Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/585“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>обща подписка за помощи и една пенсия.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. <i>Тя</i> [завистта] <i>показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107. | <i>обща подписка за помощи и една пенсия.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. <i>Тя</i> [завистта] <i>показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕДСТВУВАМ. Вж. бедствам. | + | <b>БЕДСТВУВАМ</b>. Вж. бедствам. |
---- | ---- | ||
| − | БЕДСТВУВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствувам; бедстване. | + | <b>БЕДСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствувам; бедстване. |
---- | ---- | ||
| − | БЕДУЙН <i>м.</i> Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. <i>Около оазисите и полу-пустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бе-дуини.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 193. | + | <b>БЕДУЙН</b> <i>м.</i> Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. <i>Около оазисите и полу-пустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бе-дуини.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 193. |
_От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843. | _От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕДУЙНКА <i>ж.</i> Жена бедуин. <i>Джемале-фенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185. | + | <b>БЕДУЙНКА</b> <i>ж.</i> Жена бедуин. <i>Джемале-фенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185. |
---- | ---- | ||
| − | БЕДУЙНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>БЕДУЙНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който се отнася до бедуин. <i>Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца.</i> Знан., 1875, бр. 1,5. | 1. Който се отнася до бедуин. <i>Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца.</i> Знан., 1875, бр. 1,5. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. <i>Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на ода-лиска.</i> Д. Димов, Т, 39. | 2. Характерен за бедуин, като у бедуин. <i>Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на ода-лиска.</i> Д. Димов, Т, 39. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕДЯ<sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех.</i> Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — <i>А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят?</i> Т. Харманджиев, Р, 57. <i>— Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам.</i> Й. Йовков, ЖС, 140-141. — <i>Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй.</i> В. Неш-ков, Н, 7. <i>Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се <i>страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек!</i> В. Об-ретенов, С, 200. <i>Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. <i>Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. | + | <b>БЕДЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех.</i> Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — <i>А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят?</i> Т. Харманджиев, Р, 57. <i>— Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам.</i> Й. Йовков, ЖС, 140-141. — <i>Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй.</i> В. Неш-ков, Н, 7. <i>Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се <i>страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек!</i> В. Об-ретенов, С, 200. <i>Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. <i>Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БЕДЯ<sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>БЕДЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ). |
---- | ---- | ||
| − | БЕДЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. <i>А стрина Крема плахо й думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от ма-хането, пък то не било.</i> Ил. Волен, ДД, 71. | + | <b>БЕДЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. <i>А стрина Крема плахо й думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от ма-хането, пък то не било.</i> Ил. Волен, ДД, 71. |
бедствувам | бедствувам | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЕ <i>междум.</i> За наподобяване блеене на овца или агне. | + | <b>БЕЕ</b> <i>междум.</i> За наподобяване блеене на овца или агне. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. <i>Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 59. | + | <b>БЕЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. <i>Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 59. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЖ <i>неизм. прил. Разг.</i> Бежов. <i>Чорапи беж.</i> | + | <b>БЕЖ</b> <i>неизм. прил. Разг.</i> Бежов. <i>Чорапи беж.</i> |
— Фр. beige. | — Фр. beige. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЖ пов. <i>неизм. от</i> бягам като <i>междум. Разг.</i> Понякога в съчет. сда ме няма. | + | <b>БЕЖ</b> пов. <i>неизм. от</i> бягам като <i>междум. Разг.</i> Понякога в съчет. сда ме няма. |
1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. <i>Смилил се Ежко, рекъл и`</i> [на Лиса]: - <i>Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма!</i> Ран Босилек, Р, 72. — <i>Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне</i> [началникът]. <i>Закачи сахата, па духни на краката си и - беж.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. <i>Беж да ви няма оттук!</i> | 1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. <i>Смилил се Ежко, рекъл и`</i> [на Лиса]: - <i>Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма!</i> Ран Босилек, Р, 72. — <i>Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне</i> [началникът]. <i>Закачи сахата, па духни на краката си и - беж.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. <i>Беж да ви няма оттук!</i> | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. <i>Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето.</i> СбПер. п II, 24. <i>А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж д къщи, заключат се и викат: „мечка!“</i> Й. Йовков, ВАХ, 72. <i>Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К.</i> Петканов, ОБ, 160. - <i>Господин кмете, та-къва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 42. - <i>Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А.</i> Гуляшки, Л, 231. <i>Тате се обръща към Лен-чето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Лен-чето беж да ни няма.</i> В. Бончева, АП, 106. | 3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. <i>Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето.</i> СбПер. п II, 24. <i>А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж д къщи, заключат се и викат: „мечка!“</i> Й. Йовков, ВАХ, 72. <i>Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К.</i> Петканов, ОБ, 160. - <i>Господин кмете, та-къва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 42. - <i>Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А.</i> Гуляшки, Л, 231. <i>Тате се обръща към Лен-чето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Лен-чето беж да ни няма.</i> В. Бончева, АП, 106. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЖ А, -йш, <i>мин. св.</i> бежах, <i>несв., непрех. Остар.</i> Бягам. <i>Време лети, време бежи / векове са крилати.</i> Ступ., 1875, бр. 5, 35. <i>Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница.</i> Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37. | + | <b>БЕЖ А</b>, -йш, <i>мин. св.</i> бежах, <i>несв., непрех. Остар.</i> Бягам. <i>Време лети, време бежи / векове са крилати.</i> Ступ., 1875, бр. 5, 35. <i>Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница.</i> Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЖАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци`, <i>м.</i> Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. <i>Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..</i> , се <i>стичаха сега в</i> | + | <b>БЕЖАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци`, <i>м.</i> Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. <i>Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..</i> , се <i>стичаха сега в</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЖАНЕЦ | + | <b>БЕЖАНЕЦ</b> |
Версия от 05:50, 5 декември 2012
обща подписка за помощи и една пенсия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Тя [завистта] показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107.
БЕДСТВУВАМ. Вж. бедствам.
БЕДСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствувам; бедстване.
БЕДУЙН м. Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. Около оазисите и полу-пустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бе-дуини. Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
_От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
БЕДУЙНКА ж. Жена бедуин. Джемале-фенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
БЕДУЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до бедуин. Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца. Знан., 1875, бр. 1,5.
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на ода-лиска. Д. Димов, Т, 39.
БЕДЯ1, -йш, мин. св. беди`х, несв., прех. Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят? Т. Харманджиев, Р, 57. — Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам. Й. Йовков, ЖС, 140-141. — Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй. В. Неш-ков, Н, 7. Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек! В. Об-ретенов, С, 200. Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
БЕДЯ2, -йш, мин. св. беди`х, несв., прех. Диал. Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
БЕДЯ СЕ несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо й думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от ма-хането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.
бедствувам
БЕЕ междум. За наподобяване блеене на овца или агне.
БЕЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 59.
БЕЖ неизм. прил. Разг. Бежов. Чорапи беж.
— Фр. beige.
БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. сда ме няма.
1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл и` [на Лиса]: - Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и - беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: -Беж!... Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж д къщи, заключат се и викат: „мечка!“ Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. - Господин кмете, та-къва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. - Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Лен-чето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Лен-чето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.
БЕЖ А, -йш, мин. св. бежах, несв., непрех. Остар. Бягам. Време лети, време бежи / векове са крилати. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница. Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
БЕЖАНЕЦ, мн. -нци`, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .. , се стичаха сега в
БЕЖАНЕЦ
