Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/411“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
_От фр. arcade. | _От фр. arcade. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАДАШ <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Другар, побратим. — <i>Та там тия дни минаха такива хайдути. . Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха.</i> Ст. Дичев, ЗС, 481. — <i>Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши.. М.</i> Марчевски, П, 32. — <i>Ех, думаше той на ар-кадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 15. | + | <b>АРКАДАШ</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Другар, побратим. — <i>Та там тия дни минаха такива хайдути. . Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха.</i> Ст. Дичев, ЗС, 481. — <i>Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши.. М.</i> Марчевски, П, 32. — <i>Ех, думаше той на ар-кадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 15. |
2. Свойско обръщение към мъж.<sub>и</sub>—<i>Бе Ма-таке, бе аркадаш, ти ли си?</i> И. Йовков, В АХ, 33. <i>„Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?“</i> Ем. Манов, ДСР, 42. — <i>Работа ли търсите, аркадаши?</i> — В. Геновска, СГ, 58. | 2. Свойско обръщение към мъж.<sub>и</sub>—<i>Бе Ма-таке, бе аркадаш, ти ли си?</i> И. Йовков, В АХ, 33. <i>„Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?“</i> Ем. Манов, ДСР, 42. — <i>Работа ли търсите, аркадаши?</i> — В. Геновска, СГ, 58. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Тур. arkada§. | — Тур. arkada§. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАДАШИН, <i>мн.</i> аркадаши, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аркадаш. <i>Той е бил до такава степен войнствен човек, щото всякога е наричал своият аркадашин Хюсеина-Авни-nauia „баба“.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 268-269. | + | <b>АРКАДАШИН</b>, <i>мн.</i> аркадаши, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Аркадаш. <i>Той е бил до такава степен войнствен човек, щото всякога е наричал своият аркадашин Хюсеина-Авни-nauia „баба“.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 268-269. |
---- | ---- | ||
| − | АРКАДАШЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Другарство, дружба. — <i>Еха-а-а-а! Буюр, буюр, Кондо-ага. Де да забележим, че си дошел, а? .. Едно време дядо Нойко, бог да го прости, не забравяше аркадашлъка, ама синовете ... Ха заповядай!</i> Д. Немиров, Б, 99-100. | + | <b>АРКАДАШЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Другарство, дружба. — <i>Еха-а-а-а! Буюр, буюр, Кондо-ага. Де да забележим, че си дошел, а? .. Едно време дядо Нойко, бог да го прости, не забравяше аркадашлъка, ама синовете ... Ха заповядай!</i> Д. Немиров, Б, 99-100. |
— Тур. arkada§lik. | — Тур. arkada§lik. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Архит. Прил. от</i> аркада. | + | <b>АРКАДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Архит. Прил. от</i> аркада. |
---- | ---- | ||
| − | АРКАДИЯ <i>ж. Книж.</i> Обикн. в съчет.: Блажена Аркадия. Място, обикн. красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно. | + | <b>АРКАДИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Обикн. в съчет.: Блажена Аркадия. Място, обикн. красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно. |
— Гр. собств. | — Гр. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАН <i>м. Остар</i>. Въже с примка на единия край, употребявано за ловене на коне или на други животни от разстояние, а също и за хващане на пленници; ласо. <i>Псето бе хванато с аркана.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 9. <i>Те залагаха примки, копаеха дупки, маскираха се, приготвяха колчаните със стрели, копията, мечовете, арканите.</i> Д. Лин-ков, ЗБ, 37. | + | <b>АРКАН</b> <i>м. Остар</i>. Въже с примка на единия край, употребявано за ловене на коне или на други животни от разстояние, а също и за хващане на пленници; ласо. <i>Псето бе хванато с аркана.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 9. <i>Те залагаха примки, копаеха дупки, маскираха се, приготвяха колчаните със стрели, копията, мечовете, арканите.</i> Д. Лин-ков, ЗБ, 37. |
— От тат. през рус. аркан. | — От тат. през рус. аркан. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАНСИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Козметично средство за оцветяване на мигли. <i>Сега пред дъската стоеше студентката с ондулира-ни коси и дълги, почернени с аркансил мигли.</i> Тонич, СбСт, 229. | + | <b>АРКАНСИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Козметично средство за оцветяване на мигли. <i>Сега пред дъската стоеше студентката с ондулира-ни коси и дълги, почернени с аркансил мигли.</i> Тонич, СбСт, 229. |
411 | 411 | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— Вер. от фр. arc en cil. | — Вер. от фр. arc en cil. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАТУРА <i>ж. Архит.</i> Редица малки декоративни арки по фасадата на сграда или върху стена на помещене, обикн. под корниза или като част от него. | + | <b>АРКАТУРА</b> <i>ж. Архит.</i> Редица малки декоративни арки по фасадата на сграда или върху стена на помещене, обикн. под корниза или като част от него. |
