Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/663“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЕЗСТРАШНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>Отвл. същ. от</i> безстрашен; безстрашие. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗСТРАШНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>Отвл. същ. от</i> безстрашен; безстрашие. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСТРУКТУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). <i>Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса,</i> ОФ, 1950, бр. 182о, 2. | + | <b>БЕЗСТРУКТУРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). <i>Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса,</i> ОФ, 1950, бр. 182о, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСТЪБЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който няма стъбло; безстъблов. О Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis. | + | <b>БЕЗСТЪБЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който няма стъбло; безстъблов. О Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСТЪБЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Безстъблен. | + | <b>БЕЗСТЪБЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Безстъблен. |
О Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus. | О Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. <i>Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха.</i> С. Северняк* ОНК, 165. <i>Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си<sub>7</sub> а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени.</i> Д. Димов, ОД, 226. | + | <b>БЕЗСЪВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. <i>Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха.</i> С. Северняк* ОНК, 165. <i>Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си<sub>7</sub> а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени.</i> Д. Димов, ОД, 226. |
2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. <i>Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.</i> | 2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. <i>Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 19: | ||
— Друга (остар. книж.) форма: б е з с о в е с т е и. | — Друга (остар. книж.) форма: б е з с о в е с т е и. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪВЕСТНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безсъвестен, нечестен човек. — <i>Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъ-вестник ?</i> Б. Болгар, Б, 132. <i>Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие.</i> П. Кисимов, OA П (превод), 125. | + | <b>БЕЗСЪВЕСТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безсъвестен, нечестен човек. — <i>Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъ-вестник ?</i> Б. Болгар, Б, 132. <i>Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие.</i> П. Кисимов, OA П (превод), 125. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪВЕСТНИЦА <i>ж. Рядко.</i> Безсъвестна жена. | + | <b>БЕЗСЪВЕСТНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Безсъвестна жена. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪВЕСТНО <i>нареч.</i> 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — <i>Това заптие лъже безсъвестно! — извика той.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. <i>В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 390. 2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. <i>Работи безсъвестно.</i> | + | <b>БЕЗСЪВЕСТНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — <i>Това заптие лъже безсъвестно! — извика той.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. <i>В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 390. 2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. <i>Работи безсъвестно.</i> |
безстрашност | безстрашност | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪВЕСТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безсъвестен. <i>Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .. , ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители.</i> Ил. Блъсков, КУ, 14-15. | + | <b>БЕЗСЪВЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безсъвестен. <i>Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .. , ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители.</i> Ил. Блъсков, КУ, 14-15. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е лишен ст сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. <i>Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. <i>Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 319. <i>Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.</i> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е лишен ст сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. <i>Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. <i>Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 319. <i>Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНО. <i>Нареч. от</i> безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. <i>Думите му звучаха безсъдър-жателно.</i> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. <i>Думите му звучаха безсъдър-жателно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. <i>Изказването му се отличава със своята безсъдържател-ност.</i> | + | <b>БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. <i>Изказването му се отличава със своята безсъдържател-ност.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪЗНАНИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. <i>Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно.</i> Д. Димов, Т, 636. <i>Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура.</i> П. Славински, МСК, 55. <i>Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с. тояги и приклади.</i> Кр. Велков, СБ, 141. | + | <b>БЕЗСЪЗНАНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. <i>Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно.</i> Д. Димов, Т, 636. <i>Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура.</i> П. Славински, МСК, 55. <i>Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с. тояги и приклади.</i> Кр. Велков, СБ, 141. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. <i>Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 126. В <i>природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва ка човеците,</i> Л. Каравелов, Съч. II, 27-28. | + | <b>БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. <i>Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 126. В <i>природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва ка човеците,</i> Л. Каравелов, Съч. II, 27-28. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗСЪЗНАТЕЛНО <i>нареч. Книж.</i> 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. <i>Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, . .; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно.</i> ИЗ, 1877, 1881, 176. <i>После това мъченикът Петлешков бил турен от сол-датите между два огньове, .. Ако безсъзна</i> | + | <b>БЕЗСЪЗНАТЕЛНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. <i>Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, . .; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно.</i> ИЗ, 1877, 1881, 176. <i>После това мъченикът Петлешков бил турен от сол-датите между два огньове, .. Ако безсъзна</i> |
безсъзнателно | безсъзнателно | ||
Версия от 06:33, 5 декември 2012
БЕЗСТРАШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безстрашен; безстрашие.
БЕЗСТРУКТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Агрон. За почва — които образува плътна, слята маса, в който няма структурни агрегати (твърди зърна, неразмиващи се във вода). Тревните смески превръщат безструктурната почва, която представлява от себе си разпратена маса, в структурна зърнеста маса, ОФ, 1950, бр. 182о, 2.
БЕЗСТЪБЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който няма стъбло; безстъблов. О Безстъблена тинтява. Многогодишно тревисто растение с късо стъбло и единични сини цветове, което вирее по високите места в планините. Gentiana acaulis.
БЕЗСТЪБЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Безстъблен.
О Безстъблов клин. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови с покрити с власинки листа, което вирее по сухи тревисти и слънчеви склонове. Astragalus excapus.
БЕЗСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк* ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си7 а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.
2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.
3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, BP, 166. //Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.
— Друга (остар. книж.) форма: б е з с о в е с т е и.
БЕЗСЪВЕСТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безсъвестен, нечестен човек. — Хванали един ученик в кражба. Крадел електрическите крушки по класните стаи, моля ти се. Какво да го правиш такъв един безсъ-вестник ? Б. Болгар, Б, 132. Непримиримий му враг в яростта си обещаваше цена за главата на Кортеса с намерение да възбуди някой безсъвестник от человеците му, за да го убие. П. Кисимов, OA П (превод), 125.
БЕЗСЪВЕСТНИЦА ж. Рядко. Безсъвестна жена.
БЕЗСЪВЕСТНО нареч. 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — Това заптие лъже безсъвестно! — извика той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут. 3. Стоянов, ЗБВ I, 390. 2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. Работи безсъвестно.
безстрашност
БЕЗСЪВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безсъвестен. Грях и голяма безсъвестност ще бъде, .. , ако ние откажем високите, важните услуги на нашите едновременни, преди войната, учители. Ил. Блъсков, КУ, 14-15.
БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е лишен ст сериозно съдържание, от дълбочина, оригиналност; повърхностен, празен, безсмислен, блудкав. Младият писател не може да търпи вече безсъдържателния хумор. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 93. Разговорът ни ставаше натегнат, блюдкав и безсъдържателен. 3. Стоянов, ЗБВ I, 319. Безсъдържателни фрази. Безсъдържателна реч.
БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНО. Нареч. от безсъдържателен; повърхностно, празно, безсмислено. Думите му звучаха безсъдър-жателно.
БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, на дълбочина. Изказването му се отличава със своята безсъдържател-ност.
БЕЗСЪЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл: в. Състояние, в което човек изгубва способност да усеща, да мисли, да чувствува; несвяст. Детето бе изпаднало в безсъзнание. Сега то лежеше съвсем неподвижно. Д. Димов, Т, 636. Когато се върнахме с мама вкъщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Биха ги до безсъзнание пред общинския дом с. тояги и приклади. Кр. Велков, СБ, 141.
БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. Имаше в мислите й нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение. Г. Стаматов, Разк. II, 126. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва ка човеците, Л. Каравелов, Съч. II, 27-28.
БЕЗСЪЗНАТЕЛНО нареч. Книж. 1. Без участие, контрол на съзнанието, на волята; несъзнателно, неволно, инстинктивно. Когато спи, человек изгубва самосъзнанието си, . .; каквито телесни или умствени действия и да прави, те стават безсъзнателно. ИЗ, 1877, 1881, 176. После това мъченикът Петлешков бил турен от сол-датите между два огньове, .. Ако безсъзна
безсъзнателно
