Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/412“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Фр. arcopal. | — Фр. arcopal. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Арктически. <i>Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктинни въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. А Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.</i> | + | <b>АРКТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Арктически. <i>Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктинни въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. А Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. <i>През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени.</i> К, 1970, кн. 4, 32. <i>Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.</i> | + | <b>АРКТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. <i>През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени.</i> К, 1970, кн. 4, 32. <i>Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.</i> |
— От гр. apKTiKoi; ’северен’. | — От гр. apKTiKoi; ’северен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКТОГЕА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Геогр.</i> Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка. | + | <b>АРКТОГЕА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Геогр.</i> Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка. |
— От гр. аркто<; ’север’ + уп ’земя’. | — От гр. аркто<; ’север’ + уп ’земя’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРЛЕКИ`Н <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник. | + | <b>АРЛЕКИ`Н</b> <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Палячо, смешник, шут. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Палячо, смешник, шут. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От ит. arlecchino. | — От ит. arlecchino. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Арлекински. | + | <b>АРЛЕКИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Арлекински. |
---- | ---- | ||
| − | АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. <i>Арлекински костюм. Арлекинска роля.</i> | + | <b>АРЛЕКИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. <i>Арлекински костюм. Арлекинска роля.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРМАГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Диал.</i> Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. <i>Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в ар-мага.</i> А. Каралийчев, ЛС, 67. | + | <b>АРМАГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Диал.</i> Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. <i>Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в ар-мага.</i> А. Каралийчев, ЛС, 67. |
— Неизв. | — Неизв. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРМАГАН <i>м. Простонар.</i> Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. | + | <b>АРМАГАН</b> <i>м. Простонар.</i> Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече. |
<i>— Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох. . Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна.</i> М. Марчевски, П, 25. — <i>Тате беше тук</i> | <i>— Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох. . Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна.</i> М. Марчевски, П, 25. — <i>Тате беше тук</i> | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армиган. | — Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армиган. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРМАГЕДОН <i>м.</i> 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света. | + | <b>АРМАГЕДОН</b> <i>м.</i> 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света. |
2. <i>Прен.</i> Последно и напълно разрушително сражение. | 2. <i>Прен.</i> Последно и напълно разрушително сражение. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<i>3. Прен.</i> Последен съдбовен сблъсък. | <i>3. Прен.</i> Последен съдбовен сблъсък. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРМАДА <i>ж.</i> 1. Голяма военна флота. <i>И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пип-нешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба?</i> Д. Добревски, БКН, 151. <i>Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят.</i> А. Каралийчев, В, 140. 2. <i>Истор.</i> Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. <i>Великата армада.</i> | + | <b>АРМАДА</b> <i>ж.</i> 1. Голяма военна флота. <i>И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пип-нешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба?</i> Д. Добревски, БКН, 151. <i>Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят.</i> А. Каралийчев, В, 140. 2. <i>Истор.</i> Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. <i>Великата армада.</i> |
— Венец, armada през гр. арцаба (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178). | — Венец, armada през гр. арцаба (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178). | ||
---- | ---- | ||
| − | АРМАС <i>м. Диал.</i> Годеж. <i>Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка.</i> Нар. пес., СбБрМ, 411. | + | <b>АРМАС</b> <i>м. Диал.</i> Годеж. <i>Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка.</i> Нар. пес., СбБрМ, 411. |
---- | ---- | ||
| − | АРМАСАМ. Вж. армасвами арма-су в ам. | + | <b>АРМАСАМ</b>. Вж. армасвами арма-су в ам. |
---- | ---- | ||
| − | АРМАСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> армасам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армос-вам, армасувам. <i>Мене ме мама погоди, / по-годи, йоще армаса, / за първо либе Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 54. 2. Венчавам. <i>Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. <i>Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / <sup>и</sup>Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венче-ят, / венчеят, либе, армасат!“</i> Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се <i>страд.</i> | + | <b>АРМАСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> армасам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армос-вам, армасувам. <i>Мене ме мама погоди, / по-годи, йоще армаса, / за първо либе Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 54. 2. Венчавам. <i>Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. <i>Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / <sup>и</sup>Либе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венче-ят, / венчеят, либе, армасат!“</i> Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРМАСВАМ СЕ <i>несв.\</i> армасам се, <i>св., не-прех. Диал.</i> 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се. | + | <b>АРМАСВАМ СЕ</b> <i>несв.\</i> армасам се, <i>св., не-прех. Диал.</i> 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се. |
2. Венчавам се. <i>Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. | 2. Венчавам се. <i>Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45. | ||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
— От гр. аарца^а). Друга форма: армосвам. | — От гр. аарца^а). Друга форма: армосвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРМАСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> армасвам <i>и от</i> армасвам се; армосване, ар-масуване. | + | <b>АРМАСВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> армасвам <i>и от</i> армасвам се; армосване, ар-масуване. |
412 | 412 | ||
Версия от 20:02, 4 декември 2012
2. Събир. Изделия от такъв материал. В магазина се продава аркопал и порцелан.
— Фр. arcopal.
АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Арктически. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктинни въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. А Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.
АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени. К, 1970, кн. 4, 32. Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.
— От гр. apKTiKoi; ’северен’.
АРКТОГЕА, мн. няма, ж. Геогр. Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
— От гр. аркто<; ’север’ + уп ’земя’.
АРЛЕКИ`Н м. 1. Литер. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.
2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.
— От ит. arlecchino.
АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Арлекински.
АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. Арлекински костюм. Арлекинска роля.
АРМАГ, мн. -зи, м. Диал. Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в ар-мага. А. Каралийчев, ЛС, 67.
— Неизв.
АРМАГАН м. Простонар. Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече.
— Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох. . Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна. М. Марчевски, П, 25. — Тате беше тук
— каза тя. — Донесе ми армаган от село. П. Спасов, ХлХ, 277. Захваща сега дядо ха-джи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенче-та. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? /Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе. Нар.
аркти`чен
пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57.
— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армиган.
АРМАГЕДОН м. 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света.
2. Прен. Последно и напълно разрушително сражение.
3. Прен. Последен съдбовен сблъсък.
АРМАДА ж. 1. Голяма военна флота. И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пип-нешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба? Д. Добревски, БКН, 151. Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят. А. Каралийчев, В, 140. 2. Истор. Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. Великата армада.
— Венец, armada през гр. арцаба (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178).
АРМАС м. Диал. Годеж. Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка. Нар. пес., СбБрМ, 411.
АРМАСАМ. Вж. армасвами арма-су в ам.
АРМАСВАМ, -аш, несв.; армасам, -аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армос-вам, армасувам. Мене ме мама погоди, / по-годи, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ XIV, 54. 2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / иЛибе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венче-ят, / венчеят, либе, армасат!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.
АРМАСВАМ СЕ несв.\ армасам се, св., не-прех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.
2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45.
— От гр. аарца^а). Друга форма: армосвам.
АРМАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасвам и от армасвам се; армосване, ар-масуване.
412
армасване