— От нем. Arkatur. | — От нем. Arkatur. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКАШКА <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Безгрижен несретник, безделник. — <i>Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 123. — <i>Цепих дърва на баба Тонка и тя ми я подари — смутолеви той. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така, бе ар-кашка! .. Ние толкова време хляб ядем от нея, а ти. .. Скоро да върнеш лъжицата на жената.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 70. | + | <b>АРКАШКА</b> <i>м. Простонар. Пренебр.</i> Безгрижен несретник, безделник. — <i>Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 123. — <i>Цепих дърва на баба Тонка и тя ми я подари — смутолеви той. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така, бе ар-кашка! .. Ние толкова време хляб ядем от нея, а ти. .. Скоро да върнеш лъжицата на жената.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 70. |
— От рус. собств. | — От рус. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКБУТАН <i>м. Архит.</i> Конструктивен елемент във форма на полуарка, изграден на външната стена на сграда за предпазване на стена от напора на сводовете. | + | <b>АРКБУТАН</b> <i>м. Архит.</i> Конструктивен елемент във форма на полуарка, изграден на външната стена на сграда за предпазване на стена от напора на сводовете. |
— Фр. arc-boutant. | — Фр. arc-boutant. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКЕБУЗ <i>м. Истор.</i> Старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване. | + | <b>АРКЕБУЗ</b> <i>м. Истор.</i> Старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване. |
— От ит. archibuso. | — От ит. archibuso. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКЕБУЗИ`Р <i>м. Истор.</i> Войник, въоръжен с аркебуз. | + | <b>АРКЕБУЗИ`Р</b> <i>м. Истор.</i> Войник, въоръжен с аркебуз. |
— От нем. Arkebusier. | — От нем. Arkebusier. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКИЧ <i>м. Диал.</i> Голям, едър овен; коч. | + | <b>АРКИЧ</b> <i>м. Диал.</i> Голям, едър овен; коч. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арка. <i>Аркова извивка. Аркова основа.</i> | + | <b>АРКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арка. <i>Аркова извивка. Аркова основа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има вид на арка. <i>„Св. Панте-леймон“ е малка еднокорабна постройка, засводена с як полуцилиндричен свод, разделен на няколко части от релефно изградени арковидни пояси.</i> Ст. Михайлов, БС, 144. | + | <b>АРКОВИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който има вид на арка. <i>„Св. Панте-леймон“ е малка еднокорабна постройка, засводена с як полуцилиндричен свод, разделен на няколко части от релефно изградени арковидни пояси.</i> Ст. Михайлов, БС, 144. |
---- | ---- | ||
| − | АРКОЗИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аркоза <i>ж. Минер.</i> Пясъчници, изградени от кварц и фелдшпати, понякога със слюда; аркозни пясъчници. | + | <b>АРКОЗИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аркоза <i>ж. Минер.</i> Пясъчници, изградени от кварц и фелдшпати, понякога със слюда; аркозни пясъчници. |
— От фр. arkose. | — От фр. arkose. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРКОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Минер.</i> Който е образуван, съставен от ар-кози. <i>Аркозни пясъчници.</i> | + | <b>АРКОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Минер.</i> Който е образуван, съставен от ар-кози. <i>Аркозни пясъчници.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРКОЗОПОДОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Минер.</i> Който наподобява арко-зите. <i>Аркозоподобни скали.</i> | + | <b>АРКОЗОПОДОБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Минер.</i> Който наподобява арко-зите. <i>Аркозоподобни скали.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРКООБРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Подобен на арка. <i>Аркообразна рамка.</i> | + | <b>АРКООБРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Подобен на арка. <i>Аркообразна рамка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АРКОПАЛ <i>м.</i> 1. Синтетичен млечнобял термоустойчив материал, подобен на фин порцелан, за изработване на чаши, чинии и др. домакински съдове. <i>Сервиз от аркопал.</i> | + | <b>АРКОПАЛ</b> <i>м.</i> 1. Синтетичен млечнобял термоустойчив материал, подобен на фин порцелан, за изработване на чаши, чинии и др. домакински съдове. <i>Сервиз от аркопал.</i> |
аркопал | аркопал | ||
Версия от 20:01, 4 декември 2012
галерия с дълги аркади. Р, 1927, бр. 255, 3. Разкошният цветник, който се варди с голяма любов, е разпространен даже и под аркадите на галерията. Знан., 1875, бр. 5,
2. Място, галерия, оградено от колони, стълбове, свързани с арки. Споменах одеве мимоходом за новата черква. . Зданието и`, .. , е покрито с куршум и от три страни е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. XV, 26.
