близоглед човек.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОЛЕЖАЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. <i>Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина. А</i> “.ългария“, 13. <i>Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 57. | + | <b>БЛИЗОЛЕЖАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. <i>Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина. А</i> “.ългария“, 13. <i>Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 57. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСЕД <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво.</i> Д. Манчев, БЕ II, 14. <i>Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед.</i> Йл. Блъсков, ПБ, 23. | + | <b>БЛИЗОСЕД</b> <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво.</i> Д. Манчев, БЕ II, 14. <i>Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед.</i> Йл. Блъсков, ПБ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСЕДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Остар. Прил. от</i> близосед; съседен. <i>Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи.</i> К. Величков, ПССъч. I, 132. <i>Да започнем да изваждаме един известник,.., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите.</i> БО, 1846, бр. 1, 9. | + | <b>БЛИЗОСЕДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Остар. Прил. от</i> близосед; съседен. <i>Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи.</i> К. Величков, ПССъч. I, 132. <i>Да започнем да изваждаме един известник,.., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите.</i> БО, 1846, бр. 1, 9. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСЕДКА <i>ж. Остар.</i> Съседка. <i>Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 208. | + | <b>БЛИЗОСЕДКА</b> <i>ж. Остар.</i> Съседка. <i>Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 208. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСЕДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник. А.</i> Гранитски, ПР (превод), 34. | + | <b>БЛИЗОСЕДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Съсед. <i>Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник. А.</i> Гранитски, ПР (превод), 34. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОГЛЕД | + | <b>БЛИЗОГЛЕД</b> |
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСЕДСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Съседство. <i>И отиде на лов за лисици с ня-колкомина пиеници от близоседството.</i> И. Адженов, ВК (превод), 96. | + | <b>БЛИЗОСЕДСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Съседство. <i>И отиде на лов за лисици с ня-колкомина пиеници от близоседството.</i> И. Адженов, ВК (превод), 96. |
---- | ---- | ||
| − | БЛИ`ЗОСТ, -тта, <i>ж.</i> 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. <i>„Далеч ли е, аго, Цариград? — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“.Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замрък-ва пред самия град.</i> Ал. Константинов, Съч. | + | <b>БЛИ`ЗОСТ</b>, -тта, <i>ж.</i> 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. <i>„Далеч ли е, аго, Цариград? — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“.Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замрък-ва пред самия град.</i> Ал. Константинов, Съч. |
1. 286. <i>Близостта на морето го</i> [въздуха] <i>насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина.</i> Д. Димов, Т, 556. <i>Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 15. <i>Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои.</i> К. Петканов, ОБ, 236. | 1. 286. <i>Близостта на морето го</i> [въздуха] <i>насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина.</i> Д. Димов, Т, 556. <i>Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 15. <i>Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои.</i> К. Петканов, ОБ, 236. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. <i>В тоя период млада</i> | 4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. <i>В тоя период млада</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛИЗОСТ | + | <b>БЛИЗОСТ</b> |
Версия от 18:11, 5 декември 2012
заселища, по големината си, по количеството си и по богатството си, идат близо до английските. К. Смирнов, 3, 88. Езикът им [на черногорците],.., е един с сръбский, но по-чист от него и по някои свойства и и`зговори пада по-близо до българский. С. Бобчев, ПОС (превод), 99. 5. Разг. С малка разлика до посочения брой, количество; приблизително, почти. Близо четири месеца вече как трае войната. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Исъоренският чифлик-чия Щанолаки .. беше близо шейсетгоди-шен. И. Йовков, ЧКГ, 9. Близо седемдесет негови другари са избити от жандарме-рийските и войскови шайки. Г. Караславов, ПМ, 23. Преди близо две десетилетия, когато се запознахме с този мил човек и сърдечен приятел, ние току-що бяхме нахълтали в живота с шум и младежки истории. А. Каралийчев, С, 270. О Близо до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Най-близо до ума е да допуснем, че Левски е бил заподозрян,.., и затова бързо,.., напуска селото. Ив. Унджиев, ВЛ, 64. Близо ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп. Известно ви е,.., моето отдавнашно желание да влеза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182.
БЛИЗОГЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Късоглед. Близоглед човек.
БЛИЗОЛЕЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се намира на малко разстояние от някого или нещо; който е наблизо. Множество .. високи разклонения .. носят названия на близолежащи села и местности като Чепеларската планина. А “.ългария“, 13. Един дървар със сина си .. показваха на пътниците прекрасната гостилница, близолежаща, дето, думаха им, ще намерят сичкото успокоение. Н. Михайловски, ПА (превод), 57.
БЛИЗОСЕД м. Остар. Съсед. Отишъл Петко у техний близосед и видял, че в неговата къща не е хубаво. Д. Манчев, БЕ II, 14. Знам та аз тебе защо бързаш ти, каза едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед. Йл. Блъсков, ПБ, 23.
БЛИЗОСЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Остар. Прил. от близосед; съседен. Разбрах всичко. Бяха го разбрали и всички ония, повечето жени, които се бяха събрали тука от близоседните къщи. К. Величков, ПССъч. I, 132. Да започнем да изваждаме един известник,.., както имат и близоседните ни народи, власите, сърбите. БО, 1846, бр. 1, 9.
БЛИЗОСЕДКА ж. Остар. Съседка. Сички нейни близоседки дружно се сбраха около нея да я утешават, но далеч беше от нея утешението. Ил. Блъсков, ЗК, 208.
БЛИЗОСЕДНИК, мн. -ци, м. Остар. Съсед. Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър близоседник. А. Гранитски, ПР (превод), 34.
БЛИЗОГЛЕД
БЛИЗОСЕДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Съседство. И отиде на лов за лисици с ня-колкомина пиеници от близоседството. И. Адженов, ВК (превод), 96.
БЛИ`ЗОСТ, -тта, ж. 1. Състояние, положение на някого или нещо, което се намира на недалечно, на малко разстояние от някого или нещо; неголяма отдалеченост по място; съседство. „Далеч ли е, аго, Цариград? — „Близо е, дядо, близо е, половин ден път!“.Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замрък-ва пред самия град. Ал. Константинов, Съч.
1. 286. Близостта на морето го [въздуха] насищаше с някаква особена, вълнуваща и радостна топлина. Д. Димов, Т, 556. Галчев и тоя път се подчини и седна по-близо до Нона. Той я познаваше отскоро и тая неочаквана близост, в която се намери до нея, малко го смути. Й. Йовков, ЧКГ, 15. Баба Доке донесе детето. Милка го сложи на възглавницата. Близостта на момиченцето скоро я успокои. К. Петканов, ОБ, 236.
2. Неголяма отдалеченост по време. Нямаше светкавици и гръм,.. Но бурята беше някъде високо и нейната близост се чувствуваше и в превожната тишина на прозрачния въздух, и в странния полумрак, който обгръщаше полето. Й. Йовков, Разк. И, 211. Кой знае защо, мисълта за смъртта, съзнанието за нейната близост, никак не го занимаваше. Л. Стоянов, П, 402.
3. Прен. Отношения, връзки между двама или повече души, които се основават на общност в разбирания, схващания, еднакви интереси и взаимнаu симпатия; приятелство, другарство. Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше колко се нуждае стрина й Елка от близост и утеха. Елин Пелин, Съч. III, 42. „Милият, той ме обича много!“ — мислеше си тя и едно неясно чувство на близост и признание към него топлеше душата и`. И. Петров, НЛ, 230. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си.. Между двамата и без това няма духовна близост. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Стефан бе по-скоро ляв и либерален, отколкото консервативен, познанството и близостта му с френските сюрреалисти не можеше да не остави следи. Г. Данаилов, ДС, 203. // Прен. Интимни отношения, връзки, обикн. между мъж и жена; интимност. Те не знаеха, че близостта на Найдена с Драга беше отишла по-далеко, отколкото мислеха, и беше се превърнала на любов. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. — А мисълта за някаква близост с жена, която не почива ...на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д. Ангелов, ЖС, 125.
4. Отношение на подобие, сходство между два или повече обекта. В тоя период млада
БЛИЗОСТ
