Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/698“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни.</i> Ив. Планински, БС, 59.
 
<i>то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни.</i> Ив. Планински, БС, 59.
 
----
 
----
БЕЛОГВАРДЕЕЦ, <i>мн.</i> -ейци, <i>м. Истор.</i>
+
<b>БЕЛОГВАРДЕЕЦ</b>, <i>мн.</i> -ейци, <i>м. Истор.</i>
  
 
1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). <i>На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт.</i> Ист. IX и X кл, 95.
 
1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). <i>На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт.</i> Ист. IX и X кл, 95.
Ред 9: Ред 9:
 
— Рус. белогвардеец.
 
— Рус. белогвардеец.
 
----
 
----
БЕЛОГВАРДЕЙКА <i>ж. Истор.</i> Жена белогвардеец.
+
<b>БЕЛОГВАРДЕЙКА</b> <i>ж. Истор.</i> Жена белогвардеец.
 
----
 
----
БЕЛОГВАРДЕЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>БЕЛОГВАРДЕЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
  
 
<i>прил.</i> Който се отнася до белогвардеец. <i>Майка му е от белогвардейски произход.</i> Др. Асенов, ТК, 269. <i>Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.</i>
 
<i>прил.</i> Който се отнася до белогвардеец. <i>Майка му е от белогвардейски произход.</i> Др. Асенов, ТК, 269. <i>Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.</i>
 
----
 
----
БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Всички белогвардейци като едно цяло. <i>Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години.</i> ВН, 1960, бр. 2839, 1.
+
<b>БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Всички белогвардейци като едно цяло. <i>Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години.</i> ВН, 1960, бр. 2839, 1.
 
----
 
----
БЕЛОГЛАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i>
+
<b>БЕЛОГЛАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i>
  
 
1. Който има бяла или светлоруса коса. <i>Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка.</i> А. Каралийчев, ПС III, 169. <i>След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н.</i> Попфилипов, РЛ, 154.
 
1. Който има бяла или светлоруса коса. <i>Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка.</i> А. Каралийчев, ПС III, 169. <i>След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н.</i> Попфилипов, РЛ, 154.
Ред 25: Ред 25:
 
О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. <i>Тогава и двамата</i> [муфлоните] <i>се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им.</i> Н. Хайтов, ПГ, 53.
 
О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. <i>Тогава и двамата</i> [муфлоните] <i>се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им.</i> Н. Хайтов, ПГ, 53.
 
----
 
----
БЕЛОГЛАВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Човек с побеляла коса. <i>Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 229.
+
<b>БЕЛОГЛАВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Човек с побеляла коса. <i>Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 229.
 
----
 
----
БЕЛОГОРКА <i>ж. Нар.-поет.</i> Епитет на самодива. <i>Дочула го вила-белогорка.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
+
<b>БЕЛОГОРКА</b> <i>ж. Нар.-поет.</i> Епитет на самодива. <i>Дочула го вила-белогорка.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
 
----
 
----
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, <i>мн.</i> белоград-чи`чани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). <i>Пътувах с двама белоградчичани до</i>
+
<b>БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН</b>, <i>мн.</i> белоград-чи`чани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). <i>Пътувах с двама белоградчичани до</i>
 
----
 
----
БЕЛОГВАРДЕЕЦ
+
<b>БЕЛОГВАРДЕЕЦ</b>
  
 
<i>Враца.</i>
 
<i>Враца.</i>
 
----
 
----
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Белоградчик.
+
<b>БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Белоградчик.
 
----
 
----
БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и.
+
<b>БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и.
  
 
<i>Прил. от</i> Белоградчик. <i>Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града.</i> Ст. Станчев, HP, 8. <i>Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна.</i> П. Хитов, МП, 59. <i>Белоградчишки скали.</i>
 
<i>Прил. от</i> Белоградчик. <i>Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града.</i> Ст. Станчев, HP, 8. <i>Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна.</i> П. Хитов, МП, 59. <i>Белоградчишки скали.</i>
 
----
 
----
БЕЛОГРАЖДАНИН, <i>мн.</i> белограж-дани, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Белградчанин. <i>Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков.</i> АНГI, 394.
+
<b>БЕЛОГРАЖДАНИН</b>, <i>мн.</i> белограж-дани, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Белградчанин. <i>Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков.</i> АНГI, 394.
  
 
2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. <i>Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 687. <i>Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни.</i> Нар. пес., СбВСт, 256.
 
2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. <i>Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 687. <i>Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни.</i> Нар. пес., СбВСт, 256.
 
