Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/418“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ва за ароматизиране на помещения, леки коли и др. <i>Ароматизатор за кола. Аромати-затор за гардероб.</i> | ва за ароматизиране на помещения, леки коли и др. <i>Ароматизатор за кола. Аромати-затор за гардероб.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЗАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | + | <b>АРОМАТИЗАЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> |
1. <i>Книж.</i> Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. <i>При аромати-зацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове.</i> Ас.Генади-ев и др., ТЗ, 35. | 1. <i>Книж.</i> Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. <i>При аромати-зацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове.</i> Ас.Генади-ев и др., ТЗ, 35. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. <i>Техн.</i> Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди. | 2. <i>Техн.</i> Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Придавам аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт или на помещение и др. <i>Ароматизирам сладкиш. Ароматизирам ликьор. Ароматизирам сапун. Ароматизирам вода във вана.</i> ароматизирам се <i>страд. След като бульонът заври отново, прибавя му се домашно фиде или други макаронени изделия. Ароматизира се с черен пипер и дафинов лист.</i> М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 148. | + | <b>АРОМАТИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Придавам аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт или на помещение и др. <i>Ароматизирам сладкиш. Ароматизирам ликьор. Ароматизирам сапун. Ароматизирам вода във вана.</i> ароматизирам се <i>страд. След като бульонът заври отново, прибавя му се домашно фиде или други макаронени изделия. Ароматизира се с черен пипер и дафинов лист.</i> М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 148. |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЗИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> ароматизирам като <i>прил.</i> За продукт — който е придаобил аромат, който е с приятна миризма. <i>Ароматизирани бонбони. Ароматизирана стая.</i> | + | <b>АРОМАТИЗИРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> ароматизирам като <i>прил.</i> За продукт — който е придаобил аромат, който е с приятна миризма. <i>Ароматизирани бонбони. Ароматизирана стая.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЗИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> ароматизирам <i>и от</i> ароматизирам се. <i>Под форма на карамел</i> [глюкозата] <i>се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр.</i> Хим. X кл, 90. | + | <b>АРОМАТИЗИРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ароматизирам <i>и от</i> ароматизирам се. <i>Под форма на карамел</i> [глюкозата] <i>се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр.</i> Хим. X кл, 90. |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. <i>Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя.</i> К. Ламбрев, СП, 357. <i>Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар.</i> X. Русев, ПЗ, <i>36. Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн.</i> | + | <b>АРОМАТИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. <i>Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя.</i> К. Ламбрев, СП, 357. <i>Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар.</i> X. Русев, ПЗ, <i>36. Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн.</i> |
3. Сребров, Избр. разк., 168. <i>Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 103. <i>Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.</i> | 3. Сребров, Избр. разк., 168. <i>Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 103. <i>Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
О Ароматични растения. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината. | О Ароматични растения. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Остар.</i> Ароматичен. <i>Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание.</i> Кр. Пи-шурка, МК (превод), 210. <i>И млади момичета поднасяха на сътрапезниците аромати-чески шербети и най-редки плодове.</i> Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 139. | + | <b>АРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Остар.</i> Ароматичен. <i>Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание.</i> Кр. Пи-шурка, МК (превод), 210. <i>И млади момичета поднасяха на сътрапезниците аромати-чески шербети и най-редки плодове.</i> Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 139. |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Ароматност. <i>Новите сортове круши,.., се славят със своята красива форма и арома-тичност.</i> ОФ, 1950, бр. 1784, 4. | + | <b>АРОМАТИЧНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Ароматност. <i>Новите сортове круши,.., се славят със своята красива форма и арома-тичност.</i> ОФ, 1950, бр. 1784, 4. |
418 | 418 | ||
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТИЗАЦИЯ | + | <b>АРОМАТИЗАЦИЯ</b> |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТНО. <i>Нареч. от</i> ароматен. <i>Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят аромт-но.</i> Н. Инджов, ПП, 124-125. | + | <b>АРОМАТНО</b>. <i>Нареч. от</i> ароматен. <i>Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят аромт-но.</i> Н. Инджов, ПП, 124-125. |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ароматен; ароматичност, аромат. <i>Ароматността на липите се носи над целия квартал.</i> | + | <b>АРОМАТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ароматен; ароматичност, аромат. <i>Ароматността на липите се носи над целия квартал.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРОМАТОТЕРАПИЯ <i>ж. Нов.</i> Вид ле чение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. <i>Стресът., може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: арома-тотерапия, масаж, медитация.</i> Леч., 1999, бр. 50, 1. <i>Не бъркайте медицинската аро-матотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия!</i> П, 1999, бр. 33, 23. | + | <b>АРОМАТОТЕРАПИЯ</b> <i>ж. Нов.</i> Вид ле чение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. <i>Стресът., може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: арома-тотерапия, масаж, медитация.</i> Леч., 1999, бр. 50, 1. <i>Не бъркайте медицинската аро-матотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия!</i> П, 1999, бр. 33, 23. |
---- | ---- | ||
| − | АРОНИЯ <i>ж. Бот.</i> Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия. | + | <b>АРОНИЯ</b> <i>ж. Бот.</i> Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия. |
---- | ---- | ||