_От фр. arcade.
АРКАДАШ м. Остар. и диал. 1. Другар, побратим. — Та там тия дни минаха такива хайдути. . Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха. Ст. Дичев, ЗС, 481. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши.. М. Марчевски, П, 32. — Ех, думаше той на ар-кадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами. Ил. Блъсков, ПБ I, 15.
2. Свойско обръщение към мъж.и—Бе Ма-таке, бе аркадаш, ти ли си? И. Йовков, В АХ, 33. „Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?“ Ем. Манов, ДСР, 42. — Работа ли търсите, аркадаши? — В. Геновска, СГ, 58.
— Тур. arkada§.
АРКАДАШИН, мн. аркадаши, м. Остар. и диал. Аркадаш. Той е бил до такава степен войнствен човек, щото всякога е наричал своият аркадашин Хюсеина-Авни-nauia „баба“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268-269.
АРКАДАШЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Другарство, дружба. — Еха-а-а-а! Буюр, буюр, Кондо-ага. Де да забележим, че си дошел, а? .. Едно време дядо Нойко, бог да го прости, не забравяше аркадашлъка, ама синовете ... Ха заповядай! Д. Немиров, Б, 99-100.
— Тур. arkada§lik.
АРКАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Прил. от аркада.
АРКАДИЯ ж. Книж. Обикн. в съчет.: Блажена Аркадия. Място, обикн. красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.
— Гр. собств.
АРКАН м. Остар. Въже с примка на единия край, употребявано за ловене на коне или на други животни от разстояние, а също и за хващане на пленници; ласо. Псето бе хванато с аркана. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Те залагаха примки, копаеха дупки, маскираха се, приготвяха колчаните със стрели, копията, мечовете, арканите. Д. Лин-ков, ЗБ, 37.
— От тат. през рус. аркан.
АРКАНСИ`Л, мн. няма, м. Козметично средство за оцветяване на мигли. Сега пред дъската стоеше студентката с ондулира-ни коси и дълги, почернени с аркансил мигли. Тонич, СбСт, 229.
411
аркадаш
— Вер. от фр. arc en cil.
АРКАТУРА ж. Архит. Редица малки декоративни арки по фасадата на сграда или върху стена на помещене, обикн. под корниза или като част от него.
— От нем. Arkatur.
АРКАШКА м. Простонар. Пренебр. Безгрижен несретник, безделник. — Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 123. — Цепих дърва на баба Тонка и тя ми я подари — смутолеви той. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така, бе ар-кашка! .. Ние толкова време хляб ядем от нея, а ти. .. Скоро да върнеш лъжицата на жената. Г. Караиванов, ЮМ, 70.
— От рус. собств.
АРКБУТАН м. Архит. Конструктивен елемент във форма на полуарка, изграден на външната стена на сграда за предпазване на стена от напора на сводовете.
— Фр. arc-boutant.
АРКЕБУЗ м. Истор. Старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване.
— От ит. archibuso.
АРКЕБУЗИ`Р м. Истор. Войник, въоръжен с аркебуз.
— От нем. Arkebusier.
АРКИЧ м. Диал. Голям, едър овен; коч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
АРКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арка. Аркова извивка. Аркова основа.
АРКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид на арка. „Св. Панте-леймон“ е малка еднокорабна постройка, засводена с як полуцилиндричен свод, разделен на няколко части от релефно изградени арковидни пояси. Ст. Михайлов, БС, 144.
АРКОЗИ мн., ед. (рядко) аркоза ж. Минер. Пясъчници, изградени от кварц и фелдшпати, понякога със слюда; аркозни пясъчници.
— От фр. arkose.
АРКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Минер. Който е образуван, съставен от ар-кози. Аркозни пясъчници.
АРКОЗОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Минер. Който наподобява арко-зите. Аркозоподобни скали.
АРКООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Подобен на арка. Аркообразна рамка.
АРКОПАЛ м. 1. Синтетичен млечнобял термоустойчив материал, подобен на фин порцелан, за изработване на чаши, чинии и др. домакински съдове. Сервиз от аркопал.
аркопал