----
 
----
БЕЛОГРИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който има бяла грива; белогривест. <i>Белогрив кон.</i> • Обр. <i>Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг?</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. <i>Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази.</i> Н. Хайтов, ПП, 89-90.
+
<b>БЕЛОГРИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който има бяла грива; белогривест. <i>Белогрив кон.</i> • Обр. <i>Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг?</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. <i>Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази.</i> Н. Хайтов, ПП, 89-90.
 
----
 
----
БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белогрив. <i>Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци.</i> П. Бобев, ЗП, 55. <i>Между тях</i> [кокошките], <i>горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел.</i> Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. <i>Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди.</i> Бл. Димитрова, Л, 15.
+
<b>БЕЛОГРИ`ВЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белогрив. <i>Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци.</i> П. Бобев, ЗП, 55. <i>Между тях</i> [кокошките], <i>горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел.</i> Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. <i>Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди.</i> Бл. Димитрова, Л, 15.
 
----
 
----
БЕЛОГРЪД, -гърда, -гърдо, <i>мн.</i> -гърди, <i>прил.</i> Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. <i>Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили,</i> Нар. пес., СбГЯ, 233-234. <i>Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 248.
+
<b>БЕЛОГРЪД</b>, -гърда, -гърдо, <i>мн.</i> -гърди, <i>прил.</i> Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. <i>Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили,</i> Нар. пес., СбГЯ, 233-234. <i>Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 248.
 
----
 
----
БЕЛОГУШКА <i>ж.</i> 1. Птица с бяла шия. <i>Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали?</i> Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия.
+
<b>БЕЛОГУШКА</b> <i>ж.</i> 1. Птица с бяла шия. <i>Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали?</i> Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия.
 
----
 
----
БЕЛОГЪЗКА <i>ж.</i> Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап-
+
<b>БЕЛОГЪЗКА</b> <i>ж.</i> Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап-
 
----
 
----
БЕЛОГЪЗКА
+
<b>БЕЛОГЪЗКА</b>
  

Версия от 06:52, 5 декември 2012

Страницата не е проверена


то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни. Ив. Планински, БС, 59.


БЕЛОГВАРДЕЕЦ, мн. -ейци, м. Истор.

1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт. Ист. IX и X кл, 95.

2. Член на контрареволюционна антисъветска военна организация; контрареволюцио-нер.

— Рус. белогвардеец.


БЕЛОГВАРДЕЙКА ж. Истор. Жена белогвардеец.


БЕЛОГВАРДЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Който се отнася до белогвардеец. Майка му е от белогвардейски произход. Др. Асенов, ТК, 269. Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.


БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Всички белогвардейци като едно цяло. Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години. ВН, 1960, бр. 2839, 1.


БЕЛОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.

1. Който има бяла или светлоруса коса. Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка. А. Каралийчев, ПС III, 169. След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154.

2. За животно — който е с бял или светъл косъм, кожа и под. на главата. Белоглав кон. Белоглава змия.

О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. Тогава и двамата [муфлоните] се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им. Н. Хайтов, ПГ, 53.


БЕЛОГЛАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Човек с побеляла коса. Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна. Л. Каравелов, Съч. IV, 229.


БЕЛОГОРКА ж. Нар.-поет. Епитет на самодива. Дочула го вила-белогорка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.


БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, мн. белоград-чи`чани, м. Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). Пътувах с двама белоградчичани до


БЕЛОГВАРДЕЕЦ

Враца.


БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белоградчик.


БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и.

Прил. от Белоградчик. Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града. Ст. Станчев, HP, 8. Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна. П. Хитов, МП, 59. Белоградчишки скали.


БЕЛОГРАЖДАНИН, мн. белограж-дани, м. Остар. и диал. 1. Белградчанин. Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков. АНГI, 394.

2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал. Нар. пес., СбВСтТ, 687. Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни. Нар. пес., СбВСт, 256.


БЕЛОГРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който има бяла грива; белогривест. Белогрив кон. • Обр. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази. Н. Хайтов, ПП, 89-90.


БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белогрив. Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци. П. Бобев, ЗП, 55. Между тях [кокошките], горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел. Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди. Бл. Димитрова, Л, 15.


БЕЛОГРЪД, -гърда, -гърдо, мн. -гърди, прил. Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили, Нар. пес., СбГЯ, 233-234. Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата. Ц. Гинчев, ГК, 248.


БЕЛОГУШКА ж. 1. Птица с бяла шия. Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали? Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия.


БЕЛОГЪЗКА ж. Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап-


БЕЛОГЪЗКА