| − | АРПА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Неолющен ориз за семе. <i>Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .. , донесъл пръв семето на ориза (арпа-та) от Анадола.</i> Пр, 1953, кн.1, 83. 2. Ечемик. | + | <b>АРПА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Неолющен ориз за семе. <i>Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .. , донесъл пръв семето на ориза (арпа-та) от Анадола.</i> Пр, 1953, кн.1, 83. 2. Ечемик. |
О Арпа фиде. Фиде на зърна, подобно на ечемик. | О Арпа фиде. Фиде на зърна, подобно на ечемик. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— Тур. агра ’лук като ечемик’. | — Тур. агра ’лук като ечемик’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРПАДЖИ`К, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. <i>Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 230. <i>Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луко-вички.</i> П. Даскалов и др., ТК, 69. | + | <b>АРПАДЖИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. <i>Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 230. <i>Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луко-вички.</i> П. Даскалов и др., ТК, 69. |
— От тур. arpacik sogan. | — От тур. arpacik sogan. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРПЕДЖО, <i>мн.</i> -джи, <i>ср. Муз.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. <i>Арпеджото в сонатата звучи чисто.</i> 2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. <i>Етюд в арпеджи.</i> | + | <b>АРПЕДЖО</b>, <i>мн.</i> -джи, <i>ср. Муз.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. <i>Арпеджото в сонатата звучи чисто.</i> 2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. <i>Етюд в арпеджи.</i> |
— Ит. arpeggio. | — Ит. arpeggio. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРПЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> арпа. <i>Арпени люспи.</i> | + | <b>АРПЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> арпа. <i>Арпени люспи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Самороден химически елемент As, минерал с амфотер-ни свойства, със сив цвят и металически блясък, чиито съединения се употребяват в медицината, селското стопанство, военното дело и др. | + | <b>АРСЕН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Самороден химически елемент As, минерал с амфотер-ни свойства, със сив цвят и металически блясък, чиито съединения се употребяват в медицината, селското стопанство, военното дело и др. |
— От гр. apaTiv ’мъжки, силен’. | — От гр. apaTiv ’мъжки, силен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАЛ <i>м. 1. Остар.</i> Голяма работилница със складове, в която се изработват, ремонтират и съхраняват оръжия и бойни припаси. <i>Работниците завземат арсенала, въоръжени с намерените там 40 000</i> | + | <b>АРСЕНАЛ</b> <i>м. 1. Остар.</i> Голяма работилница със складове, в която се изработват, ремонтират и съхраняват оръжия и бойни припаси. <i>Работниците завземат арсенала, въоръжени с намерените там 40 000</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРСЕНАЛ | + | <b>АРСЕНАЛ</b> |
Версия от 20:05, 4 декември 2012
ва за ароматизиране на помещения, леки коли и др. Ароматизатор за кола. Аромати-затор за гардероб.
АРОМАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Книж. Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. При аромати-зацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове. Ас.Генади-ев и др., ТЗ, 35.
2. Техн. Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди.
АРОМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт или на помещение и др. Ароматизирам сладкиш. Ароматизирам ликьор. Ароматизирам сапун. Ароматизирам вода във вана. ароматизирам се страд. След като бульонът заври отново, прибавя му се домашно фиде или други макаронени изделия. Ароматизира се с черен пипер и дафинов лист. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 148.
АРОМАТИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ароматизирам като прил. За продукт — който е придаобил аромат, който е с приятна миризма. Ароматизирани бонбони. Ароматизирана стая.
АРОМАТИЗИРАНЕ ср. Отгл. същ. от ароматизирам и от ароматизирам се. Под форма на карамел [глюкозата] се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр. Хим. X кл, 90.
АРОМАТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя. К. Ламбрев, СП, 357. Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар. X. Русев, ПЗ, 36. Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн.
3. Сребров, Избр. разк., 168. Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен. Т. Икономов, ЧПГ, 103. Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.
О Ароматични растения. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината.
АРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ароматичен. Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание. Кр. Пи-шурка, МК (превод), 210. И млади момичета поднасяха на сътрапезниците аромати-чески шербети и най-редки плодове. Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 139.
АРОМАТИЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Ароматност. Новите сортове круши,.., се славят със своята красива форма и арома-тичност. ОФ, 1950, бр. 1784, 4.
418
АРОМАТИЗАЦИЯ
АРОМАТНО. Нареч. от ароматен. Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят аромт-но. Н. Инджов, ПП, 124-125.
АРОМАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на ароматен; ароматичност, аромат. Ароматността на липите се носи над целия квартал.
АРОМАТОТЕРАПИЯ ж. Нов. Вид ле чение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. Стресът., може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: арома-тотерапия, масаж, медитация. Леч., 1999, бр. 50, 1. Не бъркайте медицинската аро-матотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия! П, 1999, бр. 33, 23.
АРОНИЯ ж. Бот. Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия.
АРПА, мн. няма, ж. Диал. 1. Неолющен ориз за семе. Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .. , донесъл пръв семето на ориза (арпа-та) от Анадола. Пр, 1953, кн.1, 83. 2. Ечемик.
О Арпа фиде. Фиде на зърна, подобно на ечемик.
— Тур. агра ’лук като ечемик’.
АРПАДЖИ`К, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луко-вички. П. Даскалов и др., ТК, 69.
— От тур. arpacik sogan.
АРПЕДЖО, мн. -джи, ср. Муз. 1. Само ед. Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. Арпеджото в сонатата звучи чисто. 2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. Етюд в арпеджи.
— Ит. arpeggio.
АРПЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от арпа. Арпени люспи.
АРСЕН, мн. няма, м. Хим. Самороден химически елемент As, минерал с амфотер-ни свойства, със сив цвят и металически блясък, чиито съединения се употребяват в медицината, селското стопанство, военното дело и др.
— От гр. apaTiv ’мъжки, силен’.
АРСЕНАЛ м. 1. Остар. Голяма работилница със складове, в която се изработват, ремонтират и съхраняват оръжия и бойни припаси. Работниците завземат арсенала, въоръжени с намерените там 40 000
АРСЕНАЛ
