Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/593“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>прил. Рядко.</i> През който няма валежи. <i>Без-валежен период. Безвалежно време. Безвале-жно лято.</i> | <i>прил. Рядко.</i> През който няма валежи. <i>Без-валежен период. Безвалежно време. Безвале-жно лято.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕЖД, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е без вежди или със слабо забележими вежди. <i>По кръглото му, русо, безвеждо лице про-бягваха нервни тръпчици.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 186. <i>Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 566. ^ | + | <b>БЕЗВЕЖД</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е без вежди или със слабо забележими вежди. <i>По кръглото му, русо, безвеждо лице про-бягваха нервни тръпчици.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 186. <i>Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 566. ^ |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. <i>Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение.</i> СбПер. п 1, 114. | + | <b>БЕЗВЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар.</i> 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. <i>Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение.</i> СбПер. п 1, 114. |
2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — <i>Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните.</i> Ст. За-горчинов, ДП, 222. <i>За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем ecu кръвта, / да си добием вол-ността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 183. | 2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — <i>Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните.</i> Ст. За-горчинов, ДП, 222. <i>За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем ecu кръвта, / да си добием вол-ността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани.</i> Д. Чинтулов, СбДЧ, 183. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
3. Който не е верен някому; неверен. <i>Той</i> [честният човек] <i>не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат.</i> Й. Груев, СП (превод), 315. | 3. Който не е верен някому; неверен. <i>Той</i> [честният човек] <i>не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат.</i> Й. Груев, СП (превод), 315. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРЕЦ, <i>мн.</i> -рци, <i>м. Остар.</i> Без-верник. | + | <b>БЕЗВЕРЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м. Остар.</i> Без-верник. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. <i>Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост.</i> Б. Райнов, ДВ, 54. <i>Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрак-тността.</i> Лит. XI кл, 6. 2. <i>Остар.</i> Отсъствие на вяра в бога; безбожие. <i>Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци... Умопом-рачение, безумие, зараза на заблуждение об-фаща духовете, и ние сме безсилни.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. <i>Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .. , бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници.</i> Ив. Хаджийски, БДНН И, 178. <i>Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм.</i> Знан., 1875, бр. 16, 250-251. | + | <b>БЕЗВЕРИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. <i>Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост.</i> Б. Райнов, ДВ, 54. <i>Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрак-тността.</i> Лит. XI кл, 6. 2. <i>Остар.</i> Отсъствие на вяра в бога; безбожие. <i>Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци... Умопом-рачение, безумие, зараза на заблуждение об-фаща духовете, и ние сме безсилни.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. <i>Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .. , бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници.</i> Ив. Хаджийски, БДНН И, 178. <i>Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм.</i> Знан., 1875, бр. 16, 250-251. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРКА <i>ж. Остар.</i> Безверница. | + | <b>БЕЗВЕРКА</b> <i>ж. Остар.</i> Безверница. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕЖД | + | <b>БЕЗВЕЖД</b> |
38 Речник на българския език, т. I | 38 Речник на българския език, т. I | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Рядко.</i> Човек, който не вярва на никого или в нищо. <i>Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният без-верник, страдалецът от „Нощ“.</i> М. Кремен, РЯ, 526. <i>Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142. | + | <b>БЕЗВЕРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. 1. Рядко.</i> Човек, който не вярва на никого или в нищо. <i>Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният без-верник, страдалецът от „Нощ“.</i> М. Кремен, РЯ, 526. <i>Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142. |
2. <i>Остар.</i> Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. <i>Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .. , се делят на две: на безверници и на езичници.</i> О. Василев, ЖБ, 15. <i>Безверници-те често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити.</i> ИЗ, 1877, 181. | 2. <i>Остар.</i> Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. <i>Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .. , се делят на две: на безверници и на езичници.</i> О. Василев, ЖБ, 15. <i>Безверници-те често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити.</i> ИЗ, 1877, 181. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<i>3. Остар.</i> Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. <i>Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият.</i> П. Тодоров, И II, 29. — <i>От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — под-взе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 382. <i>Тия жени</i> [туркините] <i>бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | <i>3. Остар.</i> Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. <i>Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият.</i> П. Тодоров, И II, 29. — <i>От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — под-взе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 382. <i>Тия жени</i> [туркините] <i>бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран.</i> К. Константинов, ППГ, 23. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕРНИЦА <i>ж.</i> Жена безверник. | + | <b>БЕЗВЕРНИЦА</b> <i>ж.</i> Жена безверник. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. <i>Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все пд се оживяваха сега подновяваните градовце и села.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 251. <i>Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О <i>знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 79. | + | <b>БЕЗВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. <i>Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все пд се оживяваха сега подновяваните градовце и села.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 251. <i>Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О <i>знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 79. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕСТНО <i>нареч. Рядко.</i> Без вест, без да се знае къде и как. <i>Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, I им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — /и сам той запилян безвестно на чужбина...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. <i>Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала.</i> А. Разцвет-ников, Ст, 108. | + | <b>БЕЗВЕСТНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Без вест, без да се знае къде и как. <i>Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, I им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — /и сам той запилян безвестно на чужбина...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. <i>Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала.</i> А. Разцвет-ников, Ст, 108. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕСТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безвестен; неизвестност. <i>Какво ще стане — безразлично нам е! / Без-</i> | + | <b>БЕЗВЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безвестен; неизвестност. <i>Какво ще стане — безразлично нам е! / Без-</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗВЕСТНОСТ | + | <b>БЕЗВЕСТНОСТ</b> |
Версия от 08:54, 5 декември 2012
прил. Рядко. През който няма валежи. Без-валежен период. Безвалежно време. Безвале-жно лято.
БЕЗВЕЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без вежди или със слабо забележими вежди. По кръглото му, русо, безвеждо лице про-бягваха нервни тръпчици. Г. Караславов, ОХ IV, 186. Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 566. ^
БЕЗВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение. СбПер. п 1, 114.
2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. За-горчинов, ДП, 222. За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем ecu кръвта, / да си добием вол-ността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.
3. Който не е верен някому; неверен. Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат. Й. Груев, СП (превод), 315.
БЕЗВЕРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Без-верник.
БЕЗВЕРИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрак-тността. Лит. XI кл, 6. 2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие. Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци... Умопом-рачение, безумие, зараза на заблуждение об-фаща духовете, и ние сме безсилни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .. , бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници. Ив. Хаджийски, БДНН И, 178. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм. Знан., 1875, бр. 16, 250-251.
БЕЗВЕРКА ж. Остар. Безверница.
БЕЗВЕЖД
38 Речник на българския език, т. I
БЕЗВЕРНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Човек, който не вярва на никого или в нищо. Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният без-верник, страдалецът от „Нощ“. М. Кремен, РЯ, 526. Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142.
2. Остар. Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .. , се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. Безверници-те често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити. ИЗ, 1877, 181.
3. Остар. Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият. П. Тодоров, И II, 29. — От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — под-взе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
БЕЗВЕРНИЦА ж. Жена безверник.
БЕЗВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все пд се оживяваха сега подновяваните градовце и села. А. Страшимиров, Съч. I, 251. Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни. Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни. Ив. Вазов, Съч. V, 79.
БЕЗВЕСТНО нареч. Рядко. Без вест, без да се знае къде и как. Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, I им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — /и сам той запилян безвестно на чужбина... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала. А. Разцвет-ников, Ст, 108.
БЕЗВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвестен; неизвестност. Какво ще стане — безразлично нам е! / Без-
БЕЗВЕСТНОСТ
