Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/561“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<i>Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — <i>Олеле, мамо!. . Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади!</i> К. Петканов, ОБ, 66. батеви <i>мн. Разг.</i> Домът и семейството на бате. — <i>Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К.</i> Петканов, БД, 38. „У <i>батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.</i>“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. <i>А когато батеви отиваха на кино, .. , махахме чергата и танцувахме.</i> Д. Кисьов, Щ, 24. | <i>Разг.</i> Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — <i>Олеле, мамо!. . Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади!</i> К. Петканов, ОБ, 66. батеви <i>мн. Разг.</i> Домът и семейството на бате. — <i>Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К.</i> Петканов, БД, 38. „У <i>батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.</i>“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. <i>А когато батеви отиваха на кино, .. , махахме чергата и танцувахме.</i> Д. Кисьов, Щ, 24. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТЕНКА <i>м. Пренебр.</i> Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. <i>Седем месеца и девет дена съм управлявал</i> <i>най</i><i>-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните.</i> Чудомир, Избр. пр, 266. — <i>Каквото да ме правите, нищо не знам.. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка...</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 272. | + | <b>БАТЕНКА</b> <i>м. Пренебр.</i> Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. <i>Седем месеца и девет дена съм управлявал</i> <i>най</i><i>-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните.</i> Чудомир, Избр. пр, 266. — <i>Каквото да ме правите, нищо не знам.. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка...</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 272. |
— Рус. батенька. | — Рус. батенька. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бате (в 1 знач.). <i>Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът.</i> Л. Галина, Л, 65. | + | <b>БАТЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов. от</i> бате (в 1 знач.). <i>Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът.</i> Л. Галина, Л, 65. |
---- | ---- | ||
| − | БАТЕРИЕН, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Прил. от</i> батерия. <i>Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре.</i> П. Славински, ПЩ, 144. <i>Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 83. <i>Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.</i> | + | <b>БАТЕРИЕН</b>, -ийна, -ийно, <i>мн.</i> -ийни. <i>Прил. от</i> батерия. <i>Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре.</i> П. Славински, ПЩ, 144. <i>Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 83. <i>Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАТЕРИЙКА <i>ж. Умал. от</i> батерия (в 3 знач.). <i>Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина.</i> Н. Стефанова, ОС, 194. <i>На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .. , електрически батерийки, части от грамофони.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 11. | + | <b>БАТЕРИЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> батерия (в 3 знач.). <i>Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина.</i> Н. Стефанова, ОС, 194. <i>На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .. , електрически батерийки, части от грамофони.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 11. |
---- | ---- | ||
| − | БАТЕРИЯ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Верига от галванически елементи за получаване на ток. <i>Една вечер, .. , той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва.</i> Ст. Марков, ДБ, 15. <i>Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия.</i> 2. <i>Техн.</i> Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. <i>Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъст-</i> | + | <b>БАТЕРИЯ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Верига от галванически елементи за получаване на ток. <i>Една вечер, .. , той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва.</i> Ст. Марков, ДБ, 15. <i>Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия.</i> 2. <i>Техн.</i> Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. <i>Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъст-</i> |
36 Речник на българския език, т. I <i>вие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване.</i> В. Цокова, ВС, 42. В <i>лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода.</i> Бр. Мормареви, ХК, 39. <i>По-терята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 104. | 36 Речник на българския език, т. I <i>вие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване.</i> В. Цокова, ВС, 42. В <i>лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода.</i> Бр. Мормареви, ХК, 39. <i>По-терята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 104. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От фр. batterie. | — От фр. batterie. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТЕРИЯ<sup>2</sup> <i>ж. Муз.</i> Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др. | + | <b>БАТЕРИЯ</b><sup>2</sup> <i>ж. Муз.</i> Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др. |
— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria. | — От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИМЕТРИЯ <i>ж. Хидрогеол.</i> Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини. | + | <b>БАТИМЕТРИЯ</b> <i>ж. Хидрогеол.</i> Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини. |
— От гр. рабох; ’дълбок’ + цетреш ’измервам’. | — От гр. рабох; ’дълбок’ + цетреш ’измервам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИМЕТЪР, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Хидрогеол.</i> Уред за измерване на морските и океанските дълбочини. | + | <b>БАТИМЕТЪР</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Хидрогеол.</i> Уред за измерване на морските и океанските дълбочини. |
— От гр. раб-ид ’дълбок’ + цетресо ’метър’. | — От гр. раб-ид ’дълбок’ + цетресо ’метър’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИНАЯ <i>ж. Диал.</i> 1. Батева жена. 2. Кума, кумица. | + | <b>БАТИНАЯ</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Батева жена. 2. Кума, кумица. |
