Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/632“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЕЗОТКАЗНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. <i>Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и бе-зотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена.</i> Ил. Илиев, ВТС, 13. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗОТКАЗНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. <i>Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и бе-зотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена.</i> Ил. Илиев, ВТС, 13. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТЛАГАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Неотложен, спешен. <i>Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да изле-зат.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152-153. 2. Незабавен. <i>За животът е необходимо, щото обмените на материите или хране-нието на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт.</i> Знан., 1875, бр. 18, 281. | + | <b>БЕЗОТЛАГАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Неотложен, спешен. <i>Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да изле-зат.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152-153. 2. Незабавен. <i>За животът е необходимо, щото обмените на материите или хране-нието на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт.</i> Знан., 1875, бр. 18, 281. |
— От рус. безотлагательнми`. | — От рус. безотлагательнми`. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТЛАГАТЕЛНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без отлагане; незабавно, веднага. <i>Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлага-телно.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. <i>Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлага-телно ся изпълнява.</i> ВП, 104. <i>Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите.</i> Д, 1998, бр. 109, 3. | + | <b>БЕЗОТЛАГАТЕЛНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Без отлагане; незабавно, веднага. <i>Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлага-телно.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. <i>Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлага-телно ся изпълнява.</i> ВП, 104. <i>Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите.</i> Д, 1998, бр. 109, 3. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТМЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. <i>Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346. | + | <b>БЕЗОТМЕНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. <i>Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТПАДЪЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. <i>Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.</i> | + | <b>БЕЗОТПАДЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. <i>Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТРАДА <i>ж. Поет.</i> Безотрадност, нерадост. <i>Аз сядам в лодката на безутеха-та .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада.</i> К, 1926, бр. 98, 2. | + | <b>БЕЗОТРАДА</b> <i>ж. Поет.</i> Безотрадност, нерадост. <i>Аз сядам в лодката на безутеха-та .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада.</i> К, 1926, бр. 98, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТРАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Поет.</i> В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. <i>Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота.</i> Ем. Станев, ИК I, 339. <i>Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело.</i> Хр. | + | <b>БЕЗОТРАДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Поет.</i> В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. <i>Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота.</i> Ем. Станев, ИК I, 339. <i>Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело.</i> Хр. |
безотказност | безотказност | ||
| Ред 21: | Ред 23: | ||
— От рус. безотрадньги`. | — От рус. безотрадньги`. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТРАДНО. <i>Поет. Нареч. от</i> безо-траден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. <i>Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безот-радно с една злокобна отчетливост. К.</i> Константинов, ПЗ, 44. <i>И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрад-но.</i> П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577. | + | <b>БЕЗОТРАДНО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> безо-траден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. <i>Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безот-радно с една злокобна отчетливост. К.</i> Константинов, ПЗ, 44. <i>И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрад-но.</i> П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТРАДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безотраден; безутеш-ност, нерадост, тъга. <i>В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сира-чеството в „Лист обрулен“, безотрад-ността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло.</i> М. Кремен, РЯ, 524. | + | <b>БЕЗОТРАДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безотраден; безутеш-ност, нерадост, тъга. <i>В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сира-чеството в „Лист обрулен“, безотрад-ността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло.</i> М. Кремен, РЯ, 524. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТТОЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> 1, За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. <i>В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т. е, са безотточни.</i> Ст. Бо-шев и др., ГГ, 191. <i>В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни.</i> Л. Мелнишки, ПП, 62. | + | <b>БЕЗОТТОЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> 1, За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. <i>В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т. е, са безотточни.</i> Ст. Бо-шев и др., ГГ, 191. <i>В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни.</i> Л. Мелнишки, ПП, 62. |
2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. <i>Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.</i> | 2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. <i>Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТЧЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн,</i> -тни, <i>прил. 1. Канц.</i> За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. <i>Безотчетни пари. Безотчетен фонд.</i> | + | <b>БЕЗОТЧЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн,</i> -тни, <i>прил. 1. Канц.</i> За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. <i>Безотчетни пари. Безотчетен фонд.</i> |
2. <i>Остар. Книж.</i> Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. <i>По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .. , че тая мома е действително българка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. <i>Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива.</i> Ст. Чилингиров, РК, 192-193. <i>Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек.</i> М. Кремен, РЯ, 499. | 2. <i>Остар. Книж.</i> Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. <i>По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .. , че тая мома е действително българка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. <i>Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива.</i> Ст. Чилингиров, РК, 192-193. <i>Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек.</i> М. Кремен, РЯ, 499. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗОТЧЕТНО <i>нареч. 1. Канц.</i> Без да се иска или дава отчет. <i>На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 235. | + | <b>БЕЗОТЧЕТНО</b> <i>нареч. 1. Канц.</i> Без да се иска или дава отчет. <i>На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 235. |
2. <i>Остар. Книж.</i> Без да може да се обясни; необяснимо. <i>Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, .. ; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да</i> | 2. <i>Остар. Книж.</i> Без да може да се обясни; необяснимо. <i>Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, .. ; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да</i> | ||
Версия от 06:16, 5 декември 2012
БЕЗОТКАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на прекъсване, на спиране в действието на механизъм вследствие повреда. Отделните елементи на уредбата трябва да бъдат взаимно свързани така, че да бъде осигурена безаварийността и бе-зотказността на работата на отворите на яза или язовирната стена. Ил. Илиев, ВТС, 13.
БЕЗОТЛАГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Неотложен, спешен. Около тия цербери при училищните врати постоянно се трупаха ученици със знаменателни притисвания, показвайки, че имат безотлагателна нужда да изле-зат. Ив. Вазов, Съч. X, 152-153. 2. Незабавен. За животът е необходимо, щото обмените на материите или хране-нието на нашето тяло да върви, без да са запира, защото ако са прекратят тие обмени, то настава безотлагателна смърт. Знан., 1875, бр. 18, 281.
— От рус. безотлагательнми`.
БЕЗОТЛАГАТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Без отлагане; незабавно, веднага. Имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлага-телно. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 55. Постановеното от съдът определение ся явява на оногова, който ся е тъжил, и безотлага-телно ся изпълнява. ВП, 104. Банките ще събират кредитите безотлагателно чрез продажба и на нивите. Д, 1998, бр. 109, 3.
БЕЗОТМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346.
БЕЗОТПАДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За производствен процес с материали — който се извършва, без да има отпадъци. Безотпадъчно кроене. Безотпадъчна технология. Безотпадъчно производство.
БЕЗОТРАДА ж. Поет. Безотрадност, нерадост. Аз сядам в лодката на безутеха-та .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗОТРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Ем. Станев, ИК I, 339. Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело. Хр.
безотказност
Ясенов, Събр. пр, 21. Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна... К. Христов, ПВ, 20.
— От рус. безотрадньги`.
БЕЗОТРАДНО. Поет. Нареч. от безо-траден; безрадостно, нерадостно, безутешно, тъжно. Лъхат пустош безпределните кафяви ридове и в тоя предвечерен час шумът на мотора звучи откъснато и безот-радно с една злокобна отчетливост. К. Константинов, ПЗ, 44. И лутаха се неговите мисли, / тъй както в мракът нощний листовете / се лутаха без цел и безотрад-но. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 9 и 10, 577.
БЕЗОТРАДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутеш-ност, нерадост, тъга. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“. сира-чеството в „Лист обрулен“, безотрад-ността в „Есенни мотивиобезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.
БЕЗОТТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1, За езеро, река — който не се оттича, не се влива някъде. В области със сух климат реките обикновено не достигат до океана, т. е, са безотточни. Ст. Бо-шев и др., ГГ, 191. В Монголия има много езера, повечето от тях безотточни. Л. Мелнишки, ПП, 62.
2. За местност, област и под. — от който не изтичат реки, които да се вливат в море или океан. Безотточна местност. Безотточна равнина. Безотточни области.
БЕЗОТЧЕТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Канц. За който не се дава или не се изисква отчет, сметка. Безотчетни пари. Безотчетен фонд.
2. Остар. Книж. Който не може да се обясни, причините на който са неясни; необясним. По някакъв усет природен и безотчетен, той разбра, .. , че тая мома е действително българка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12. Чети психологията и ще видиш, че любовта е най-безотчетното чувство. Никой не знае .. как дохожда тя и как си отива. Ст. Чилингиров, РК, 192-193. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499.
БЕЗОТЧЕТНО нареч. 1. Канц. Без да се иска или дава отчет. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. IV, 235.
2. Остар. Книж. Без да може да се обясни; необяснимо. Человек с пластическо въображение особено живо приема впечатленията от предмети видни, .. ; в него има способност някак безотчетно, инстинктивно да
безотчетно
632