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИ`САМ. Вж. батисвам. БАТИ`СВАМ, -аш, <i>несв. ;</i> батисам, -аш и бати`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бати`сах, <i>св. Диал.</i> | + | <b>БАТИ`САМ</b>. Вж. батисвам. БАТИ`СВАМ, -аш, <i>несв. ;</i> батисам, -аш и бати`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бати`сах, <i>св. Диал.</i> |
<i>1. Непрех.</i> Затъвам, потъвам. <i>Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. | <i>1. Непрех.</i> Затъвам, потъвам. <i>Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<i>3. Прех.</i> Унищожавам, опропастявам. — <i>Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз ба-тисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Ара-ламби, я помниш тази хайка.</i> Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се <i>страд. от</i> батисвам в 3 знач. | <i>3. Прех.</i> Унищожавам, опропастявам. — <i>Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз ба-тисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Ара-ламби, я помниш тази хайка.</i> Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се <i>страд. от</i> батисвам в 3 знач. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> батисвам <i>и от</i> батисвам се. | + | <b>БАТИСВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> батисвам <i>и от</i> батисвам се. |
---- | ---- | ||
| − | БАТИСКАФ <i>м. Спец.</i> Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. <i>Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя бати-скаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН,</i> бр. 2997, 4. | + | <b>БАТИСКАФ</b> <i>м. Спец.</i> Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. <i>Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя бати-скаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН,</i> бр. 2997, 4. |
— От гр. paflvq ’дълбок’ + сткосфод ’лодка’. | — От гр. paflvq ’дълбок’ + сткосфод ’лодка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАТИ`СТА <i>ж.</i> Вид фино тънко платно от памук или лен. <i>Кърпичка от батиста. II</i> Къс, кърпичка от такова платно. <i>Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лоб-зание.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 213. | + | <b>БАТИ`СТА</b> <i>ж.</i> Вид фино тънко платно от памук или лен. <i>Кърпичка от батиста. II</i> Къс, кърпичка от такова платно. <i>Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лоб-зание.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 213. |
— От фр. batiste. | — От фр. batiste. | ||
Версия от 21:30, 4 декември 2012
м., батевата жбатевото ср., батевите мн.
Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — Олеле, мамо!. . Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади! К. Петканов, ОБ, 66. батеви мн. Разг. Домът и семейството на бате. — Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К. Петканов, БД, 38. „У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. А когато батеви отиваха на кино, .. , махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24.
БАТЕНКА м. Пренебр. Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Чудомир, Избр. пр, 266. — Каквото да ме правите, нищо не знам.. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка... М. Грубешлиева, ПИУ, 272.
— Рус. батенька.
БАТЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от бате (в 1 знач.). Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът. Л. Галина, Л, 65.
БАТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от батерия. Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре. П. Славински, ПЩ, 144. Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче. Цв. Ангелов, ЧД, 83. Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.
БАТЕРИЙКА ж. Умал. от батерия (в 3 знач.). Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина. Н. Стефанова, ОС, 194. На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .. , електрически батерийки, части от грамофони. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.
БАТЕРИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Физ. Верига от галванически елементи за получаване на ток. Една вечер, .. , той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва. Ст. Марков, ДБ, 15. Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия. 2. Техн. Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъст-
36 Речник на българския език, т. I вие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване. В. Цокова, ВС, 42. В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода. Бр. Мормареви, ХК, 39. По-терята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби. 3. Сребров, Избр. разк., 104.
батенка
3. Разг. Джобно електрическо фенерче.
— От фр. batterie.
БАТЕРИЯ2 ж. Муз. Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др.
— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria.
БАТИМЕТРИЯ ж. Хидрогеол. Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. рабох; ’дълбок’ + цетреш ’измервам’.
БАТИМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Хидрогеол. Уред за измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. раб-ид ’дълбок’ + цетресо ’метър’.
БАТИНАЯ ж. Диал. 1. Батева жена. 2. Кума, кумица.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАТИ`САМ. Вж. батисвам. БАТИ`СВАМ, -аш, несв. ; батисам, -аш и бати`ша, -еш, мин. св. бати`сах, св. Диал.
1. Непрех. Затъвам, потъвам. Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш. Ст. Младенов, БТР I, 110.
2. Непрех. Пропадам, изгубвам се. Батис-ват ми пари. Ст. Младенов, БТР I, 110.
3. Прех. Унищожавам, опропастявам. — Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз ба-тисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Ара-ламби, я помниш тази хайка. Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се страд. от батисвам в 3 знач.
БАТИСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батисвам и от батисвам се.
БАТИСКАФ м. Спец. Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя бати-скаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН, бр. 2997, 4.
— От гр. paflvq ’дълбок’ + сткосфод ’лодка’.
БАТИ`СТА ж. Вид фино тънко платно от памук или лен. Кърпичка от батиста. II Къс, кърпичка от такова платно. Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лоб-зание. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.
— От фр. batiste.
батиста
